Уикипедия

Хоми Баба: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Източници: Ненужни колони: употреба на автоматично разделяне на колони редактирано с AWB
м допълване в шаблон; форматиране: 5x тире-числа, 3x тире, 3 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име = Хоми Баба
| име-оригинал = Homi K. Bhabha
| категория = философ
| описание = индийско-американски философ
Ред 8:
| роден-място = [[Мумбай]], [[Индия]]
| починал-място =
| националност = {{Индия}}<br>{{USA}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Съвременна философия]]
| школа = [[Постколониализъм]]
| интереси = [[Историяистория на идеите]], [[социална антропология]]
| идеи =
| текстове =
| образование = [[Бомбайски университет]];<br>[[Оксфордски университет]]
| повлиян = [[Едуард Саид]], [[Франц Фанон]], [[Мишел Фуко]], [[Жак Дерида]], [[Жак Лакан]]
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
 
'''Хоми Баба''' ({{lang-en|Homi K. Bhabha}},) р.e [[1949Индия|индийско]], -[[Мумбайамерикански]], [[Индияфилософ]]) e, Ан Ротънбърг професор по [[англицистика]] и американистика и директор на Центъра по [[хуманитаристика]] към [[Харвардски университет|Харвардския университет]].

Той е една от най-значимите фигури в [[Постколониални изследвания|постколониалните изследвания]] днес, като изковава много от новите понятия в това научно поле, такива като [http://en.wikipedia.org/wiki/Hybridity хибридност], [[мимикрия]], [[различие]] и [[амбивалентност]].<ref name="huddart">Huddart, David. ''Homi K. Bhabha'', Routledge Critical Thinkers, 2006. {{икона|en}}</ref> Според теорията на Баба с тези понятия могат да се опишат начините, по които колонизираните народи се съпротивляват на властта на [[Колонизатор|колонизаторите]]. През 2012 г. е отличен от правителството на Индия с наградата „Падма Бушан“ в раздел Литература и образование.<ref>[http://www.pib.nic.in/newsite/erelease.aspx?relid=79881 Официален сайт на наградите „Падма“] {{икона|en}}</ref>
 
== Биография ==
БабаРоден е роденпрез [[1949]] година в [[Мумбай]], Индия, в [http://en.wikipedia.org/wiki/Parsi_people зороастрийско] семейство в [[Мумбай]], [[Индия]]. Средното си образование завършва в училище „Сейнт Мери“ в Мазгаон, Мумбай (1967–681967 – 68). Бакалавърска степен получава в колежа „Елфинстоун“ към [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Mumbai Бомбайския университет], а магистърска и докторска по [[английска литература]] в колежа „Крист Чърч“ към [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]].
 
След като повече от десет години преподава в Департамента по англицистика към СъсексскияСъсекския университет край [[Брайтън]], Баба става старши сътрудник към [[Принстънски университет|Принстънския университет]], където е и гост професор. След това е Стейнбърг гост професор в [[Пенсилвански университет|Пенсилванския университет]], където му е доверено да изнесе почетния цикъл лекции на името на Ричард Райт. В [[Колеж Дартмут|колежа „Дартмут“]] Баба е част от Училището по литературознание и теория. Между 1997 и 2001 г. е Честър Д. Трип професор по [[културология]] в [[Чикагски университет|Чикагския университет]]. През 2001- – 02 г. вече е гост професор в [[Лондонски университетски колеж|Лондонския университетски колеж]]., Аа след 2001 г – Ан Ф. Ротънбърг професор по англицистика и американистика в Харвардския университет.

Баба е част и от редакционната колегия на списание ''Public Culture'', научно списание, издавано от издателството на [[Университет Дюк|университетаУниверситета „Дюк“]]. През 2012 г. става носител на наградата „Падма Бушан“, връчена му от Правителствотоправителството на [[Индия]].
 
Женен е за адвокатката и преподавателка по право Жаклин Баба, с която имат дъщеря, Лия, и двама сина, – Исхан и актьора Сатия Баба.▼
 
== Идеи ==
Една от централните идеи на Хоми Баба е тази за „хибридизацията“ (''hybridisation''), която, взета назаем от [[Едуард Саид]], описва появата на нови културни форми от [[Мултикултурализъм|мултикултурализма]]. Вместо да разглежда колониализма като нещо затворено в миналото, Баба показва как неговата история и непрекъснато се натрапва на настоящето, настоявайки, че ние преобразуваме нашето разбиране за междукултурните отношения. Неговият труд преосмисля изучаването на колониализма чрез прилагане постструктуралистки методологии при анализа на колониалните текстове.<ref name="HKB-P-I-01">{{cite web|title=Post-Colonial Theory and Action Research|url=http://www.tojqi.net/articles/TOJQI_2_2/TOJQI_2_2_Article_1.pdf|work=Jim B. Parsons, Kelly J. Harding The University of Alberta, Canada|accessdate=20 August 2012}} {{икона|en}}</ref><ref name="HKB-P-I-02">{{cite web|title=Mimicry, Ambivalence and Hybridity|url=http://www.english.emory.edu/Bahri/1WEBPAGE.HTML|work=|accessdate=20 August 2012}} {{икона|en}}</ref>
 
