Разлика между версии на „Луфтвафе на Третия райх“

м
Disambiguated: mmМилиметър using Dab solver
м (Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове)
м (Disambiguated: mmМилиметър using Dab solver)
<div class="NavContent">
{| class="wikitable float:left"
|-
! Луфтгау
! Щаб-квартира
! Период
|-
|align style="text-align:center;" | I || [[Кьонигсберг (Прусия)|Кьонигсберг]] || 1938 – 1945
|-
|align style="text-align:center;" | III || Берлин || 1937 – 1945
|-
|align style="text-align:center;" | IV || [[Дрезден]] || 1937 – 1941
|-
|align style="text-align:center;" | VI || [[Мюнстер]] || 1937 – 1945
|-
|align style="text-align:center;" | VII || Мюнхен || 1937 – 1945
|-
|align style="text-align:center;" | VIII || [[Бреслау]] || 1937 – 1945
|-
|align style="text-align:center;" | XI || [[Хановер]] || 1937 – 1945
|-
|align style="text-align:center;" | XII || [[Висбаден]] || 1937 – 1944
|-
|align style="text-align:center;" | XIII || [[Нюрнберг]] || 1937 – 1945
|-
|align style="text-align:center;" | XVII || Вин || 1938 – 1945
|}
<div style="float:left;" margin-right:1em;">
! Период
|-
|align style="text-align:center;" | [[Белгия|Белгийска]]-[[Франция|Северна Франция]]|| 1940 – 1944
|-
|align style="text-align:center;" | [[Харков]]|| 1942 – 1943
|-
|align style="text-align:center;" | [[Финландия]]|| 1941 – 1943
|-
|align style="text-align:center;" | [[Нидерландия]]|| 1940 – 1944
|-
|align style="text-align:center;" | [[Киев]]|| 1941 – 1942
|-
|align style="text-align:center;" | [[Москва]]|| 1941 – 1942
|-
|align style="text-align:center;" | [[Норвегия]]|| 1940 – 1944
|-
|align style="text-align:center;" | [[Санкт Петербург|Петербург]]|| 1941 – 1943
|-
|align style="text-align:center;" | [[Ростов на Дон|Ростов]]|| 1941 – 1943
|-
|align style="text-align:center;" | Западна Франция|| 1940 – 1944
|}
</div>
<div style="float:left; margin-right:1em;">
{| class="wikitable"
|-
! Областно командване ''Луфтгау''
! Период
! Област
|-
|align style="text-align:center;" | XXV || 1943 – 1944 || Luftgau-Kommandos Ростов и Харков
|-
|align style="text-align:center;" | XXVI || 1943 – 1944 || Luftgau-Kommando Петерсбург
|-
|align style="text-align:center;" | XXVII || 1943 – 1944 || Luftgau-Kommando Москва
|-
|align style="text-align:center;" | XXVIII || 1941 – 1943 || [[Италия]]
|-
|align style="text-align:center;" | XXIX || 1943 – 1944 || [[Гърция]]
|-
|align style="text-align:center;" | XXX || 1943 – 1944 || [[Балкански полуостров|Балканите]]
|}
</div>
=== Отличителни знаци ===
; Генерали и офицери
{| style="border:1px solid #8888aa; background-color:#f7f8ff; padding:5px; font-size:100%; margin: 0px0 12px 12px 0px0; width:100%;"
|- style="background:#ccc;"
|-
|- bgcolor="#CCCCCC"
|-
|- bgcolor="#CCCCCC"
!Категории||colspan=3| Генерал ||colspan=3|Старши офицер||colspan=3|Младши офицер
|- alignstyle="text-align:center;" rowspan="2"|
|-
|- align="center" rowspan=2|
|Немски звания||[[Генерал-лейтенант|Generalleutnant]]||[[Генерал-майор|Generalmajor]]||—||[[Полковник|Oberst]]||[[Подполковник|Oberstleutnant]]||[[Майор|Major]]||[[Капитан|Hauptmann]]||[[Старши лейтенант|Oberleutnant]]||[[Лейтенант|Leutnant]]
|- alignstyle="text-align:center;"
|&nbsp;||↓||↓||↓||↓||↓||↓||↓||↓||↓
|- alignstyle="text-align:center;" rowspan="2"
|Съветски звания||[[Генерал-лейтенант]]||[[Генерал-майор]]||—||[[Полковник]]||[[Подполковник]]||[[Майор]]||[[Капитан]]||[[Старши лейтенант]]||[[Лейтенант]]
|}
 
