Франсиско Франко: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 92.190.165.199 (б.), към версия на BotNinja Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 36:
|войсково поделение =
|командвания =
|войни = [[Рифска война]]<br>[[Испанска гражданска война]]
|отличия =
}}
'''Франсиско Паулино Ерменехилдо Теодуло Франко и Баамонде Салгадо Пардо''' ({{lang-es|Francisco Paulino Hermenegildo Teódulo Franco y Bahamonde Salgado Pardo }}), наричан съкратено '''Франсиско Франко Баамонде''' или само '''Франсиско Франко''', е действителен владетел и по-късно официален [[държавен глава]], първо на части от [[Испания]] от октомври 1936 г. и след това на цяла Испания от 1939 г. до смъртта си през 1975 г. Познат е като [[каудильо]] – ''Caudillo de España'' (водач на Испания) и официално като ''Caudillo de España por la gracia de Dios'' (водач на Испания по Божията милост). Той председателства авторитарното правителство на Испания след победата си в Испанската гражданска война. [[Генералисимус]].
== Ранен живот ==
[[Файл:Padres-de-Franco.jpg|мини|ляво|upright=0.65|Родителите на Франсиско го държат в деня на покръстването му, 17 декември 1892 г.]]
[[Файл:Francisco y Ramón Franco 1925.jpg|мини|Франсиско с брат си, Рамон, в Северна Африка през 1925 г.]]
[[Файл:FrancoenReus.jpg|мини|Франко в [[Реус]], 1940 г.]]
[[Файл:J mmue 202444 1 00001.jpg|мини|Франко и други командири по време на гражданската война.]]
[[Файл:Francisco Franco escoltado por la Guardia Mora visita San Sebastián una vez finalizada la guerra (8 de 8) - Fondo Marín-Kutxa Fototeka.jpg|мини|Франко в [[Сан Себастиан]], 1939 г.]]
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-L15327, Spanien, Heinrich Himmler bei Franco.jpg|мини|[[Химлер]] и Франко в [[Мадрид]], октомври 1940 г.]]
Франко е роден на 4 декември 1892 г. във [[Ферол]], [[Галисия]]. Покръстен е след 13 дни във военна църква. Баща му е с [[Андалусия|андалуски]] произход. След като се премества в Галисия, семейството е силно ангажирано в [[Военноморски флот на Испания|Испанския военноморски флот]]. В продължение на два века то произвежда военноморски офицери в шест непрекъснати поколения до бащата на Франко, Николас Франко и Салгадо Араухо (1855 – 1942).
Майка му е Мария дел Пилар Баамонде и Пардо де Андраде (1865 – 1934) и е [[Римокатолицизъм|римокатоличка]] от средната класа. Родителите му сключват брат през 1890 г. Младият Франко прекарва голяма част от детството си с двамата си братя, Николас и Рамон, и двете си сестри, Мария дел Пилар и Мария де ла Пас, като последната умира на 4-годишна възраст. Николас става военноморски офицер и дипломат. Рамон е летец и [[Масонство|масон]] с първоначално [[левица (политика)|леви]] политически възгледи, който е убит в [[авиационно произшествие]] на военна мисия през 1938 г.
== Военна кариера ==
Line 51 ⟶ 63:
През същата година Франсиско Франко се жени за Кармен Поло (Мария дел Кармен Поло и Мартинес-Валдес), а крал [[Алфонсо XIII]] е кум на сватбата му. Заради този факт по-късно, през първите години на испанската република, той ще бъде считан за офицер-монархист. Имат една дъщеря, Мария дел Кармен. През 1925 г. става полковник, а през 1926 г. най-младият генерал в Испания. Назначен е за директор на новосъздадената Военна академия в [[Сарагоса]].
==
{{основна|Втора испанска република}}
В края на [[монархията]] през 1931 г., запазвайки своята предишна аполитична репутация, той не заема ясна позиция. При затварянето на академията през юли военният министър [[Мануел Асаня]] решава, че прощалната реч на Франко към кадетите е обидна, в резултат на което Франсиско е лишен от поста си за 6 месеца, освен това е поставен под надзор.
Line 90 ⟶ 103:
=== Краят на войната ===
[[Файл:Franco eisenhower 1959 madrid.jpg|мини|Франко и [[Айзенхауер]] в Мадрид, 1959 г.]]
[[Файл:Francisco Franco and Carmen Polo.jpg|мини|Франко и жена му, [[Кармен Поло]], 1968 г.]]
[[Файл:Carlos Arias Navarro and Franco 1975.jpg|мини|[[Карлос Ариас Наваро]] и Франко в резиденцията му през октомври 1975 г., около една седмица, преди да изпадне в необратима кома.]]
На [[6 март]] [[1939]] г. заговорниците от т. нар. „[[пета колона]]“ – Хунтата за национална защита – обявяват по радиото за свалянето на министър-председателя [[Хуан Негрин]], преминаване на властта към хунтата и скорошния край на войната. Водени от полковник [[Сегисмундо Касадо]] и [[Хулиан Бестейро]], те печелят контрол над Мадрид почти без бой. Те се опитват да договорят с Франко приемливи условия за капитулацията на републиканците, но той заявява, че ще приеме само безусловно подчинение и републиканците се предават на 27 март. Войната официално завършва на [[1 април]] [[1939]] г.
Line 109 ⟶ 126:
През [[1947]] г. Франко провъзгласява Испания за [[монархия]], но не определя водач. Този жест е направен най-вече за да успокои монархическите фракции в партията. Въпреки че се е провъзгласил за монархист, Франко не иска да стане крал, затова оставя трона празен, като той всъщност става [[регент]]. Той носи униформата на капитан-генерал (ранг, традиционно отреден на краля), живее в двореца Прадо, определен за краля и неговият лик се появява на повечето испански монети. Въпреки това неговите официални титли са само „Хефе дел естадо“ (управляващ държавата) и „Генералисимо де лос ехерситос еспаньолес“ (Върховен генерал на Испанските въоръжени сили), придружени от „por la gracia de Dios, Caudillo de España y de la Cruzada“ („по божията воля водач на Испания и Кръстоносните походи“). (Следва да се отбележи, че „по божията воля“ е по-скоро техническа правна фраза, която означава върховни почести в абсолютните монархии и е използвана само от монарси).
По време на неговото властване са забранени неправителствените търговски организации с всички политически опоненти срещу политическия спектър, от комунистки и анархистки организации до либерални демократи и каталонски или баски националисти. Единственият легален [[профсъюз]] е правителственият [[Синдикато Вертикал]].
|