Уикипедия

Николо Макиавели: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎top: Без неясен текст
м дребно
Ред 54:
Между 1503 и 1506 г. Макиавели ръководи флорентинската [[милиция]], отговорна за отбраната на града. Изпитващ недоверие към наемниците, той е привърженик на съставената от граждани милиция. Възгледите му дават резултат през 1509 г., когато флорентинците удържат победа срещу [[Пиза]].
 
Въпреки военните успехи на флорентинската милиция, през август 1512 г. родът Медичи, подпомаган от своя роднина папа [[Юлий II]] и от испански войски, възстановява властта си във Флоренция. Макиавели е освободен от постовете си, а г.година по-късно е обвинен в заговор срещу властта и е арестуван. Въпреки мъченията, той отказва да се признае за виновен и е освободен. След това се оттегля в своето имение в [[Сант Андреа ин Перкусина]], недалеч от Флоренция, където се отдава на литературна дейност. Освен най-известните си произведения „[[Владетелят]]“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, той пише още няколко книги, между които „Военното изкуство“, „История на Флоренция“ и „Мандрагора“ (пиеса, която се играе и днес).
 
Макиавели е женен и има шест деца. Умира на [[21 юни]] [[1527]] г. във Флоренция. Мястото на гроба му е неизвестно, но в църквата „[[Санта Кроче (Флоренция)|Санта Кроче]]“ е поставен посветен на него [[кенотаф]] с надпис „Никоя възхвала не е достойна за това име“ (''„TANTO NOMINI NULLUM PAR ELOGIUM“'').
Ред 130:
== Въздействия ==
{{обработка|изглаждане на превода, форматиране}}
{{цитат|... в обращение са около петнадесет издания на Принцът и деветнадесет от Беседи и френските преводи от всяко, преди да бъдат пуснати в индексът Павел IV в 1559 г., мярка, която почти спря публикуването в католическите райони с изключение на Франция. Три основни автори се появиха на терена срещу Макиавели, между публикуването на негови творби и осъждането им в 1559 г. и отново от индексътиндекса Тридентине през 1564 г. Те са били на английския кардинал Реджиналд Полюс и португалския епископ Джеронимо Осорио, и двамата от които са живели в продължение на много години в Италия, както и на италианския хуманист и по-късно епископ Амброзио Катерино Полити.|Робърт Браилей}}
 
Идеите на Макиавели имали дълбоко въздействие върху политическите лидери през модерния Запад, подпомогнати от новата технология на печатната преса. По време на първите поколения след Макиавели, основното му влияние било в нерепубликански правителства. ПолеПосле съобщил, че принцът се е говорил много от Томас Кромуел в Англия и е повлиял на Хенри VIII към протестантството и в тактиката си например по времето на поклонението на Грейс. Копие от него било притежавано от католическия цар и император Карл V. Във Франция, след като първоначално била смесена реакцията, Макиавели бил свързан с Катерина Медичи и Вартоломеевата нощ. Както Бирлей (1990:17) докладвал през XVI век, католическите писатели „асоциирали Макиавели с протестанти, докато протестантските автори го видели като италиански и католически“. В действителност той очевидно влияел на католически и протестантски царе.
 
Една от най-важните ранни творби, посветени на критиката на Макиавели, особено на „Владетелят“, била на хугенота Иносент, чиято работа често била цитирана като дискурс срещу Макиавели или Анти-Макиавел, била публикувана в Женева през 1576 г. Той обвинил Макиавели, че бил атеист и обвинявал политиците на своето време, като казал, че неговите творби били " Корана на придворните ".
 
Другата тема на Иносент била повече в духа на Макиавели като себе си: той поставил под въпрос ефективността на неморалните стратегии (точно както Макиавели самият направил, също така обяснил как те биха могли да работят понякога). Това станало тема на много бъдещи политически дискурси в Европа през XVII век. Това включвало католическите контра-реформатори обобщени от Бирлей : [[Джовани Ботеро]], [[Джустус Липсисус]], [[Карло Сцрибани]], [[Адам Конрзен]], [[Педро де Рибаденеира]] и [[Диего Сааведра Фахардо]]. Тези автори разкритикували Макиавели, но и го последвали по много начини. Те приели необходимостта „Принцът“ да се занимава с репутация, и дори необходимостта от хитрост и измама, но в сравнение с Макиавели, и по-късно модернистки писатели, те подчертали икономическия напредък много повече от по-рисковите начинания на войната. Тези автори били склонни да цитират Тацит като източник за политически съвети, а не Макиавели и под този предлог станал известен като " тацитизъм ". „Черен тацитизъм“ бил в подкрепа на княжеската власт. Франсис Бейкън спорел за това, което ще стане съвременната наука, която ще се основава повече на реален опит и експерименти, без предположения за метафизиката и е насочена към повишаване на контрола на природата. Той наричал Макиавели свой предшественик.
 
Модерната материалистическата философия развиваща се през XVI, XVI и XVIII век започнала в поколенията след Макиавели. Тази философия клоняла към републиканска като оригиналният дух на Макиавели, но и като католическите автори с реализмът на Макиавели и насърчаването на използването на иновациите, за да се опитват да контролират нечия съдба били, повече отколкото акцент му върху войната и политиката. Не само била новаторска икономиката и политиката в резултат на това, но и съвременната наука, което накарало някои коментатори да кажат, че на XVIII век било просвещението на „хуманитарна“ модериране на Макиавелизма. Значението на влиянието на Макиавели било забележително в много важни фигури в това начинание, например Боден, Франсис Беакон, Алгернон Сидни, Харингтън, Джон Милтън, Спиноза, Русо, Хюм, Едуард Гибън, и Адам Смит. Въпреки, че не винаги било споменавано като име за вдъхновение поради неговата полемика. Той също смятал, че са били влияние за други големи философи като Монтаин, Декарт, Хобс и Лок.
 
През седемнадесети век в Англия идеите на Макиавели са били най-значително развити и адаптирани и републиканците дошли още веднъж на власт. Учените твърдят, че Макиавели имал основно непряко и пряко влияние върху политическото мислене на Бащите-основатели на Съединените щати. Бенджамин Франклин, Джеймс Мадисън и Томас Джеферсън последователи на републикански Макиавели, когато те се противопоставяли, на това което видели като нововъзникващите аристокрации. Хамилтън научил от Макиавели за важността на външната политика за вътрешната политика, но се отделил от него по отношение на това, че републиката трябвало да бъде алчна за да оцелее (Джордж Вашингтон бил по-малко повлиян от Макиавели). Въпреки това, бащата, който може би най-много ценял Макиавели като политически философ, бил Джон Адамс, който щедро коментирал мислите на италианеца в работата си, в защита на конституциите на правителството на Съединените американски щати. В отбраната на конституциите на правителството на САЩ, Джон Адамс похвалил Макиавели, Алгернон Сидни и Монтескьо като философски защитник на смесено правителство. За Адамс Макиавели реставрира емпирични причини за политика, докато неговият анализ на фракции бил похвален. Адамс също се съгласил с флорентински, че „човешката природа била неизменна и се ръководила от страсти“. Той също така приел вярата на Макиавели, че „всички общества били предмет на циклични периоди на растеж и гниене“. За Адамс, Макиавели му липсвало само ясно разбиране за институциите необходими за доброто управление.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николо_Макиавели“.