'''Върховният геидонскимакедоно-одрински комитет''' е ръководният орган на '''Македоно-одринската организация''' – революционна организация на [[Македонци|македонски]] и [[тракийци|тракийски]] емигранти и български общественици, която съществува от 1895 до 1905 година в [[България]] и [[Османска империя|Османската империя]]. Целта на ВМОК и МОО е реализиране на предвидената в [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 година [[Автономия за Македония и Одринско|широка автономия]] на останалите в границите на Османската империя [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]]. Комитетът организира [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] в 1895 година и [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] в 1902 година, а негови чети участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година. След първоначално добро сътрудничество с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], Върховният комитет влиза постепенно в конфликт и с нея, и с българското правителство и в 1903 година организацията е забранена в България, а в 1905 година се разпуска. Военното крило в организацията продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година, а след [[Балкански войни|Балканските]] и [[България в Първата световна война|Първата световна война]] част от тях се вливат в десницата на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], докато част от легалните дейци формират [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]].