; Сержанти и войници
{| style="border:1px solid #8888aa; background-color:#f7f8ff; padding:5px; font-size:100%; margin: 0px0 12px 12px 0px0; width:100%;"
|- style="background:#ccc;"
|-
|- bgcolor="#CCCCCC"
|-
|- bgcolor="#CCCCCC"
!Категории||colspan=3|Подофицер||colspan=4|Сержант и старшина||colspan=2|Солдат
|- alignstyle="text-align:center;" rowspan="2"|
|-
|- align="center" rowspan=2|
|Немски звания||—||—||—||[[Старшина]]||[[Старши сержант]]||[[Сержант]]||[[Младши сержант]]||[[Ефрейтор]]||[[Редник]]
|- alignstyle="text-align:center;"
|&nbsp;||↓||↓||↓||↓||↓||↓||↓||↓||↓
|- alignstyle="text-align:center;" rowspan="2"
|Съветски звания||[[Офицерски кандидат]]||[[Мичман]]||—||[[Старшина]]||[[Старши сержант]]||[[Сержант]]||[[Младши сержант]]||[[Ефрейтор]]||[[Редник]]
|}
<div class="NavContent">
 
{| class="wikitable" cellpadding="0" cellspacing="0" style="margin: 1em 0em0 0em 0em0; text-align: center; background:;"
|- style="background:gray; font-weight: bold;"
|Година на учредяване
|Име
Проектираното през [[1936]] г. от ''Райнметал-Борзиг'' 30-mm оръдие [[MK101]] не се оказва много удачно. Затова са произведени само малко бройки, които са монтирани на самолети Me 110C, [[Дорнир Do 24|Do 24]] и [[Хеншел Hs 129|Hs 129B]]. На базата на MK101 фирмата създава през [[1942]] г. подобрения модел ''MK103'', който не се нуждае от специален [[лафет]]. Той се използва през последните месеци на войната на самолети като [[Месершмит Bf 109#Варианти на въоръжението на Месершмит 109|Me 109K]], [[Focke-Wulf Fw 190|Fw 190A]] и F, както и прототипа Do 336V-5.
 
През [[1941]] г. фирмата Райнметал-Борзиг започва работа, без да има поръчка за това, по нов модел 30-[[Милиметър|mm]] оръдие на базата на системата ''Oerlikon'', предназначено за атакуване на тежките бомбардировачи. Но шефът на техническия отдел на Луфтвафе генерал [[Ернст Удет|Удет]] отхвърля този проект, като обяснява, че за тази цел са достатъчни 20-mm оръдия. След смъртта му, през март 1942 г. Министерството на въздухоплаването преразглежда проекта и одобрява новото оръдие, което е обозначено [[MK-108]]. Серийното му производство започва от средата на [[1943]] г. и то става стандартно оръдие на изтребителите. Конструкцията му се оказва много удачна с оглед на масовото производство, защото 80% от детайлите са пресовани и само 20% се нуждаят от механична (стружкова) обработка. Един снаряд на MK108 е достатъчен, за да бъде свален един изтребител [[P-51 Mustang]], а четири за свалянето на един бомбардировач ''Boeing B-17''.
 
Докъм 1942 г. германските самолети могат при използване на муниции тип ''С'' да изваждат от строя [[танк]]ове на противника. Това се променя, когато се появяват съветските танкове [[КВ-1|КВ I]], [[КВ-1|KB II]] и [[Т-34]]. Бронята на първите два танка е 100 mm и тя не може да бъде пробита от снарядите на МК101. Последният има броня с дебелина само 45 mm, но тя е монтирана много удачно под наклон. Затова пилотът на щука [[оберлейтенант]] [[Ханс-Улрих Рудел]] предлага под всяко полукрило на щуките [[Юнкерс 87#Ju 87D|Ju 87D]] да се монтират 37-mm зенитни оръдия [[88 мм оръдие|Flak 18]]. [[Юнкерс 87|Щуките]], превъоръжени по този начин в завода на [[Юнкерс|Junkers]] в [[Бернбург]], получават обозначение [[Junkers Ju 88#Ju-88G|Ju 87G-1]], а оръдието [[BK 37|ВК 3,7]]. С такава щука Рудел унищожава през периода 1944 – 1945 г. 519 [[съветски]] танка. Тези оръдия се използват също на самолетите [[Messerschmitt Bf 110#Bf 110G|Me 110G-2]] и [[Junkers Ju 88#Ju-88P|Ju 88P-2]].