Чарли Чаплин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 179:
{{раздел-мъниче}}
През [[1972]] г. Чаплин за втори път получава [[Оскар]]. На [[4 март]] [[1975]] г. Чаплин е посветен в рицарско звание от кралица [[Елизабет II]]. Чаплин е женен 4 пъти и има 11 деца.
 
 
През последните две десетилетия на кариерата си Чаплин се съсредоточава върху преработката и подготовка на старите си филми за повторно пускане, заедно със защитата на правата им на собственост и разпространение. В интервю, дадено през 1959 г., годината на 70-годишния му рожден ден, Чаплин заявява, че „все още има място за Малкия човек в атомната епоха“. Първите от тези преиздания са нови версии на „Животът на едно куче“, „На рамо“ и „Пилигримът“.
 
В Америка политическата атмосфера започва да се променя и вниманието отново се насочва към филмите на Чаплин, вместо към неговите възгледи. През юли 1962 г. „[[Ню Йорк Таймс]]“ публикува редакционна статия, в която се казва, че „ние не вярваме, че Републиката ще бъде в опасност, ако на вчерашния незабравим малък скитник бъде позволено да се спусне по парапета на параход или самолет в американско пристанище“. През същия месец му е дадена почетна докторска степен от университетите в Оксфорд и Дърам. През ноември 1963 г. театър „Плаза“ в [[Ню Йорк]] започва серия от филми на Чаплин, сред които „Мосю Верду“ и „Светините на рампата“, които печелят отлични рецензии от американски критици. През септември 1964 г. се появяват мемоарите на Чаплин „Моята автобиография“, над които той работи от 1957 г. насам. Книгата е от 500 страници и се фокусира върху ранните години и личния му живот и се превръща в световен [[бестселър]], въпреки критиките към липсата на информация за неговата филмова кариера.
 
Малко след публикуването на мемоарите си Чаплин започва работа по „[[Графиня от Хонг Конг]]“ (1967), романтична комедия, базирана на сценарий, който е написал за [[Полет Годар]] през 30-те години на миналия век. Действието се раавива на [[параход]], в ролята на американския посланик е [[Марлон Брандо]] и [[София Лорен]] като заблудена в каютата му. Филмът се различава от предишните продукции на Чаплин в няколко аспекта. Той е първият, който използва [[Technicolor]] и широкоекранния формат, докато се съсредоточава върху режисирането и се появява на екрана само за малко като болен от морска болест стюарт. Той също така подписва договор с [[Universal Pictures]] и назначава своя асистент [[Джером Ъпщайн]] за продуцент. Платена му е такса за директор от 600 000 долара, както и процент от брутните доходи. „[[Графиня от Хонг Конг]]“ е с премиера през януари 1967 г., получава неблагоприятни прегледи и е провал в бокс офиса. Чаплин е дълбоко наранен от отрицателната реакция на филма, която се оказва последната му.
 
==== Смърт ====
[[Файл:Charles Chaplin Grave in Corsier-sur-Vevey.jpg|мини|[[Гроб]]ът на Чарли Чаплин]]