Курилски острови: Разлика между версии

Островите се състоят от две паралелни вериги, представляващи върхове на мощни подводни хребети: Голяма Курилска верига, разтегната на 1175 km и Малка Курилска верига – 120 km, отделена от първата чрез Южнокурилския проток. Помежду си островите се делят от множество протоци, като два от тях Крузенщерн и Бусол разделят гГолямята Курилска верига на 3 части: северна , средна и южна.<ref name="bse"></ref>

Всеки от островите е вулкан, фрагмент от вулкан или верига вулкани, съединени помежду си в подножята си или са разделени от ниски провлаци. Релефът е планински, с преобладаващи височини от 500 до 1000 m. Максимална височина връх '''Алаид 2339 m''' на остров [[Алаид]]. Равнни са остров [[Шумшу]] и Малката Курилска верига. Голяма част от бреговете са стръмни или терасирани, а ниските провлаци – пясъчни. Удобни заливи няма.<ref name="bse"></ref>

Голямата Курилска верига е изградена предимно от вулканогенни наслаги. най-древни са тези на Малката Курилска верига и са от епохата на кредата. Тези наслаги са плътно споени в конгломерати и са усложнени от вторични разломи. Върху тях хаотично са разположени съвременните вулкани. В Голямата Курилска верига са известни 160 вулкана, действали в антропогена, в т.ч. 104 вулкана – в холоцена. В лавата на вулканите са открити обломки от ксенолити, метаморфни скали (амфиболити, пироксин-амфибилови и кристалинни шисти), които изграждат фундамента на островите. Проевяват се чести и силни земетресения.<ref name="bse"></ref>

От полезните изкопеми най-известни са находищата на сяра и термални води, а също малки залежи на живак, мед, калай и злато.<ref name="bse"></ref>

Климатът е умерено студен, мусонен. Средна февруарска температура от -6 до -7°С с минимални зимни температури до -25°С. Средна августовска температура от 10°С на север до 17°С на юг. Годишната сума на валежите варира от 1000 mm на юг до около 600 mm на север, като 25% от тях падат през зимата. Студеното Курилско течение охлажда Курилските острови, особено техните северни и средни части и тихоокеанските склонове на южните части и способства за създаването на продължителни мъгли, а склоновете на южните острови, обърнати към [[Охотско море]] се загряват от топлото течение Соя, като лятото тук е с много малко мъгли. Зимният мусон и циклоните от полярния фронт причиняват чести виелици и щормове. Най-много слънчеви дни има през есента, но тогава се проявяват най-често силните тайфуни с ураганни ветрове.<ref name="bse"></ref>

На островите има многочислени малки реки и ручеи, като някои от тях са минерализирани. Има много езера, в т.ч. кратерни, моренни и лагунни. Някои от малките острови са безводни.<ref name="bse"></ref>

Почвите са предимно ливадни и алувиални, а в горския пояс – слабо оподзолени с примеси от вулканични материали.<ref name="bse"></ref>

На Курилските острови виреят 992 вида растения, в т.ч. 43 вида дървета, 93 вида храсти и полухрасти, 9 вида лиани, 5 вида бамбук и 842 вида треви. 26 вида са ендемични. Растителността в северната и средната част на островите е сходна с тази на полуостров [[Камчатка]] (кедров и смърчов клек, каменна бреза, курилски бамбук). В южните части растителността е сходна с тази на остров [[Хокайдо]] – смесени борово-сърчови и широколистни гори, преплетени с лиани и мощен бамбук. В Малката Курилска верига преобладават пасищата и блатата.<ref name="bse"></ref>

На север фауната е сходна с тази на полуостров [[Камчатка]], а на юг – с тази на остров [[Хокайдо]]. Тук обитават мечка, лисица (чернокафява и червена), хермелин и др. Множество морски птици и морски млекопитаещи.<ref name="bse"></ref>