|
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Родени в Стара Загора]]
КРАТКА СПРАВКА
МАРГАРИТ СТЕФАНОВ НИКОЛОВ
Роден е на 31.07.1945 в Стара Загора. Гимназиалното си образование завършва в Прага, Чехословакия, а висше във Всесъюзния държавен институт по кинематография (ВГИК), Москва, специалност кино и телевизионна режисура – игрални и документални филми - в курса на проф. Михаил Ром. Дебютира в киното с игралната новела „Стихове”, включена във филмафилм със заглавие „На зазоряване” (1972). Режисьор е на документалния филм „Кратка изповед” за писателя Чудомир (Първа- първа награда за документален филм на фестивалите във Велинград и Варна, 1973), както и на игралния пълнометражен филм на нравствено - екологична тема „Дневна светлина” (1974). През 1978 г. е удостоен с Димитровска награда за четирисерийния телевизионен художествено - документален сериалфилм „По дирята на безследно изчезналите” (1978),. пресъздаващФилмът епизоди отпресъздава геноцида навърху младата интелигенция и будните умове на България по време на „белия терор”. Същопрез така1925 загодина. сериалаФилмът сае муудостоен присъденис: Наградата на София, почетнапочетен значказнак „Златното„Златно перо” на СБЖ и „Златна роза” на националния фестивал за игрално кино във Варна (киновариант на сериала). В края на 80-те години събираМаргарит Николов подбира от наши и предимно чужди филмови и, исторически архиви исъс заснети живи свидетелствасвидетели огромен материалматериали за трисерийния си завършен документален филм „Голямата самота на века” с първоначално работно заглавие „Фронтът”, неприеткойто не е приет и непоказанне е показван никъде. Филм,Филмът когато Българияразказва еза България във времето между сталинизма и фашизма. ЧленМаргарит Николов е член на СБФД, СБЖ и дрСБЖ. Бил е председател на Кабинета на младите филмови дейци и в ръководството на Експерименталната студия към СБФД, зам. - председател на Клуба на младата художествено - творческа интелигенция у нас и вицепрезидент на Клуба на българо - съветската художествено - творческа интелигенция. Повече от двадесет години е вицепрезидент на международната организация на творците на Славянскитеславянските и православни народи, на Международниямеждународния филмов фестивал и форум „Златен Витяз” и негов главен селекционер за филмите от РРепублика България. Също така е; селекционер и участник в международните издания на форума „Златен Витяз” в областта на театралното и изобразителноизобразителното изкуство, на литературния форум за поезия и проза. Работил е: като режисьор - постановчик в СИФ „Бояна” (1970-1980/) като, изпълнителен директор на Телевизионна агенция „България” към БНТ (1991-1992). ТойСъосновател ена един от съоснователите накино киноспециалностиспециалности във ВИТИЗ, преименуван в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Бил е; дългогодишен преподавател в НАТФИЗ, където е пенсиониран като доцент. Първите сиПърви поетични опити прави ощепрез в раннотомладежките си детствогодини. и вече няколко десетилетия еОстава верен ина се връща към тази първа своя творческапоетичното обичвлечение, без да публикува, освенстиховете единси пътдълги години. Дебютира в сп.списанията „Тракия” и сега в сп.първия брой на „Пламък за 2018 „Пламък”година”.
Роден е на 31.07.1945 в Стара Загора.
Гимназиалното си образование завършва в Прага, Чехословакия, а висше във Всесъюзния държавен институт по кинематография (ВГИК), Москва, специалност кино и телевизионна режисура – игрални и документални филми - в курса на проф. Михаил Ром.
Дебютира в киното с игралната новела „Стихове” във филма „На зазоряване” (1972).
Режисьор е на документалния филм „Кратка изповед” за писателя Чудомир (Първа награда за документален филм на фестивалите във Велинград и Варна, 1973), както и на игралния пълнометражен филм на нравствено - екологична тема „Дневна светлина” (1974).
През 1978 г. е удостоен с Димитровска награда за четирисерийния телевизион художествено-документален сериал „По дирята на безследно изчезналите” (1978), пресъздаващ епизоди от геноцида на младата интелигенция и будните умове на България по време на „белия терор”. Също така за сериала са му присъдени Наградата на София, почетна значка „Златното перо” на СБЖ и „Златна роза” на националния фестивал за игрално кино във Варна (киновариант на сериала).
В края на 80-те години събира от наши и предимно чужди филмови и исторически архиви и заснети живи свидетелства огромен материал за трисерийния си завършен документален филм „Голямата самота на века” с първоначално работно заглавие „Фронтът”, неприет и непоказан никъде. Филм, когато България е във времето между сталинизма и фашизма.
Член е на СБФД, СБЖ и др.
Бил е председател на Кабинета на младите филмови дейци и ръководството на Експерименталната студия към СБФД, зам.- председател на Клуба на младата художествено-творческа интелигенция у нас и вицепрезидент на Клуба на българо-съветската художествено-творческа интелигенция.
Повече от двадесет години е вицепрезидент на международната организация на творците на Славянските и православни народи, на Международния филмов фестивал и форум „Златен Витяз” и негов главен селекционер за филмите от Р България. Също така е селекционер и участник в международните издания на „Златен Витяз” в областта на театралното и изобразително изкуство, на литературния форум за поезия и проза.
Работил е като режисьор-постановчик в СИФ „Бояна” (1970-1980/) като изпълнителен директор на Телевизионна агенция „България” (1991-1992).
Той е един от съоснователите на киноспециалности във ВИТИЗ, преиминуван в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Бил е дългогодишен преподавател в НАТФИЗ, където е пенсиониран като доцент. Първите си поетични опити прави още в ранното си детство и вече няколко десетилетия е верен и се връща към тази първа своя творческа обич, без да публикува, освен един път в сп. „Тракия” и сега в сп. „Пламък”.
| 