Морфин: Разлика между версии

265 байтове добавени ,  преди 4 години
редакция без резюме
м (премахване на излишно съдържане (без излишни разсъждения и подробности, нямащи връзка със статията); форматиране: 12x тире, 5x кавички, 4x нов ред, 3x URL, 3x тире-числа, 6lokavica, 9 интервала (ползвайки Advisor))
Редакция без резюме
| Morphini hydrochloridum
|}
[[Файл:Morphine Monojet.jpg|мини|Ампула с морфин с игла за моментално използване от [[Втората световна война]].]]
 
'''Морфинът''' е [[алкалоид]] от [[изохинолин]]овата група. Съдържа се в растения като [[мак]]. Добива се чрез плитко нарязване на зелените макови глави. Изтичащото бяло „мляко“ се сгъстява на въздуха и се нарича [[опиум]] – в него се съдържат наркотин, [[кодеин]] и тебаин. През 1803 г. немският аптекар Фридрих Вилхелм Сертюрнер успял да изолира от опиума, в чист вид, алкалоида морфин – той му дал това име в чест на древногръцкия бог на съня [[Морфей]]. Морфинът притежава голяма част от свойствата на суровия опиум и постепенно започнал да го измества като средство за успокояване на болката. Приятните изживявания, които поражда, и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане, го поставят в групата на [[наркотично вещество|наркотичните вещества]].
 
== Приложение ==
 
== История ==
В античния свят [[Опиум|опиумният]] [[мак]] е бил символ на вечния сън и често се е изобразявал в надгробните паметници. Гръцката богиня на земеделието [[Деметра]] се изобразявала с житни класове и узрели макови глави. Има неясни сведения, че спартанските войници преди битка ядялиядели макови глави, които ги правели нечувствителни към болката – това е вероятно, тъй като войниците на много времена и народи са използували мака за тази цел. Великите лекари на древността [[Хипократ]], [[Диоскурид (философ)|Диоскорид]] и [[Гален]] добре са познавали болкоуспокояващите му свойства. Римляните го използвали не само като лекарство, но и като отрова. Агрипина, третата жена на император Клавдий, с помощта на опиум отровила заварения си син Британик, за да осигури властта за своя собствен син Нерон.
 
Употребата на опиум се разпространила силно с експанзията на исляма. Около 9 век арабски търговци го пренесли в Индия, откъдето той достигнал до Далечния Изток. В Индия опиумът от векове се е използвал в традиционната медицина за лекуване на различни болести, както и при ухапвания от скорпион. Индийските лекари към края на лечението, незабележимо за болния, постепенно намалявали дозата, така че да бъде избегнат синдромът на [[абстиненция]]. Опиумът се употребявал и просто като средство за удоволствие. Върху саркофага на Шах Джахан в мавзолея [[Тадж Махал]] са изобразени макови глави, които напомнят на покойния шах за опиума, който обичал да добавят във виното му. В Индия малки топчици опиум, наричани голи, се поставят под езика, докато се пие чай.
 
В обикновеното съзнание пушенето на опиум се свързва с Китай. До едно време опиумът бил приоритет само на китайските висши класи – тогава той още не се пушел. В началото на 17 век холандските търговци започнали да внасят тютюн в Китай, който китайците бързо харесали. Императорското правителство забранило вносния тютюн, който влошавал търговския баланс на страната, като започнало да пропагандира родния опиум.
 
Опиумът, но под една друга форма, е бил много използуванизползван в Европа и САЩ. Смята се, че лекарството, наречено лауданум – винен или слаб спиртен извлек (тинктура) на опиум, е въведено от Парацелз около 1530 година. Лауданумът станал популярен сред много интелектуалци, които започнали да го вземат, заради необичайните усещания, до които води – лорд Байрон, Пърси Б. Шели, Уолтър Скот и много други.
 
== Външни препратки ==