Битка при Акциум: Разлика между версии

Октавиан побеждава обединения флот на Антоний и Клеопатра и става господар на [[Древен Египет|Египет]]. Победата му позволява да консолидира властта си над Рим и неговите владения. За тази цел той приема титлата „[[принцепс]]“ (първи гражданин) и по случай победата е удостоен със званието „[[Август (титла)|август]]“ от римския [[Сенат]]. Като Октавиан Август той запазва атрибутите на републикански лидер, но историците обикновено интерпретират консолидацията на властта и приемането на тези титли като признаци за края на Римската република и началото на Римската империя.<ref>Paul K. Davis, ''100 Decisive Battles from Ancient Times to the Present: The World’s Major Battles and How They Shaped History'' (Oxford: Oxford University Press, 1999), 63.</ref>

 

[[File:Statue-Augustus.jpg|мини|225px|Октавиан Август]]

Престижът на Октавиан Август и по-важното – лоялността на неговите [[легион]]и са първоначално подкрепени от завещанието на [[Юлий Цезар]] от 44 пр.н.е., с което тогава седемнадесетгодишният Октавиан е официално осиновен от великия римски военачалник и е обявен за негов наследник, като получава и 3/4 от огромните му богатства.<ref>Светоний, "Юлий'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#83 83].</ref>

 

Докато Антоний се забавлява с Клеопатра и неуспешно воюва с партите, Октавиан укрепва властта си в [[Италия]]. Води тежка битка с пиратския флот на [[Секст Помпей]], който е превзел [[Сицилия]]. За тази война са построени и 260 [[либурна|либурни]], които после се сражават при Акциум. След бягството на Помпей, Октавиан отнема войската на другия триумвир [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Емилий Лепид]] и го елиминира като претендент за едноличната власт.

 

След години на лоялно сътрудничество с Октавиан, [[Марк Антоний]] започва да действа самостоятелно и в крайна сметка се пораждат съмнения, че се бори да се превърне в единствен господар на Рим. Когато открито оставя съпругата си Октавия (сестрата на Октавиан) и се премества в [[Александрия]], за да стане официален партньор на Клеопатра, много римски политици смятат, че той се опитва да се превърне в неофициален владетел на Египет и други източни царства, докато все още поддържа командването на много легиони на изток. Клеопатра и Юлий Цезар имат дете – [[Цезарион]], и когато Антоний се премества да живее с нея, той [[де факто]] става негов втори баща.

 

{{цитат|Причини за войната и недоверието се намериха. Антоний обвиняваше цезаря, че е отстранил Лепид от управлението на държавата и че си е присвоил земите и войската на Секст и Лепид, въпреки уговорката тя да остане обща за двамата. Затова той предявяваше претенции към половината от земята и войниците, тъй като те били рекрутирани в онази част на Италия, която била считана за обща собственост. Цезарят пък обвиняваше Антоний, че е обсебил Египет и други някои страни, без да е хвърлян жребий, че е убил Секст (когото самият той уж бил пощадил милостиво) и че като е измамил, пленил и оковал арменския цар, е създал лоша слава на римския народ. Цезарят също си искаше половината от плячката. Освен това, той винеше Антоний заради Клеопатра и децата и&#768;, които бил припознал за свои... Ето в какви неща те взаимно се обвиняваха и по този начин търсеха да оправдаят някакси своето поведение...<ref>{{икона|en}} [[Дион Касий]]. ''Римска история''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html Кн. L., гл. 1]</ref>}}

 

[[File:EFS highres STS066 STS066-101-39.JPG|thumb|300px|[[Амбракийски залив|Заливът Амбракия]], поглед от Космоса, 1994]]

 

[[Амбракийски залив|Заливът Амбракия]] е 40 km дълъг и 15 km широк. [[Страбон]] казва, че входът към залива е около 4 стадия (800 m), но пък периферията му е повече от 60 km.<ref name=strabo>[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html Страбон, 7.7.6]</ref> Дълбочината на водата е достатъчна, за да плават и големите кораби. Входът в залива обаче е тесен и плитък. За своя по-добра защита Антоний строи кули, снабдени с тежки метателни машини.

