Курилски острови: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-ru}}
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Sea of Okhotsk map.png|thumb|'''Курилските острови''']]
[[Файл:Demis-kurils-russian names.png|thumb|280px|д|Курилските острови]]
'''Курилските острови''' ({{lang-ru|Курильские острова}}), наричани понякога само '''Курили''', са [[Вулканичен остров|вулканични острови]], разположени между полуостров [[Камчатка]] и остров [[Хокайдо]]. Те отделят [[Охотско море]] от [[Тихия океан]]. Разположени са в протежение на 1175 км, общата им площ е около 15 600 кв. кмkm<sup>2</sup>. Те са част от [[Сахалинска област]] на [[Руската федерация]]. Включват 20 големи и повече от 30 по-малки острова.
 
== Историческа справка ==
Имат важно геостратегическо значение. Принадлежността на Курилските острови към Русия се оспорва от [[Япония]]. Териториалният спор за Курилските острови между страните е още от втората половина на 19-ти век.
На 13 юни 1643 г. холандският мореплавател [[Мартин Геритсон де Фриз]] по време на плаването си в северозападната част на [[Тихия океан]] открива островите [[Итуруп]] и [[Уруп]] и протока Фриз между тях, а на 1 юли същата година – остров [[Кунашир]]. През 1697 г. руският първопроходец [[Владимир Атласов]] достига до най-южната точка на полуостров [[Камчатка]], открива най-северния остров [[Шумшу]] и дава първите сведения за островите. През юли и август 1738 г. руските мореплаватели [[Мартин Шпанберг]] (от датски произход) и Уилям Уортън (от английски произход) по време на плаването си към [[Япония]] откриват, картират и наименуват съответно: първия 31 острова от Северната група до протока Фриз; втория – 26 острова от Южната група. На базата на техните открития през 1745 г. тези острови са нанесени на „Генералната карта на Руската империя“ в издадения Академичен атлас. През юни 1805 г. първият руски околосветски мореплавател [[Иван Крузенщерн]] детайлно картира част от северната група до протока Надежда.
 
На 26 януари ([[7 февруари]]) [[1855]] г. между [[Русия]] и [[Япония]] е подписан Самодския договор, според който Курилските острови са поделени по протока [[Фриз]] – на север за [[Русия]], а на юг за [[Япония]]. На 25 април ([[7 май]]) [[1875]] г. в [[Санкт Петербург]] е подписан нов договор, който предоставя целите Курилски острови на [[Япония]]. След приключването на [[Втората световна война]] Курилските острови изцяло са присъединени към [[СССР]]. Островите имат важно геостратегическо значение. Принадлежността им към Русия се оспорва от [[Япония]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article099945.html «Большая Советская Энциклопедия» – Курилски острови</ref>
== География ==
Въпреки че са открити рудни залежи на цветни метали, [[природен газ]] и [[нефт]], а в началото на 20 век японците са добивали и самородна [[сяра]], добивната промишленост на островите е слабо развита.
 
== Географска характеристика ==
Заради суровия северен климат на островите животинският и растителният свят не е особено богат. В миналото на островите са се срещали мечки, а днес са останали лисици, гризачи, над десет вида птици. В крайбрежните води и каменистите плажове се срещат и [[тюлен]]и.
=== Географско положение ===
Островите се състоят от две паралелни вериги, представляващи върхове на мощни подводни хребети: Голяма Курилска верига, разтегната на 1175 km и Малка Курилска верига – 120 km, отделена от първата чрез Южнокурилския проток. Помежду си островите се делят от множество протоци, като два от тях Крузенщерн и Бусол разделят гГолямята Курилска верига на 3 части: северна , средна и южна.
 
==== '''Северна група ===='''
Добре развит е риболовът и рибната промишленост.
 
== Население ==
Преди идването на японците и руснаците на Курилските острови живее народността [[айну]] (айнами). В науката има 2 версии за техния произход – според едната народът айну е дошъл от [[Австралия]], а според другата това е манджурски народ, дошъл на островите от [[Далечния изток]] на територията на днешна Русия.
 
