Разлика между версии на „Битка при Акциум“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (- за съжаление +))
Октавиан побеждава обединения флот на Антоний и Клеопатра и става господар на [[Древен Египет|Египет]]. Победата му позволява да консолидира властта си над Рим и неговите владения. За тази цел той приема титлата „[[принцепс]]“ (първи гражданин) и по случай победата е удостоен със званието „[[Август (титла)|август]]“ от римския [[Сенат]]. Като Октавиан Август той запазва атрибутите на републикански лидер, но историците обикновено интерпретират консолидацията на властта и приемането на тези титли като признаци за края на Римската република и началото на Римската империя.<ref>Paul K. Davis, ''100 Decisive Battles from Ancient Times to the Present: The World’s Major Battles and How They Shaped History'' (Oxford: Oxford University Press, 1999), 63.</ref>
 
== Предистория ==
[[File:Statue-Augustus.jpg|мини|225px|Октавиан Август]]
 
=== Съюзници ===
Престижът на Октавиан Август и по-важното – лоялността на неговите [[легион]]и са първоначално подкрепени от завещанието на [[Юлий Цезар]] от 44 пр.н.е., с което тогава седемнадесетгодишният Октавиан е официално осиновен от великия римски военачалник и е обявен за негов наследник, като получава и 3/4 от огромните му богатства.<ref>Светоний, "Юлий'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#83 83].</ref>
 
Докато Антоний се забавлява с Клеопатра и неуспешно воюва с партите, Октавиан укрепва властта си в [[Италия]]. Води тежка битка с пиратския флот на [[Секст Помпей]], който е превзел [[Сицилия]]. За тази война са построени и 260 [[либурна|либурни]], които после се сражават при Акциум. След бягството на Помпей, Октавиан отнема войската на другия триумвир [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Емилий Лепид]] и го елиминира като претендент за едноличната власт.
 
=== Конфликт ===
След години на лоялно сътрудничество с Октавиан, [[Марк Антоний]] започва да действа самостоятелно и в крайна сметка се пораждат съмнения, че се бори да се превърне в единствен господар на Рим. Когато открито оставя съпругата си Октавия (сестрата на Октавиан) и се премества в [[Александрия]], за да стане официален партньор на Клеопатра, много римски политици смятат, че той се опитва да се превърне в неофициален владетел на Египет и други източни царства, докато все още поддържа командването на много легиони на изток. Клеопатра и Юлий Цезар имат дете – [[Цезарион]], и когато Антоний се премества да живее с нея, той [[де факто]] става негов втори баща.
 
{{цитат|Причини за войната и недоверието се намериха. Антоний обвиняваше цезаря, че е отстранил Лепид от управлението на държавата и че си е присвоил земите и войската на Секст и Лепид, въпреки уговорката тя да остане обща за двамата. Затова той предявяваше претенции към половината от земята и войниците, тъй като те били рекрутирани в онази част на Италия, която била считана за обща собственост. Цезарят пък обвиняваше Антоний, че е обсебил Египет и други някои страни, без да е хвърлян жребий, че е убил Секст (когото самият той уж бил пощадил милостиво) и че като е измамил, пленил и оковал арменския цар, е създал лоша слава на римския народ. Цезарят също си искаше половината от плячката. Освен това, той винеше Антоний заради Клеопатра и децата и&#768;, които бил припознал за свои... Ето в какви неща те взаимно се обвиняваха и по този начин търсеха да оправдаят някакси своето поведение...<ref>{{икона|en}} [[Дион Касий]]. ''Римска история''. [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html Кн. L., гл. 1]</ref>}}
 
== Силите и разположението им ==
=== Мястото на битката ===
[[File:EFS highres STS066 STS066-101-39.JPG|thumb|300px|[[Амбракийски залив|Заливът Амбракия]], поглед от Космоса, 1994]]
 
[[Амбракийски залив|Заливът Амбракия]] е 40 km дълъг и 15 km широк. [[Страбон]] казва, че входът към залива е около 4 стадия (800 m), но пък периферията му е повече от 60 km.<ref name=strabo>[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html Страбон, 7.7.6]</ref> Дълбочината на водата е достатъчна, за да плават и големите кораби. Входът в залива обаче е тесен и плитък. За своя по-добра защита Антоний строи кули, снабдени с тежки метателни машини.
 