 

Плутарх пише, че флотата на Антоний наброява най-малко 500 кораба,<ref name=plutarh61>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, [http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm 61]</ref> от които според [[Павел Орозий|Орозий]] 170 големи бойни кораба<ref name=orosius>[[Павел Орозий|Орозий]], „История против езичниците“ [http://sites.google.com/site/demontortoise2000/orosius_book6 кн.6, 19]</ref>. Другите са по-малки или транспортни кораби. [[Флор]] пише<ref>[[Флор|Луций Флор]], „Епитоми“, кн.2 [http://ancientrome.ru/antlitr/flor/kn02-f.htm кн.2, XXI]</ref>:{{цитат|Ние имахме повече от 400 кораба, а врага – по-малко от 200, но големи. Те имаха от 7 до 9 реда гребци и увеличени кули и палуби. Приличаха на плаващи крепости или градове.}}

 

Плутарх посочва, че на корабите на Антоний има 20 000 легионери и 2 000 стрелци.<ref name=plutarh64/>

 

Според Плутарх Антоний разполага със 100 000 души пехота и 12 000 конници.<ref name=plutarh61/>

На негова страна застават царете [[Бокх II|Бокх Мавретански]], [[Тархондем]] – владетелят на [[Киликия|Горна Киликия]], [[Архелай (Кападокия)|Архелай Кападокийски]], [[Филаделф Пафлагонски]], [[Митридат II (Комагена)|Митридат Комагенски]] и царят на [[Тракия]] [[Садала III]]. Освен че те присъстват лично, войска изпращат и [[Полемон I|Полемон]], царят на [[Понтийско царство|Понт]], [[Малх]], цар на [[Арабия (провинция)|Арабия]] и [[Ирод Велики|Ирод]] – царят на [[Юдея]], също и [[Аминта (Галатия)|Аминта]], царят на [[Ликаония]] и [[Галатия]], както и царят на [[Мидийци|Мидия]].,<ref name=plutarh61/>

Според Плутарх, Октавиан разполага с 80 000 пехотинци, а конниците са колкото на Антоний – 12 000.<ref name=plutarh61/>

 

Флотата на Октавиан е водена от опитния адмирал [[Марк Випсаний Агрипа]], командващ левия фланг, [[Луций Арунций (консул 22 пр.н.е.)|Луций Арунций]], командващ центъра<ref name=plutarh65>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#65 65]</ref> и [[Марк Лурий]] командващ десния фланг<ref name="ii.85">[[Велей Патеркул]], ''Римска история'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#85 II.85.]</ref>. [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Тит Статилий Тавър]] командва армиите на Октавиан, които наблюдават битката от брега<ref name="ii.85"/>, северната част на пролива.

 

Флотата на Антоний застава в средата на залива, докато тази на Октавиан е разположена пред входа в залива, което представлява опасност, защото я излага на ветровете.

 

[[File:Actium battle map-bg2.png|thumb|300px|Разположение на силите]]

Антоний взема решение, според Дион Касий и Плутарх, под влияние на Клеопатра и в разрез с мнението на своите приближени, да води морска битка <ref name=plutarh64>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#64 64]</ref>. Заповядва да потопят една част от корабите, за да прехвърлят техните екипажи и гребци на другите кораби, тъй като през последните месеци са измрели много гребци. Плутарх споменава, че потопените кораби са предимно египетски. <ref name=plutarh64/>

Скоро Антоний научава, че царя на Юдея, Ирод, с няколко легиона и кохорти е преминал на страната на Октавиан и примера му е последван и от останалите владетели.<ref name=plutarh71><http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, 71></ref>

 

 

Орозий обаче посочва, че Антоний губи 12 хиляди войници, които умират по време на битката, и има 6 хиляди ранени, от които 1000 умират по-късно от раните си<ref name=orosius/> и така общия брой за убитите войници от армията на Антоний стига 13 хиляди.

Няма данни за загубите от страна на Октавиан.

 

Битката при Акциум решава по принцип изхода от гражданската война, но войната като такава още не е приключила. Преди да премине към крайната си цел – вземането на Египет, Октавиан, провежда редица мерки, целящи да закрепят положението му на Изток. В началото отива в Атина, където приема посвещение в [[Елевзински мистерии|Елевзинските мистерии]]. След това отплава за [[Самос]], а оттам и в малоазийските градове. Там, в търсене на популярност, провежда традиционна политика по отменяне на данъци и опрощаване на дългове, а освен това и дава права на римски граждани на местни жители, служили при него. В края на 31 г. Октавиан е принуден да се върне в Италия за да потуши метеж на ветераните, искащи пари.