Днес от народа айну са останали около 50 000 души, като малко повече от половината от тях живеят в Япония, а другата половина – в Русия. Характерен за народа айну е фактът, че те имат европеидни черти на лицата, бял цвят на кожата и са значително по-едри от съвременните японци. Езикът им е слабо изследван, а днес практически се счита за умиращ език, защото голяма част от айну говорят само японски или руски, като са забравили родния си език.
 
След [[Втората световна война]], когато островите преминават във владение на [[СССР]], започва изкуственото им заселване. На 3 август 2006 г. руското правителство взема решение за развитие на Курилските острови с гарантирани държавни [[инвестиция|инвестиции]] в [[инфраструктура]]та, социалното и здравно обслужване на населението, промишлеността. На заселниците се отпускат заеми, предлагат им се обезщетения и различни привилегии. В резултат на това на всички по-големи острови като [[Парамушир]], [[Итуруп]], [[Кунашир]], възникват малки градчета с добре развита [[инфраструктура]]. На по-малките са създадени [[Гранична застава|гранични застави]] или [[метеорологични станции]], разпределени са отделни военни части. Някои от най-малките острови остават необитаеми.<ref name="Трух">{{икона|ru}} [http://naukarus.com/ostrov-raykoke-i-ego-obitateli Тихоокеанский океанологический институт им.В.И.Ильичева ДВО РАН Владивосток/А.М.Трухин, кандидат биологических наук/Остров Райкоке и его обитатели]</ref>
 
== Състав ==
Курилските острови се разделят на 3 групи: Северна, Средна и Южна.
 
=== [[Голяма Курилска верига]] ===
==== Северна група ====
[[Файл:Проливы Курильских островов Север.png|thumb|280px|д|Северна група]]
* [[Шумшу]] (яп. 占守島 Сюмусю-то:)
Line 38 ⟶ 27:
* [[Екарма (остров)|Екарма]] (яп. 越渇磨島 Екарума-то:)
 
==== '''Средна група ===='''
* [[Шиашкотан]] (яп. 捨子古丹島 Сясукотан-то:)
* Скали Ловушки (яп. 牟知列岩 Мусирурэцу-ган)
Line 55 ⟶ 44:
* [[Брат Чирпоев]] (яп. 知理保以南島 Тирихои-минамидзима)
 
==== '''Южна група ===='''
[[Файл:Проливы Курильских островов Юг.png|thumb|280px|д|Южна група]]
* [[Уруп]] (яп. 得撫島 Уруппу-то)
Line 62 ⟶ 51:
 
Освен тези три острова, в южната група влизат и островите от Малката Курилска верига:
 
=== [[Малка Курилска верига]] ===
* [[Шикотан]] (яп. 色丹島 Сикотан-то)
* Острови [[Хабомаи]] (яп. 歯舞諸島 Хабомаи-сьото:)
Line 74 ⟶ 61:
** [[Анучин]] (яп. 秋勇留島 Акиюри-то:)
** [[Сигнален]] (яп. 貝殻島 Каигара-дзима)
 
=== Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми ===
Всеки от островите е вулкан, фрагмент от вулкан или верига вулкани, съединени помежду си в подножята си или са разделени от ниски провлаци. Релефът е планински, с преобладаващи височини от 500 до 1000 m. Максимална височина връх '''Алаид 2339 m''' на остров [[Алаид]]. Равнни са остров [[Шумшу]] и Малката Курилска верига. Голяма част от бреговете са стръмни или терасирани, а ниските провлаци – пясъчни. Удобни заливи няма.
 
Голямата Курилска верига е изградена предимно от вулканогенни наслаги. най-древни са тези на Малката Курилска верига и са от епохата на кредата. Тези наслаги са плътно споени в конгломерати и са усложнени от вторични разломи. Върху тях хаотично са разположени съвременните вулкани. В Голямата Курилска верига са известни 160 вулкана, действали в антропогена, в т.ч. 104 вулкана – в холоцена. В лавата на вулканите са открити обломки от ксенолити, метаморфни скали (амфиболити, пироксин-амфибилови и кристалинни шисти), които изграждат фундамента на островите. Проевяват се чести и силни земетресения.
 
