Разлика между версии на „Всенасочен УКВ радиофар“

редакция без резюме
(езиков код за параметър "език")
Наземните предавателни станции се изграждат на места с пряка видимост, например планински върхове или открити полета. Всеки радиофар предава два сигнала едновременно, като посоката на излъчване се кодира чрез фазовата разлика на сигналите.
 
Единият сигнал се разпръсква във всички посоки и съдържа амплитудно модулирания идентификатор на станцията (морзов код или телефония). НосещатаРеферентната честота от 30 Hz е честотно модулирана вмодулира подносещ сигнал от 9960 Hz, който е честотно модулиран в носещия. Другият сигнал се излъчва насочено, с въртяща се диаграма на излъчване, като въртенето е с постоянна скорост и строги ограничения към максимално допустимите отклонения в насочването и интервалите на излъчване. В миналото са използвани механични устройства за завъртане на една антена във всички посоки, но днес движещите се части са премахнати и за всяка от посоките се използва отделна неподвижна антена и така значително се повишава точността на посоката. В насочения сигнал се съдържа втори честотно модулиран сигнал от 30 Hz. Самолетният приемник демодулира тези 2 бр. сигнали по 30 Hz и ги сравнява, за да получи фазовата им разлика. Тя показва посоката на станцията спрямо самолета, измерена като ъгъл от магнитния север.
 
След засичане на поне 2 VOR-станции, самолетът може да определи местоположението си чрез [[триангулация]]. Точността е висока, тъй като посоката на разпространение на [[ултракъси вълни|ултракъсите вълни]] се влияе слабо от атмосферните смущения и радиосигналът запазва праволинейното си разпространение.
Анонимен потребител