'''Думата''' е основна структурна [[Лингвистика|езикова]] единица, която символизира и предава [[смисъл]]. Думата е съчетание от [[фонеми|звукове]] в човешката [[реч]], чрез което условно се назовават предметите, техните качества и характеристики, взаимодействието между тях, а така също мними и отвлечени понятия, пресъздаващи човешкото въображение. Тя се състои от [[фонеми]] и [[морфеми]]. Думите имат преки ([[номинатив]]ни или денотативни, обозначаващи предмета пряко) и преносни ([[Конотативно|конотативни]], обозначаващи отношението на субекта на говорене към предмета) значения; те могат да се отнасят до [[конкретно понятие|конкретни]] и/или [[абстрактно понятие|абстрактни]] [[понятие|понятия]].
Извън прякото им (книжовно) речниково значение, думите също могат да се използват [[жаргон]]но или като [[Евфемизъм|евфемизми]].
В текста, думите се отделят при изписването им чрез интервал. Те са най-малката градивна единица на [[изречение]]то.
Науката, изучаваща думата като словоформа (сбор от морфеми) се нарича [[Морфология (езикознание)|морфология]]. Тя е дял от [[лингвистика]]та. За разлика от [[лексикология]]та, където думата се възприема като неделима единица, при морфологията думата се изучава като структура, изградена от по-малки значещи сегменти, наречени [[морфеми]].<ref>Brown, Keith R. (Ed.) (2005) Encyclopedia of Language and Linguistics (2nd ed.). Elsevier. 14 vols.</ref>