=== Корабите ===
Плутарх пише, че флотата на Антоний наброява най-малко 500 кораба,<ref name=plutarh61>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, [http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm 61]</ref> от които според [[Павел Орозий|Орозий]] 170 големи бойни кораба<ref name=orosius>[[Павел Орозий|Орозий]], „История против езичниците“ [http://sites.google.com/site/demontortoise2000/orosius_book6 кн.6, 19]</ref>. Другите са по-малки или транспортни кораби. [[Флор]] пише<ref>[[Флор|Луций Флор]], „Епитоми“, кн.2 [http://ancientrome.ru/antlitr/flor/kn02-f.htm кн.2, XXI]</ref>:{{цитат|Ние имахме повече от 400 кораба, а врага – по-малко от 200, но големи. Те имаха от 7 до 9 реда гребци и увеличени кули и палуби. Приличаха на плаващи крепости или градове.}}
 
Плутарх посочва, че на корабите на Антоний има 20 000 легионери и 2 000 стрелци.<ref name=plutarh64/>
 
=== Съюзници ===
Според Плутарх Антоний разполага със 100 000 души пехота и 12 000 конници.<ref name=plutarh61/>
На негова страна застават царете [[Бокх II|Бокх Мавретански]], [[Тархондем]] – владетелят на [[Киликия|Горна Киликия]], [[Архелай (Кападокия)|Архелай Кападокийски]], [[Филаделф Пафлагонски]], [[Митридат II (Комагена)|Митридат Комагенски]] и царят на [[Тракия]] [[Садала III]]. Освен че те присъстват лично, войска изпращат и [[Полемон I|Полемон]], царят на [[Понтийско царство|Понт]], [[Малх]], цар на [[Арабия (провинция)|Арабия]] и [[Ирод Велики|Ирод]] – царят на [[Юдея]], също и [[Аминта (Галатия)|Аминта]], царят на [[Ликаония]] и [[Галатия]], както и царят на [[Мидийци|Мидия]].,<ref name=plutarh61/>
Според Плутарх, Октавиан разполага с 80 000 пехотинци, а конниците са колкото на Антоний – 12 000.<ref name=plutarh61/>
 
=== Военачалници ===
Флотата на Октавиан е водена от опитния адмирал [[Марк Випсаний Агрипа]], командващ левия фланг, [[Луций Арунций (консул 22 пр.н.е.)|Луций Арунций]], командващ центъра<ref name=plutarh65>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#65 65]</ref> и [[Марк Лурий]] командващ десния фланг<ref name="ii.85">[[Велей Патеркул]], ''Римска история'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#85 II.85.]</ref>. [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Тит Статилий Тавър]] командва армиите на Октавиан, които наблюдават битката от брега<ref name="ii.85"/>, северната част на пролива.
 
Флотата на Антоний застава в средата на залива, докато тази на Октавиан е разположена пред входа в залива, което представлява опасност, защото я излага на ветровете.
 
== Битката ==
[[File:Actium battle map-bg2.png|thumb|300px|Разположение на силите]]
Антоний взема решение, според Дион Касий и Плутарх, под влияние на Клеопатра и в разрез с мнението на своите приближени, да води морска битка <ref name=plutarh64>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#64 64]</ref>. Заповядва да потопят една част от корабите, за да прехвърлят техните екипажи и гребци на другите кораби, тъй като през последните месеци са измрели много гребци. Плутарх споменава, че потопените кораби са предимно египетски. <ref name=plutarh64/>
Скоро Антоний научава, че царя на Юдея, Ирод, с няколко легиона и кохорти е преминал на страната на Октавиан и примера му е последван и от останалите владетели.<ref name=plutarh71><http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, 71></ref>
 
== Жертви ==
Според Плутарх загубите от страна на Антоний са не повече от 5000 убити и 300 пленени кораба<ref name=plutarh68/>. Трябва да се има предвид, че вероятно голяма част от тези кораби са стоели на брега и са взети без бой или са помощни – -транспортни кораби. Друго възможно обяснение за разминаването в броя на участвалите и пленените кораби, е да е преувеличена бройката на пленените, за да се подчертае мащаба на победата на Октавиан.
 
Орозий обаче посочва, че Антоний губи 12 хиляди войници, които умират по време на битката, и има 6 хиляди ранени, от които 1000 умират по-късно от раните си<ref name=orosius/> и така общия брой за убитите войници от армията на Антоний стига 13 хиляди.
Няма данни за загубите от страна на Октавиан.
 
== След битката ==
Битката при Акциум решава по принцип изхода от гражданската война, но войната като такава още не е приключила. Преди да премине към крайната си цел – вземането на Египет, Октавиан, провежда редица мерки, целящи да закрепят положението му на Изток. В началото отива в Атина, където приема посвещение в [[Елевзински мистерии|Елевзинските мистерии]]. След това отплава за [[Самос]], а оттам и в малоазийските градове. Там, в търсене на популярност, провежда традиционна политика по отменяне на данъци и опрощаване на дългове, а освен това и дава права на римски граждани на местни жители, служили при него. В края на 31 г. Октавиан е принуден да се върне в Италия за да потуши метеж на ветераните, искащи пари.