Български революционен централен комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 4:
[[File:BASA-1271K-1-161-5-Lyben Karavelov.JPG|thumb|200px|Любен Каравелов]]
[[File:BASA-1271K-1-161-2-Hristo Botev, 1875.JPG|thumb|200px|Христо Ботев]]
'''Българският революционен централен комитет (БРЦК)''' (по правопис от 1870 г.: ''Бѫлгарски революционни централенъ комитетъ, Б.Р.Ц.К.'') (БРЦК) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена ввъв влашкия град [[Букурещ]] с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.
Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на [[Георги Раковски]], който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.
 
Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от [[Любен Каравелов]]. На общо събрание в [[Букурещ]] през [[1872]] г., за председател на Българският революционен централен комитет е избран [[Любен Каравелов]]. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на [[Втора българска легия|Втората българска легия]] на Георги Раковски през май и разгрома на четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] през юли [[1868]] г. Тогава част от дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски, полагат основите на групагрупата „Млада България“ и с подкрепата на групировката, през 1868 – 18691868–1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки из българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.
 
Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. „Народное дело“ (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. „Свобода“ (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата „Български глас“, издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи: