Севда Костова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Cattiva2511 (беседа | приноси)
Нова страница: „{{Писател | име = Севдалина Димитрова Костова | псевдоними = Севда Костова | дата на раждане...“
(Няма разлика)

Версия от 18:23, 25 април 2018

Севдалина Димитрова Костова е българска писателка, поетеса и преводачка.

Севдалина Димитрова Костова
Родена3 ноември 1921 г. (1921-11-03) (102 г.)
Починала11 февруари 2002 г. (2002-02-11) (22 г.)
Професияписател, поет, преводач
Националност България
Активен периодот 1965 г. до 2002 г.
Жанрпътепис, есе, поезия
Дебютни творби„Брехт срещу Шекспир“ – философско есе

Биография

Севдалина Димитрова Костова е родена на 3 ноември 1921 г. в Добрич. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941-а, а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002-а: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955-а съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик Йон Крянга, както и върху поезията на румънския поет Михай Еминеску, от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ - „Румънски класици“ (1973). През 1965-а Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с философските есета „Брехт срещу Шекспир“ и „За еманципацията на жената“. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес“. Прави дебют и в пътеписния жанр, създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия“ (1969). В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр - романа, черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос. През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на Добруджа в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга - романа за „великото преселение на народите“ - „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва епистоларния роман „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус - „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. романът „Пенелопеида“ (1993) е номиниран за Нобелова награда[1].

Награди и отличия

  • Носителка на наградата „Блага Димитрова“, с романа си „Благовестието на Мариам“ - 1999
  • Номинирана за Нобелова Награда - 1999

Библиография

  • „Писма за Германия“ (1969) - пътепис
  • Романи
    • „Без място в света“ (1972)
    • „Пенелопеида“ (1973)
    • „Спомени от детството ми“ (1982)
    • „Чеда на Вотан“ (1984)
    • „Благовестие на Мариам“ (1994)
    • „Сладкарска книга“ (2002)
    • „Тестени ястия на фурна“(2002)

Източници

Външни препратки