Други важни понятия за Баба са „изговореното настояще“ (''Enunciatory Present'') <ref>[http://prelectur.stanford.edu/lecturers/bhabha/location2.html Откъс от Заключението („'Race', time and the revision of modernity“) на книгата ''The Location of Culture'', pp.236- – 256.] {{икона|en}}</ref> и „третото място“ ([http://en.wikipedia.org/wiki/Third_place ''Third place'']) <ref>Jonathan Rutherford, [http://ccfi.educ.ubc.ca/Courses_Reading_Materials/ccfi502/Bhabha.pdf „The Third Space. Interview with Homi Bhabha“] – В: ''Identity: Community, Culture, Difference''. Ders. (Hg). London: Lawrence and Wishart, 1990, pp. 207- – 221. {{икона|en}}</ref>.
 
=== Влияние ===
Работата на Баба в полето на постколониалната теория дължи много на [[Постструктурализъм|постструктурализма]]. Сред теоретиците и теориите, оказали значително влияние върху Баба, са [[Жак Дерида]] и [[деконструкция]]та, [[Жак Лакан]] и Лакановаталакановата [[психоанализа]] и [[Мишел Фуко]] с коментара му върху дискурсивността. <ref>[http://prelectur.stanford.edu/lecturers/bhabha/interview.html Interview with Homi Bhabha] {{икона|en}}</ref> Освен това, в интервю от 1995 г., дадено за У. Дж. Т. Мичъл, Баба твърди, че оказалият му най-силно влияние автор е [[Едуард Саид]].
 
== Прием и реакции на идеите му ==
Баба е критикуван заради трудния си за разшифроване [[жаргон]] и умишлено усложнения си стил на писане. През 1998 г. списание ''Philosophy and Literature'' определя Баба за носител на втора награда в своя „Конкурс за лошо писане“, <ref name="badwriting">The Bad Writing Contest, [http://denisdutton.com/bad_writing.htm Press Releases, 1996- – 1998] {{икона|en}}</ref> който „отличава лошото писане на най-плачевните стилистично погледнато пасажи, открити в научни книги и статии“. Баба получава наградата заради едно изречение в книгата си ''The Location of Culture'' (1994), което гласи:
 
:''Ако, за кратко, уловката на желанието бъде премерена за целите на употребите на дисциплината, то скоро повторението на вината, оправданието, псевдонаучните теории, суеверието, фалшивите авторитети и класификации ще могат да се разглеждат като отчаян опит формално да се „нормализира“ разклащането на дискурса на разделянето, който нарушава рационалните, просветени претенции на изговоримата си обусловеност.''<ref name=badwriting/>▼
 
▲:{{цитат|''Ако, за кратко, уловката на желанието бъде премерена за целите на употребите на дисциплината, то скоро повторението на вината, оправданието, псевдонаучните теории, суеверието, фалшивите авторитети и класификации ще могат да се разглеждат като отчаян опит формално да се „нормализира“ разклащането на дискурса на разделянето, който нарушава рационалните, просветени претенции на изговоримата си обусловеност.''<ref name=badwriting/>|}}
Почетният професор по англицистика в [[Станфордски университет|Станфордския университет]] [[Марджъри Перлоф]] казва, че коментарът и&#768; за работата на Баба в Харвард може да се изрази с една дума – „тревога“. Пред в. „[[Ню Йорк Таймс]]“ тя признава, че Баба „няма нищо за казване“. От своя страна, Марк Криспин Милър, професор по медиазнание в [[Нюйоркски университет|Нюйоркския университет]], коментира смисъла на текстовете на Баба така: „Нека признаем в крайна сметка, че те просто нямат смисъл, че само са тъпкани с неологизми и латинизирани модни лафове, в чието изобретяване професорът е спец. През по-голямата част от времето, докато го чета, направо не разбирам за какво иде реч.“<ref name=nytimes> Emily Eakin, [http://www.nytimes.com/2001/11/17/arts/harvard-s-prize-catch-a-delphic-postcolonialist.html „Harvard's Prize Catch, a Delphic Postcolonialist“], ''New York Times'', 17 ноември 2001. {{икона|en}}</ref>▼
 