От полезните изкопеми най-известни са находищата на сяра и термални води, а също малки залежи на живак, мед, калай и злато.
 
=== Климат, води, почви ===
Климатът е умерено студен, мусонен. Средна февруарска температура от -6 до -7°С с минимални зимни температури до -25°С. Средна августовска температура от 10°С на север до 17°С на юг. Годишната сума на валежите варира от 1000 mm на юг до около 600 mm на север, като 25% от тях падат през зимата. Студеното Курилско течение охлажда Курилските острови, особено техните северни и средни части и тихоокеанските склонове на южните части и способства за създаването на продължителни мъгли, а склоновете на южните острови, обърнати към [[Охотско море]] се загряват от топлото течение Соя, като лятото тук е с много малко мъгли. Зимният мусон и циклоните от полярния фронт причиняват чести виелици и щормове. Най-много слънчеви дни има през есента, но тогава се проявяват най-често силните тайфуни с ураганни ветрове.
 
На островите има многочислени малки реки и ручеи, като някои от тях са минерализирани. Има много езера, в т.ч. кратерни, моренни и лагунни. Някои от малките острови са безводни.
 
Почвите са предимно ливадни и алувиални, а в горския пояс – слабо оподзолени с примеси от вулканични материали.
 
=== Растителност, животински свят ===
На Курилските острови виреят 992 вида растения, в т.ч. 43 вида дървета, 93 вида храсти и полухрасти, 9 вида лиани, 5 вида бамбук и 842 вида треви. 26 вида са ендемични. Растителността в северната и средната част на островите е сходна с тази на полуостров [[Камчатка]] (кедров и смърчов клек, каменна бреза, курилски бамбук). В южните части растителността е сходна с тази на остров [[Хокайдо]] – смесени борово-сърчови и широколистни гори, преплетени с лиани и мощен бамбук. В Малката Курилска верига преобладават пасищата и блатата.
 
На север фауната е сходна с тази на полуостров [[Камчатка]], а на юг – с тази на остров [[Хокайдо]]. Тук обитават мечка, лисица (чернокафява и червена), хермелин и др. Множество морски птици и морски млекопитаещи.
 
== Население ==
Преди идването на японците и руснаците на Курилските острови живее народността [[айну]] (айнами). В науката има 2 версии за техния произход – според едната народът айну е дошъл от [[Австралия]], а според другата това е манджурски народ, дошъл на островите от [[Далечния изток]] на територията на днешна Русия.
 
Днес от народа айну са останали около 50 000 души, като малко повече от половината от тях живеят в Япония, а другата половина – в Русия. Характерен за народа айну е фактът, че те имат европеидни черти на лицата, бял цвят на кожата и са значително по-едри от съвременните японци. Езикът им е слабо изследван, а днес практически се счита за умиращ език, защото голяма част от айну говорят само японски или руски, като са забравили родния си език.
 
Добре развит е риболовът и рибната промишленост.
 
След [[Втората световна война]], когато островите преминават във владение на [[СССР]], започва изкуственото им заселване. На 3 август 2006 г. руското правителство взема решение за развитие на Курилските острови с гарантирани държавни [[инвестиция|инвестиции]] в [[инфраструктура]]та, социалното и здравно обслужване на населението, промишлеността. На заселниците се отпускат заеми, предлагат им се обезщетения и различни привилегии. В резултат на това на всички по-големи острови като [[Парамушир]], [[Итуруп]], [[Кунашир]], възникват малки градчета с добре развита [[инфраструктура]]. На по-малките са създадени [[Гранична застава|гранични застави]] или [[метеорологични станции]], разпределени са отделни военни части. Някои от най-малките острови остават необитаеми.<ref name="Трух">{{икона|ru}} [http://naukarus.com/ostrov-raykoke-i-ego-obitateli Тихоокеанский океанологический институт им.В.И.Ильичева ДВО РАН Владивосток/А.М.Трухин, кандидат биологических наук/Остров Райкоке и его обитатели]</ref>
 
== Вижте също ==