Разлика между версии на „Севда Костова“

273 байта изтрити ,  преди 3 години
редакция без резюме
{{Писател
| име = Севдалина Димитрова Костова
| псевдонимипсевдоним = Севда Костова
| дата на раждане = {{др|1921|11|03|}}
| място на раждане = [[Добрич|]], [[България]]
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|2002|02|11|1921|11|03|1}}
| дата на смърт = {{дс|2002|02|11|}} ({{#if:1921|{{#expr:({{#if:2002|2002|{{CURRENTYEAR}}}})-(1921)-(({{MONTHNUMBER|{{#if:02|02|{{CURRENTMONTH}}}}}})<({{MONTHNUMBER|{{#if:11|11|1}}}})or({{MONTHNUMBER|{{#if:02|02|{{CURRENTMONTH}}}}}})=({{MONTHNUMBER|{{#if:11|11|1}}}})and({{#if:11|11|{{CURRENTDAY}}}})<({{#if:03|03|1}}))}}|?}}г.)
| място на смърт =
| работил = [[писател]], [[поет]], [[преводач]]
| националност = {{България}}
| период = от 1965 г. до -2002 г.
| жанрове = [[пътепис]], [[есе]], [[поезия]]
| дебют = „Брехт срещу Шекспир“ – философско есе
}}
 
'''Севдалина Димитрова Костова''' е българска [[писател|писателка]]ка, [[поет|поетеса]]еса и [[преводач|преводачка]]ка.
 
== Биография ==
Севдалина Димитрова Костова е родена на [[3 ноември]] 1921 г. в [[Добрич]]. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941 г., а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002 г.: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955 г. съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик [[Йон Крянга]], както и върху поезията на румънския поет [[Михай Еминеску]], от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ – „Румънски класици“ (1973). През 1965 г. Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с [[Философия|философските есета]] „Брехт срещу Шекспир“ и „За еманципацията на жената“. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес“. Прави дебют и в [[пътепис|пътеписния жанр]], създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия“ (1969). В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – [[Роман|романа]], черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос. През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на [[Добруджа]] в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва [[Епистоларен роман|епистоларния роман]] „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. романът „Пенелопеида“ (1993) е номиниран за [[Нобелова награда]]<ref> [https://www.goodreads.com/author/show/6994883._ Биография на Севда Костова в Goodreads]</ref>.
 
В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – [[Роман|романа]], черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос.
Севдалина Димитрова Костова е родена на [[3 ноември]] 1921 г. в [[Добрич]]. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941-а, а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002-а: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955-а съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик [[Йон Крянга]], както и върху поезията на румънския поет [[Михай Еминеску]], от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ – „Румънски класици“ (1973). През 1965-а Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с [[Философия|философските есета]] „Брехт срещу Шекспир“ и „За еманципацията на жената“. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес“. Прави дебют и в [[пътепис|пътеписния жанр]], създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия“ (1969). В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – [[Роман|романа]], черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос. През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на [[Добруджа]] в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва [[Епистоларен роман|епистоларния роман]] „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. романът „Пенелопеида“ (1993) е номиниран за [[Нобелова награда]]<ref> [https://www.goodreads.com/author/show/6994883._ Биография на Севда Костова в Goodreads]</ref>.
 
През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на [[Добруджа]] в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва [[Епистоларен роман|епистоларния роман]] „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. романът „Пенелопеида“ (1993) е номиниран за [[Нобелова награда]]<ref> [https://www.goodreads.com/author/show/6994883._ Биография на Севда Костова в Goodreads]</ref>.
== Награди и отличия ==
 
== Награди и отличия ==
* Носителка на наградата „[[Блага Димитрова (награда)|Блага Димитрова]]“, с романа си „Благовестието на Мариам“ – 1999
* Номинирана за Нобелова Награда – 1999
 
== Библиография ==
; Пътеписи
 
* „Писма за Германия“ (1969) – пътепис
*; Романи
** „Без място в света“ (1972)
** „Пенелопеида“ (1973)
** „Спомени от детството ми“ (1982)
** „Чеда на Вотан“ (1984)
** „Благовестие на Мариам“ (1994)
** „Сладкарска книга“ (2002)
** „Тестени ястия на фурна“ (2002)
 
== Източници ==
 
<references />
 
* {{Моята библиотека автор|sevda-kostova|Севда Костова}}
 
{{Писател-мъниче}}
{{СОРТКАТ:Костова, Севда}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български преводачи]]
 
{{Писател-мъниче}}