Соломонов храм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Disambiguated: mm → Милиметър using Dab solver |
Ted Masters (беседа | приноси) м Filling in 3 references using Reflinks |
||
Ред 37:
[[File:Solomon'sTempleEast.png|thumb|222px|Скица на Соломоновия храм от източната му страна.]]
Поради основната реконструкция, на която [[Вторият храм|Втория храм]] бил подложен през вековете, до нас не са достигнали останки от Първия храм. Останки, датиращи от предходен исторически период, са намерени от [[вакъф|Ислямския вакъф]] сред отпадъците на голям строителен обект на [[храмов хълм|Храмовия хълм]] през ноември 1999 г.<ref>{{cite web|url=http://www.israelnationalnews.com/news.php3?id=80176 |title=Exclusive: Dumped Temple Mount Rubble Yields Jewish Artifacts |publisher=Israel National News |date=2018-01-05 |accessdate=2018-04-30}}</ref> През лятото на 2007 година археолози, наблюдаващи строителните работи на хълма, откриват предмети, датиращи най-вероятно от времето на Първия храм<ref>{{cite web|url=http://news.nationalgeographic.com/news/2007/10/071023-jerusalem-artifacts_2.html |title=Solomon's Temple Artifacts Found by Muslim Workers |publisher=News.nationalgeographic.com |date= |accessdate=2018-04-30}}</ref>. Все още като източник на информация относно външния вид на храма могат да служат единствено съдържащите се в [[Танах]]а описания и хипотезите, изградени въз основа на останките на други храмове, намиращи се в същия район. Отразените технически детайли относно сградата на Храма са оскъдни, тъй като съставилите хрониките писачи не били [[архитект]]и<ref name=devaux>De Vaux, 1961.</ref>. Отделните реконструкции на Храма понякога се различават значително една от друга; следващото описание е базирано основно на ''Easton’s Bible Dicrionary'' и ''Jewish Encyclopedia'':
:1. ''[[Светая Светих]]'' – най-святото място в Храма (3 Царе 6:19; 8:6), наречено също „вътрешен дом“ (3 Царе 6:27) и „пресвятото място“ (Евреи 9:3). Било с размери 20 лакътя на дължина, широчина и височина (3 Царе 6:20). Разликата от 30 лакътя между височината на Светая Светих и височината на храма се обяснява обикновено с това, че подът бил издигнат, наподобявайки [[цела]]та на [[античност|античните]] [[храм]]ове<ref name=devaux/>. Мястото било обковано с [[кедър|кедрово]] дърво (3 Царе 6:16), докато стените и подът били покрити със [[злато]] (3 Царе 6:20; 21; 30). В Светая Светих били разположени два [[херувим]]а, изработени от [[маслина|маслиново]] дърво, високи 10 лакътя (3 Царе 6:23 – 28), а разтворените им криле били с широчина 10 лакътя; херувимите били разположени един до друг, така крилете им, от едната страна докосвали една от стените, а от другата – се допирали едно в друго точно по средата на стената. Сетая Светих било отделено от светилището с двукрила, обкована със злато врата (2 Летописи 4:22); спускали се ленени завеси в синьо, мораво и червено (2 Летописи 3:14; виж също [[Изход]] 26:33). Нямали прозорци (3 Царе 8:12). Смятало се, че това е мястото, където живее Господ.
Ред 98:
== Спорове относно находки ==
На [[27 декември]] [[2004]] г. Израелският музей в [[Йерусалим]] обявява, че е възможно ''нарът на цар Соломон'', който се предполага, че украсявал [[скиптър]]а на главния жрец на Соломоновия храм, да се окаже без пряка връзка с Храма. Това била най-важната библейска находка на музея, която била излагана дори в Канадския музей на цивилизациите през [[2003]] г. Според музея, на малкия нар – едва 44 [[Милиметър|mm]] на височина, били гравирани букви на античен [[иврит]], които образували думите (възстановени) '''Свещен съм за жреците на Къщата на Господ''' (на модерен иврит:לבית יהוה קדש כהנם – Жрец съм в Божията къща). Израелският музей твърди, че нарът датира от 14 или 15 век пр. Хр. и че надписът на него е модерен. Експертите се боят, че може наистина да се окаже измамна находка; израелските власти дали началото на съдебни дела срещу пет човека<ref>{{cite web|url=http://www.nytimes.com/2004/12/30/international/middleeast/30mideast.html |title=Israel Indicts 4 in 'Brother of Jesus' Hoax and Other Forgeries - The New York Times |publisher=Nytimes.com |date=2004-12-30 |accessdate=2018-04-30}}</ref>.
== Вижте също ==
| |||