Евксиноград: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 29:
[[Картинка:Euxinograd 2017 147.jpg|thumb|250px|Винарската изба]]
[[Картинка:Euxinograd 2017 113.jpg|thumb|250px|Фрагмент от слънчевия часовник]]
По време на царуването на [[Иван Александър]] (1331 – 1371) [[Генуа]] прави постъпки пред [[България]] за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците създават пристанище и укрепен квартал, наречен [[Кастриции|Кастрици]], като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено защитено от северните ветрове. Крепостта е отбелязана в много западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал [[Владислав III]] през [[1444]] г. кръстоносци я назовават с името Макрополис.
 
На няколкостотин метра на север от пристанището има множество изключително лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани не само с търговията, но и такива, които се лекуват в минералните извори. По онова време българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане на самостоятелни храмове и на цели манастирски комплекси. <ref>[http://www.varnamonastery.bg/history.html История на манастира „Св. Св. Константин и Елена“ – сайт на Епархийски манастир „Св. св. Константин и Елена“]</ref> В района се заселват и много отшелници, а местността се превръща в център на духовен живот. За жителите на региона местността е свещена.