Трудовец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
== География ==
Село Трудовец е разположено. Село Трудовец се намира в [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]], на 4 km източно от [[Ботевград]], върху равнинен терен на обща площ от близо 40 000 декара. През землището му протичат няколко реки, които събират водите си извън селото в река Калница. В близост се издигат планински възвишения покрити с широколистни и иглолистни гори.<ref name="Ценова">{{cite book |title= Община Ботевград |last=Ценова |first=Емилия |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=ИК „Ариадна 93“ |location= |isbn=954-909-86-3-X |pages=41 – 42 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
== История ==
Районът на селото е обитаван от дълбока древност, свидетелство за което са откритите археологически материали, няколко могили и части от зидария. През античността край него минава път от [[Ескус]] за [[Сердика]] и [[Монтана]]. Има данни, че първоначално селището е разположено в подножието на южните планински хълмове, а по-късно е преместено на днешното място. От средновековната епоха запазено предание гласи, че в боя с турските нашественици от края на XIV век участва и местното население, като са оставени само по една жена на 40 деца.
В турските данъчни регистри от средата на XV век е отбелязано селище със 17 домакинства под името Одрец, което е тимар на сина на Алтунташ. През следващите векове името на тимариота се налага трайно. Наред с него в съхранено четвероевангелие има преписка от 1669 г., в която се споменава село Лъжане. Етимолозите свързват произхода на името със старобългарската дума „лъгъ“ малка гора, дребак на ниско, вълнообразно място и “лъка“ мочурлива местност. От хайдушкото движение в народната памет е запазен споменът за Драгой войвода, който води упорита борба, в защита на местното българско население.
През 1829 г. поп Георги отваря едно от първите училища в района. Първоначално то се помещава в частни къщи, а по-късно в притвора на църквата „Архангел Михаил“. В 1863 г. е построена специална сграда предназначена за обучение на децата. [[Георги Попиванов (фолклорист)|Георги Попиванов]] оставя справка за образованието три години по-късно, според която в училището се обучават 140 ученика.
По време на национално-освободителните войни в Лъжане е създаден революционен комитет, осъществяващ тесен контакт с [[Орханийски частен революционен комитет|Орханийския комитет]], [[Васил Левски]] и [[Димитър Общи]]. В редовете на Българското опълчение от селото се включват четирима души. При отстъпването на турските военни части в хода на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г. Лъжане е подложено на ограбване от башибозук и черкези.
След Освобождението се развива зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, скотовъдство. През 1908 г. в селото е докарана първата вършачка. Към 1930-те години препитание осигуряват циглената фабрика и двайсетина водни мелници. Занаятчийското производство характеризират няколко зидари, колари, железари, абаджии и обущари. Удобство на населението създават откритите бакалници.
В края на XIX век динамичното развитие на селото създава възможност за разгръщане на културно-просветна дейност. През 1890 г. в училищната сграда е открито читалище под името „Извор“. Към него е създадена библиотека, обслужвана от учителите и театрална група. В 1900 г. е построена училищна сграда с 6 учебни стаи, две за канцелария и кабинет, а 22 години по-късно е открита прогимназия. През първото десетилетие на века е изградена с доброволен труд, средства и материали църквата „Св. Георги“. В края на 20-те години обществения живот на селото формират Подофицерско и Юнашко дружество и „Родна защита“. През 1931 г. е учредено физкултурно дружество „Шипка“.
Подем отбелязва икономическото развитие на селото. За улеснение на населението през 1940 г. е основана потребителна кооперация. След Втората световна война жителите на селото се увеличават, за да достигнат през 1954 г. 2959 души. На 16 ноември 1950 г. Лъжене е преименувано в Трудовец. За кратък период са построени читалище, сграда на съвета, извършено е павиране. В средата на 1950-те години добивите от селскостопанска продукция възлизат на 17 250 kg зимна пшеница, 59100 kg овес, 10450 kg царевица.
== Обществени институции ==
* Кметство
* ОДЗ
* Училище „Любен Каравелов“
* Читалище „Никола Ракитин“
* Църква „[[Свети Георги (Трудовец)|Свети Георги]]“, чийто иконостас е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]],<ref name="Василиев 250">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и
== Културни и природни забележителности ==
Line 27 ⟶ 42:
== Икономика ==
На територията на селото функционират две промишлени предприятия. Едното е на германския концерн
== Редовни събития ==
*14 февруари
*22 ноември
== Личности ==
Line 37 ⟶ 52:
* [[Георги Попиванов (фолклорист)|Георги Попиванов]] (1878 – 1963), български фолклорист
* [[Васил Цанов (министър на транспорта)|Васил Цанов]] (1926 – 2007), български политик, министър на транспорта октомври 1973-септември 1988
* [[Васил Цанов (министър на земеделието)|Васил Цанов]] (1922 – 1994), български политик
* [[Стефан Цанов]] (р. 1928), български офицер, генерал-лейтенант от МВР
== Галерия ==
<gallery class="center" caption="Снимки от село Трудовец">
Image:Trudovets-school.jpg | Училище
Image:Trudovets-library.jpg | Читалище
Image:Trudovets-church.jpg | Църквата
Image:Trudovets-war-monument.jpg | Паметник на падналите във войните
Image:Trudovets-partisans-monument.jpg | Паметник на партизаните
Line 59 ⟶ 74:
{{Община Ботевград}}
[[Категория:Села в Софийска област]]
| |||