Есма Реджепова: Разлика между версии

Есма Реджепова е родена в Скопие на 8 август 1943 г. в скопското село [[Шуто Оризари]], тогава в границите на [[Царство България]], днес квартал на [[Скопие]], – починала в Скопие на 11 декември 2016 г.

Есма Реджепова е петото от шестте деца на Чания и Ибраим Реджепови, които живеят в малка къщурка в центъра на Скопие. При една от бомбардировките нанад Скопие, през април 1941 година, бащата  Ибраим губи единия си крак. За да осигури прехраната на четирите си дъщери и дватадвамата си сина, се захванал да работи като ваксаджия, но тъй като останал инвалид, некойнякой трябвало постоянно да му носи сандъка с боите и четките. Покрай другите си братя и сестри, и малката Есма станала помощник на татко си. Не след дълго, разширила „бизнеса“, като помагала и на другите ваксаджии в Скопие. Тя станала техният главен снабдител с основния материал. Отивала до единствената, тогава, работилница за производство на боя за обувки „Ималин“ и снабдявала всички. Парите които ваксаджиите ѝ давали за автобусна картаавтобуса, ги спестявала за билет за кино, като обикновено отивала пеш да извършва снабдяването. По-старите скопиянископчани може би не се сещат, че днешната ромска кралица е същото девойче, което преди петдесетина години чакало на опашка, за да им купи мляко, а те му давали по някоя паричка, коитокоято по същия начин отивалиотивала за билети за кино. Ученичката Есма имала бунтовна природа и никога не оставала длъжна на онези, които искали да я унижат, като я наричали „Циганка“„циганка“. Никога не се срамувала от работата, нито когато. сиромашиятаСиромашията принудила деветгодишното момиченце да чисти стълбите и да бърше прозорците в домовете на гражданите на Скопие. Имала прекрасен глас, винаги широка усмивка и ведра природа. Майка ѝ никога не била пяла, а татко ѝ Ибраим пеел, но само за свое удоволствие (както сега е модерно да се казва - „под душа“), защото смятал, че пеенето по кафенетата е недостойна работа. Неговата 13-годишна дъщеря Есма била влюбена в песента, но той всъщност не знаел, че тя вече е пленила публиката със своя глас, пеейки песни в едно театрално представление, и че получила покана да участва на между училищна надпревара по пеене в Сарая.

Есма днес почти не може да си спомни първите официални изпълнения. Започнали със скромни обиколки в Македония, а след това в републиките на бивша Югославия. Първото представление на  Есма извън СФРЮ е през 1961 г. в България. На двумесечното турне, тя била истинска атракция, защото по това време не било "нормално", ромите да бъдат включвани в развлекателния живот. Благодарение на контактите си и по-развития музикален пазар, през 1960 г., Есма от Скопие, става жител на Белград. Домът ѝ има две стаи в Дедине, в които живее целият ансамбъл "Теодосиевски", включително майката на Стево, която се превръща във втора майка за  Есма. Музиката и съвместния живот със Стево Теодосиевски, довеждат и до сключването на брак през 1968 г. В Драчевци все още си спомнят великата и весела ромска сватба, а седем дни по-късно регистрират брака в Белград. От летището в Белград започват многото пътувания до ромската рок музика. Станалата популярна, Есма естествено влиза в протокола на президента на Югославия.