Трудовец: Разлика между версии

Районът на селото е обитаван от дълбока древност, свидетелство за което са откритите археологически материали, няколко могили и части от зидария. През античността край него минава път от [[Ескус]] за [[Сердика]] и [[Монтана]]. Има данни, че първоначално селището е разположено в подножието на южните планински хълмове, а по-късно е преместено на днешното място. От средновековната епоха запазено предание гласи, че в боя с турските нашественици от края на XIV век участва и местното население, като са оставени само по една жена на 40 деца.<ref name="Ценова"/>

В турските данъчни регистри от средата на XV век е отбелязано селище със 17 домакинства под името Одрец, което е тимар на сина на Алтунташ. През следващите векове името на тимариота се налага трайно. Наред с него в съхранено четвероевангелие има преписка от 1669 г., в която се споменава село Лъжане. Етимолозите свързват произхода на името със старобългарската дума „лъгъ“ малка гора, дребак на ниско, вълнообразно място и “лъка“ мочурлива местност. От хайдушкото движение в народната памет е запазен споменът за Драгой войвода, който води упорита борба, в защита на местното българско население.<ref name="Ценова"/>

През 1829 г. поп Георги отваря едно от първите училища в района. Първоначално то се помещава в частни къщи, а по-късно в притвора на църквата „Архангел Михаил“. В 1863 г. е построена специална сграда предназначена за обучение на децата. [[Георги Попиванов (фолклорист)|Георги Попиванов]] оставя справка за образованието три години по-късно, според която в училището се обучават 140 ученика.<ref name="Ценова"/>

По време на национално-освободителните войни в Лъжане е създаден революционен комитет, осъществяващ тесен контакт с [[Орханийски частен революционен комитет|Орханийския комитет]], [[Васил Левски]] и [[Димитър Общи]]. В редовете на Българското опълчение от селото се включват четирима души. При отстъпването на турските военни части в хода на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г. Лъжане е подложено на ограбване от башибозук и черкези.<ref name="Ценова"/>

След Освобождението се развива зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, скотовъдство. През 1908 г. в селото е докарана първата вършачка. Към 1930-те години препитание осигуряват циглената фабрика и двайсетина водни мелници. Занаятчийското производство характеризират няколко зидари, колари, железари, абаджии и обущари. Удобство на населението създават откритите бакалници.<ref name="Ценова"/>

В края на XIX век динамичното развитие на селото създава възможност за разгръщане на културно-просветна дейност. През 1890 г. в училищната сграда е открито читалище под името „Извор“. Към него е създадена библиотека, обслужвана от учителите и театрална група. В 1900 г. е построена училищна сграда с 6 учебни стаи, две за канцелария и кабинет, а 22 години по-късно е открита прогимназия. През първото десетилетие на века е изградена с доброволен труд, средства и материали църквата „Св. Георги“. В края на 20-те години обществения живот на селото формират Подофицерско и Юнашко дружество и „Родна защита“. През 1931 г. е учредено физкултурно дружество „Шипка“.<ref name="Ценова"/>

Подем отбелязва икономическото развитие на селото. За улеснение на населението през 1940 г. е основана потребителна кооперация. След Втората световна война жителите на селото се увеличават, за да достигнат през 1954 г. 2959 души. На 16 ноември 1950 г. Лъжене е преименувано в Трудовец. За кратък период са построени читалище, сграда на съвета, извършено е павиране. В средата на 1950-те години добивите от селскостопанска продукция възлизат на 17 250 kg зимна пшеница, 59100 kg овес, 10450 kg царевица.<ref name="Ценова"/>