Чарли Чаплин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Възобновен интерес и награди: край засега, някой хубав ден ще довърша... |
|||
Ред 177:
==== Възобновен интерес и награди ====
През последните две десетилетия на кариерата си Чаплин се съсредоточава върху преработката и подготовка на старите си филми за повторно пускане, заедно със защитата на правата им на собственост и разпространение. В интервю, дадено през 1959 г., годината на 70-годишния му рожден ден, Чаплин заявява, че „все още има място за Малкия човек в атомната епоха“. Първите от тези преиздания са нови версии на „Животът на едно куче“, „На рамо“ и „Пилигримът“.▼
В Америка политическата атмосфера започва да се променя и вниманието отново се насочва към филмите на Чаплин
Малко след публикуването на мемоарите си
▲През последните две десетилетия на кариерата си Чаплин се съсредоточава върху преработката и подготовка на старите си филми за повторно пускане, заедно със защитата на правата им на собственост и разпространение. В интервю, дадено през 1959 г., годината на 70-годишния му рожден ден, Чаплин заявява, че „все още има място за Малкия човек в атомната епоха“. Първите от тези преиздания са нови версии на „Животът на едно куче“, „На рамо“ и „Пилигримът“.
[[Файл:Chaplin oscar.JPG|мини|Чарли Чаплин получава почетния [[Оскар]] от [[Джак Лемън]] в [[1972]] г. Това е първото му завръщане след 20 г.]]
Чаплин претърпява поредица от незначителни [[инсулт]]и в края на 60-те години, което бележи началото на бавен спад в здравословното му състояние. Независимо от неуспехите, той скоро написва нов филмов сценарий „Чудачката“ - история за крилато момиче от [[Южна Америка]], което е отвлечено и продавано в Лондон. Филмът е подготвян за неговата дъщеря Виктория. Но крехкото му здраве предотвратява реализацията на проекта. В началото на 70-те години Чаплин се съсредоточава върху пускането на старите си филми, включително „Хлапето“ и „Циркът“. През 1971 г. е назначен за командир на Националния [[орден на почетния легион]] на филмовия фестивал в Кан. През следващата година е отличен със специалната награда на Филмовия фестивал във Венеция.<ref name="R" /> През 1972 г. Академията за филмови изкуства и науки предлага на Чарли Чаплин почетна награда. Първоначално той се колебае дали да приеме, но решава да се върне в САЩ за първи път след 20 години. Посещението привлича вниманието на пресата, а на приема получава дванадесет минути овации на крака, най-дългите в историята на Академията<ref>"Charlie Chaplin Prepares for Return to United States after Two Decades". A&E Television Networks. Archived from the original on 18 November 2010. Retrieved 7 June 2010.</ref>. Чаплин за втори път получава [[Оскар]]. Видимо развълнуван, той приема наградата за неизмеримия ефект, който има при създаването на филмови произведения на изкуството.
▲В Америка политическата атмосфера започва да се променя и вниманието отново се насочва към филмите на Чаплин, вместо към неговите възгледи. През юли 1962 г. „[[Ню Йорк Таймс]]“ публикува редакционна статия, в която се казва, че „ние не вярваме, че Републиката ще бъде в опасност, ако на вчерашния незабравим малък скитник бъде позволено да се спусне по парапета на параход или самолет в американско пристанище“. През същия месец му е дадена почетна докторска степен от университетите в Оксфорд и Дърам. През ноември 1963 г. театър „Плаза“ в [[Ню Йорк]] започва серия от филми на Чаплин, сред които „Мосю Верду“ и „Светините на рампата“, които печелят отлични рецензии от американски критици. През септември 1964 г. се появяват мемоарите на Чаплин „Моята автобиография“, над които той работи от 1957 г. насам. Книгата е от 500 страници и се фокусира върху ранните години и личния му живот и се превръща в световен [[бестселър]], въпреки критиките към липсата на информация за неговата филмова кариера.
Въпреки че все още има планове за бъдещи филмови проекти, към средата на 70-те години здравето му се влошава значително. Преживява отново няколко последователни микроинсулта, което затруднява комуникацията му и трябва да използва [[инвалидна количка]]. Последните му проекти са картинна автобиография, „Моят живот в снимки“ (1974 г.) и „Парижанка“ за преиздаване през 1976 г. Появява се в документален филм за живота си, „Джентълментът скитник“ (1975 г.), режисиран от Ричард Патерсън<ref>Lynn, Kenneth S. (1997). Charlie Chaplin and His Times. New York, NY: Simon & Schuster. ISBN 0-684-80851-X.</ref>. По време на Новогодишните чествания през 1975 г. Чаплин е посветен в [[рицар|рицарско звание]] от кралица [[Елизабет II]], но е твърде слаб, за да коленичи и получава честта в инвалидната количка<ref>"Little Tramp Becomes Sir Charles". New York Daily News. 5 March 1975. Archived from the original on 3 March 2016.</ref>. Чаплин е женен 4 пъти и има общо 11 деца.
▲Малко след публикуването на мемоарите си Чаплин започва работа по „[[Графиня от Хонг Конг]]“ (1967), романтична комедия, базирана на сценарий, който е написал за [[Полет Годар]] през 30-те години на миналия век. Действието се раавива на [[параход]], в ролята на американския посланик е [[Марлон Брандо]] и [[София Лорен]] като заблудена в каютата му. Филмът се различава от предишните продукции на Чаплин в няколко аспекта. Той е първият, който използва [[Technicolor]] и широкоекранния формат, докато се съсредоточава върху режисирането и се появява на екрана само за малко като болен от морска болест стюарт. Той също така подписва договор с [[Universal Pictures]] и назначава своя асистент [[Джером Ъпщайн]] за продуцент. Платена му е такса за директор от 600 000 долара, както и процент от брутните доходи. „[[Графиня от Хонг Конг]]“ е с премиера през януари 1967 г., получава неблагоприятни прегледи и е провал в бокс офиса. Чаплин е дълбоко наранен от отрицателната реакция на филма, която се оказва последната му.
==== Смърт ====
| |||