Иван Енчев – Видю: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
Роден е в [[Казанлък]] на [[29 март]] [[1882]] г. Първоначално учи в родния си град, в Педагогическото училище, където се оформят интересите му към театъра, рисуването и старините.
[[Файл:Ivan Entchev 03.jpg|мини|200п|ляво|Пейзаж, 1917 г.]]
През 1901 г. постъпва в [[Национална художествена академия|Държавното рисувателно училище]] при [[проф.Петко Клисуров]]. Още като студент е привлечен от [[Петър Топузов]] – основателя на Казанлъшкия музей (днешния [[Исторически музей (Казанлък)|Исторически музей „Искра“]]), за обособяването на „Отдел за изкуства“ към току-що създадения „Отдел за старини“. По същото време Видю е сред общността на казанлъчаните, живеещи в София – „Розова долина“, увлича се по археологията, рисува карикатури и прави илюстрации, слага началото на публицистичната си дейност. Впечатлен от сказките на
[[Файл:Ivan Entchev 05.jpg|мини|200п|Розоберачка, 1908 г.]]
Остава да живее известно време в София, а през 1906 г. заминава на специализация в [[Мюнхен]]. Задълбочено изучава живописта на старите майстори в Пинакотеката и през 1908 г. се връща в родния си град с няколко десетки копия на картини от [[Леонардо Да Винчи]], [[Рафаело]], [[Паоло Веронезе|Веронезе]], [[Гвидо Рени]], [[Рембранд]], [[Рубенс]], [[Ван Дайк]], [[Мурильо]]. Петнадесет от тях на следващата година подарява на новоформиращата се художествена сбирка в Казанлък. Завръща се от Германия под силното влияние на символистите и на декоративизма на сецесиона, като още там е създал своите „На гроба“, 1908 г. и „Пейзаж“ в този дух.
Вече в България създава своята прочута „Розоберачка“ (1908 г.). Това е и една от най-значимите картини в неговото творчество. През 1909 г. илюстрира богато стихосбирката на Екатерина Ненчева „Снежинки“. През следващите години създава няколко романтични пейзажа и носталгични композиции, с които участва в изложби на Дружеството на художниците в България с не особено окуражаващ успех. Затова предпочита да отклони заниманията си към изследователска работа и критика – пише отзиви за изложби във
През 1914 г. Иван Енчев участва в старозагорския конкурс за завеса на новия театър, без проекта му да е приет, но дарбата му е забелязана от [[Гео Милев]] и след две години е поканен за художник на постановките „Едип цар“ и „Лудетина“. Девет години по-късно също има възможност да изяви сценографските си умения при поставянето на постановката на М. Икономов [[На дъното]] от [[Максим Горки]] на сцената на [[читалище „Искра“]] в Казанлък.
Ред 40:
Интересите му през следващите години обхващат много области на културата: църковна архитектура, иконопис и дърворезба, етнография, фолклор, обредна система, празници, приложно изкуство и др. През 1918 г. завършва изследването си „Стари и нови паметници в Добруджа“, което сам илюстрира. В разгара си е и най-голямото му изследване за материали за българския народен кръст в книгата „[[Български народен кръст]]“. През 20-те години работи като художник и изследовател в Министерство на народната просвета, пише студии за църквите в Рилския и Гложенския манастири, материали върху историята на българското изкуство, популярното ръководство „Българското изобразително изкуство в светлинни картини“, рисува няколко портрета, сред които тези на [[Марин Дринов]], [[Стефан Бобчев]], А.Тенев, както и натюрморти с рози.
Подпомага и родния си град – дейността на читалище „Искра“, подготовката на годишниците „[[
През 1927 г. излиза краеведскта му книга „[[
[[Файл:Ivan Entchev 02.jpg|мини|150п|Гербът на Казанлък, 1924 г.]]
| |||