Роженски манастир: Разлика между версии

| картинка = Bulgarien-Roschen-2-1996.jpg

| картинка-описание = общОбщ изглед

| странакарта-описание = Местонахождение в България

| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]]

| тип на сградата =

| архитектурен стил =

| време на изграждане = XIII век

| съвременен статут = [[Паметникпаметник на културата]]

| съвременно състояние = Действащ = действащ

| сайт =

'''Роженският манастир „Свето Рождество„Рождество Богородично“''' е най-големият [[манастир]] в [[Пиринска Македония]], България, и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил [[ставропигия|стовропигиален]]., Днеса днес е подчинен на [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква - Българска патриаршия|Българската православна църква.]]

Църквата „Свето Рождество Богородично“ на манастира впоследствие дава името си на близкото село [[Рожен (село)|Рожен]]. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на [[17XVII век]] поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император [[Михаил VIII Палеолог]] ([[1259]] – [[- 1282]]). Косвени данни за съществуването на манастира през [[13ΧΙΙΙ век]] откривамесе откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историкСпоред Венцислав Каравълчев публикуваосновател еднана статия,манастира ве която[[Калист посочваАнгеликуд]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dveri.bg/content/view/8231/503/ | заглавие=Мелнишкият светител - преп. [[Калист Ангеликуд (Мелнишкиок. 1325 –ок. 1395)]] като|достъп_дата основател=2018-04-25 на|фамилно_име=Каравълчев обителта.|първо_име=Венцислав |дата= |труд= |издател=Двери |език= |цитат= }}</ref> Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на [[Велика Лавра|Великата Лавра]], в която се сочиказва, че ръкописът е преписан в [[1551]] година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.

През [[16XVI век]] Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 веквека са украсени със [[стенопис]]истенописи църквата и трапезарията. В началото на 17следващия XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през [[1662]] година е украсена с [[фрески]]със и новопостроената манастирска [[костница]] „Свети Йоан Кръстител“, разположена вън от манастирските стени. След пожар през втората половина на 17XVII век манастирът изпада в тежко положение.

Манастирът е възстановен в началото на [[18XVIII век]] с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през [[1715]] година, а църквата е изцяло завършена през [[1732]] година.

През [[1761]] година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в [[метох]] на [[грузинци|грузинския]]насветогорския [[Иверски манастир]] на [[Атон]]. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на [[19XIX век]] строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19XIX и началото на [[20XX век]] манастирът отново запада.