▲Почетният професор по англицистика в [[Станфордски университет|Станфордския университет]] [[Марджъри Перлоф]] казва, че коментарът и&#768; за работата на Баба в Харвард може да се изрази с една дума – „тревога“. Пред в. „[[Ню Йорк Таймс]]“ тя признава, че Баба „няма нищо за казване“. От своя страна, Марк Криспин Милър, професор по медиазнание в [[Нюйоркски университет|Нюйоркския университет]], коментира смисъла на текстовете на Баба така: „Нека признаем в крайна сметка, че те просто нямат смисъл, че само са тъпкани с [[Неологизъм|неологизми]] и латинизирани модни лафове, в чието изобретяване професорът е спец. През по-голямата част от времето, докато го чета, направо не разбирам за какво иде реч.“<ref name=nytimes> Emily Eakin, [http://www.nytimes.com/2001/11/17/arts/harvard-s-prize-catch-a-delphic-postcolonialist.html „Harvard's Prize Catch, a Delphic Postcolonialist“], ''New York Times'', 17 ноември 2001. {{икона|en}}</ref>
В интервю от 2005 г. Баба отговаря на критиките по свой адрес и изразява досадата си от очакването, че философите ще употребяват „общия език на обикновените хора“, тъй като на учените е разрешено да употребяват език, който не е незабавно разбираем.<ref name="hindu.com">Sachidananda Mohanty, [http://www.hindu.com/lr/2005/07/03/stories/2005070300020100.htm „Towards a global cultural citizenship“], ''The Hindu'', July 03, 2005 {{икона|en}}</ref> В рецензия, озаглавена „Сбогом на Просвещението“ [[Тери Игълтън]] пише в „Гардиън“, че „целта на Баба е да подложи на съмнение всяка заветна доктрина на западното Просвещение – от идеята за общочовешкия прогрес до идеята за цялостност на аза, от класическото произведение на изкуството до представите за право и цивилизованост“. <ref>Terry Eagleton, ‘Goodbye to the Enlightenment’, ''The Guardian'', Feb. 8, 1994. {{икона|en}}</ref> Когато твърди, че самата идея, но и практиката на секуларизма се променят, като пример за алтернативни възможности Баба сочи Индия. <ref>Poddar, Prem and Srinivasan Jain. ‘Secularism as an Idea Will Change: Interview with Homi Bhabha’, ''The Book Review'', January 1995. Препубликувано в ''The Hindu'' 1995. {{икона|en}}</ref>▼
 
▲В интервю от 2005 г. Баба отговаря на критиките по свой адрес и изразява досадата си от очакването, че философите ще употребяват „общия език на обикновените хора“, тъй като на учените е разрешено да употребяват език, който не е незабавно разбираем.<ref name="hindu.com">Sachidananda Mohanty, [http://www.hindu.com/lr/2005/07/03/stories/2005070300020100.htm „Towards a global cultural citizenship“], ''The Hindu'', July 03, 2005 {{икона|en}}</ref> В рецензия, озаглавена „Сбогом на Просвещението“ [[Тери Игълтън]] пише в „Гардиън“„[[Гардиън]]“, че „целта на Баба е да подложи на съмнение всяка заветна доктрина на западното [[Просвещение]] – от идеята за общочовешкия прогрес до идеята за цялостност на аза[[Аз (психология)|Аза]], от класическото произведение на изкуството до представите за право и цивилизованост“. <ref>Terry Eagleton, ‘Goodbye to the Enlightenment’, ''The Guardian'', Feb. 8, 1994. {{икона|en}}</ref> Когато твърди, че самата идея, но и практиката на [[Секуларизъм|секуларизма]] се променят, като пример за алтернативни възможности Баба сочи Индия. <ref>Poddar, Prem and Srinivasan Jain. ‘Secularism as an Idea Will Change: Interview with Homi Bhabha’, ''The Book Review'', January 1995. Препубликувано в ''The Hindu'' 1995. {{икона|en}}</ref>
== Личен живот ==
▲Женен е за адвокатката и преподавателка по право Жаклин Баба, с която имат дъщеря, Лия, и двама сина, Исхан и актьора Сатия Баба.
 
== Избрана библиография ==
Line 65 ⟶ 69:
 
;Статии на проф. Баба
* [http://www.bogdanbogdanov.net/bg_literature_theory.php?page=discussion_show&discID=156 „За теорията - – пристрастно“], блог на Богдан Богданов
* [http://www.bostonreview.net/BR22.5/bhabha.html „A Response to „Is Multiculturalism Bad For Women?“], ''Boston Review'', 1999 {{икона|en}}
* [http://www.hno.harvard.edu/multimedia/2006/humanities/intro.html „Humanities at Harvard“] {{икона|en}}
Line 81 ⟶ 85:
 
;Видео
*[http://video.google.com/videoplay?docid=8103256612901010466 „A Global Measure - – Writing, Rights, and Responsibilities“], [[Калифорнийски университет, Санта Барбара]], 4 октомври 2004; Google Video
*[http://www.youtube.com/watch?v=8AhDyvl08_Q Scope II: Sites & Subjects Preconference Interview], Narrating Heritage conference, Austria, 12 юли 2006; YouTube
*[http://webcast.berkeley.edu/event_details.php?webcastid=23062 On Global Memory: Thoughts on the Barbaric Transmission of Culture], [[Калифорнийски университет, Бъркли]], 18 април 2008
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хоми_Баба“.