Кирилица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Развитие през ХV-ХVІІІ в.: допълв за Крайков и гражданския шрифт
→‎Русия: имало го по-надолу :-)))
Ред 299:
 
След буквите {{уникод|Ѩ}}, {{уникод|Ѭ}} (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата {{уникод|Ѫ}} (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните {{уникод|Ѥ}} и ІA, а буквата {{уникод|Ѧ}} обозначава звукосъчетанието „йа“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от {{уникод|Ѧ}}).
 
В началото на 18 век в Русия започва реформа на кирилицата като част от [[Реформи на Петър I|реформите на Петър I]]. Слага се начало на използването на редовни букви, променят се конструкцията и силуета на повечето от знаците. Самият цар [[Петър I (Русия)|Петър I]] играе основна роля при оформянето и подбора на буквите, а изработката им е дело на холандски и руски майстори. Създава се т.нар. [[граждански шрифт]]<ref name="Kultura">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kultura.bg/bg/article/view/23494 | заглавие= Българската кирилица като знак за идентичност|достъп_дата = 3 май 2018|фамилно_име= Кръстев|първо_име= Красен|дата= 22 май 2015|труд= |издател=в. [[Култура (вестник)|Култура]] |език= |цитат= }}</ref>.
 
По време на [[Възраждане]]то в България, през XVIII – XIX в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския [[Църковнославянски език|църковнославянски]] език в [[България]] се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.