Курт Айзнер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол, смяна на шаблон, + 2 категории
м Грешки в статичния код: Неправилно вложен таг с различно визуализиране в HTML5 и HTML4; форматиране: 6 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 24:
}}
 
'''Курт Айзнер''' ''({{lang-de|Kurt Eisner}}; роден на [[14 май]] [[1867]] в [[Берлин]]; умр. на [[21 февруари]] [[1919]] в [[Мюнхен]]) е немски [[политик]] и [[журналист]], участник в [[Ноемврийска революция|Ноемврийската революция]], първи [[министър-председател]] на [[Бавария]], по [[произход]] [[евреи]]н.
 
== Биография ==
Бащата на Курт се казва Емануел Айзнер, еврейски текстилен фабрикант, а майка му Хедвиг Левенщайн.
 
От 1886 до 1889 г. той следва [[философия]] и [[германистика]] в [[Хумболтов университет на Берлин|университета в Берлин]] и прекъсва. През 1892 г. се жени за Елизабет Хендрих и има с нея пет деца.
 
Курт става журналист след 1889 г. Работи във „[[Франкфуртер цайтунг]]“.
Курт Айзнер по политически възгледи е [[марксизъм|марксист]]-[[ревизионизъм|ревизионист]], който през [[1898]] г. се присъединява към [[Германска социалдемократическа партия|Германската социалдемократическата партия]], а през [[1900]] г. след смъртта на [[Вилхелм Либкнехт]], става [[главен редактор]] на [[вестник]]а на партията (на [[немски|нем]].) „Vorwärts“ (до [[1905]] г.). По-късно той е главен редактор на (на [[немски|нем]].) „Münchner Post“, издавайки и свой вестник „Arbeiter-Feuilleton“. След избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] Айзнер, за разлика от повечето членове на ГСДП, взима [[пацифист]]ка позиция по военния [[Въоръжен конфликт|конфликт]]. През [[1917]] г. се присъединява към отцепилата се от ГСДП [[Независима германска социалдемократическа партия]]. На следващата година организира стачка в едно военно предприятие, за което е обвинен в [[държавна измяна]] и за кратко арестуван.
 
Курт Айзнер по политически възгледи е [[марксизъм|марксист]]-[[ревизионизъм|ревизионист]], който през [[1898]] г. се присъединява към [[Германска социалдемократическа партия|Германската социалдемократическата партия]], а през [[1900]] г. след смъртта на [[Вилхелм Либкнехт]], става [[главен редактор]] на [[вестник]]а на партията (на [[немски|нем]].) „Vorwärts“ (до [[1905]] г.). По-късно той е главен редактор на (на [[немски|нем]].) „Münchner Post“, издавайки и свой вестник „Arbeiter-Feuilleton“. След избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] Айзнер, за разлика от повечето членове на ГСДП, взима [[пацифист]]ка позиция по военния [[Въоръжен конфликт|конфликт]]. През [[1917]] г. се присъединява към отцепилата се от ГСДП [[Независима германска социалдемократическа партия]]. На следващата година организира стачка в едно военно предприятие, за което е обвинен в [[държавна измяна]] и за кратко арестуван.
На [[7 ноември]] [[1918]] година по време на т.нар. [[Ноемврийска революция]], Айзнер заедно с лидера на революционното крило на [[Баварски селски съюз|Баварския селски съюз]], воден от [[Лудвиг Хандорфером]] организира в [[Мюнхен]] масови демонстрации срещу [[монархия]]та на [[Вителсбах]]. В нощта на [[8 ноември]] на среща в Мюнхен на съвета на работниците и войниците депутати той заявява, че детронира крал [[Лудвиг III (крал на Бавария)|Лудвиг III]], обявявайки Бавария за независима [[република]]. Организира създаването на временно правителство в което Курт Айзнер става [[министър-председател]] и [[министър на външните работи]]. От самото създаване на републиката, той заявява, че неговата програма е коренно различна от програмата на [[болшевики]]те и гарантира защита на [[частна собственост|частната собственост]]. <ref name="История на Мюнхен 186-193" />
 
На [[7 ноември]] [[1918]] година по време на т.нар. [[Ноемврийска революция]], Айзнер заедно с лидера на революционното крило на [[Баварски селски съюз|Баварския селски съюз]], воден от [[Лудвиг Хандорфером]] организира в [[Мюнхен]] масови демонстрации срещу [[монархия]]та на [[Вителсбах]]. В нощта на [[8 ноември]] на среща в Мюнхен на съвета на работниците и войниците депутати той заявява, че детронира крал [[Лудвиг III (крал на Бавария)|Лудвиг III]], обявявайки Бавария за независима [[република]]. Организира създаването на временно правителство в което Курт Айзнер става [[министър-председател]] и [[министър на външните работи]]. От самото създаване на републиката, той заявява, че неговата програма е коренно различна от програмата на [[болшевики]]те и гарантира защита на [[частна собственост|частната собственост]]. <ref name="История на Мюнхен 186-193" />
В изборите за [[Ландтаг]] през [[февруари]] [[1919]] г., Независимата германска социалдемократическа партия получава слаба подкрепа и малък брой места, което означава падане на правителството на Курт Айзнер. Когато [[21 февруари]] [[1919]] Айзнер отива към Баварския ландтаг да депозира оставката на оглавяваното от него правителство, той е застрелян от монархиста [[граф]] [[Антон фон Арко-Вали]]. Следват размирици довели до установяването на [[Баварска съветска република]]. <ref name="История на Мюнхен 186-193">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=186-193}}</ref>
 
В изборите за [[Ландтаг]] през [[февруари]] [[1919]] г., Независимата германска социалдемократическа партия получава слаба подкрепа и малък брой места, което означава падане на правителството на Курт Айзнер. Когато [[21 февруари]] [[1919]] Айзнер отива към Баварския ландтаг да депозира оставката на оглавяваното от него правителство, той е застрелян от монархиста [[граф]] [[Антон фон Арко-Вали]]. Следват размирици довели до установяването на [[Баварска съветска република]]. <ref name="История на Мюнхен 186-193">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=186- – 193}}</ref>
 
Племенник на Курт Айзнер е известният британски [[биохимик]] [[Ърнст Чейн]].
Line 47 ⟶ 48:
* {{DNB-Portal|118529706}}
* [http://www.fes.de/archiv/adsd_neu/inhalt/nachlass/nachlass_e/eisner-ku.htm ''Kurt Eisner'']. Friedrich-Ebert-Stiftung.
* Reinhard Jellen: [http://www.heise.de/tp/deutsch/inhalt/co/16805/1.html ''Wir sind Gefangene. Zum 85. Jahrestag der Ermordung Kurt Eisners''].
* [http://www.kurt-eisner-werke.org/ ''Kurt Eisner Werke''].