Василий Жуковски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
посинен линк; форматиране: 3x тире-числа, тире (ползвайки Advisor)
Ред 12:
| вложки = {{Личност/Писател
| псевдоним =
| период = 1797- – 1852 г.
| жанрове = [[елегия]]
| теми =
Ред 37:
'''Василий Андреевич Жуковски''' ({{lang-ru|Василий Андреевич Жуковский}}) е руски поет и прозаик, сред пионерите на [[романтизъм|романтизма]]. Той е също преводач, литературен критик, академик.
 
В периода 1817–18411817 – 1841 г. е учител по руски език на великата княгиня, а след това и императрица [[Александра Фьодоровна (Шарлота)|Александра Фьодоровна]] и наставник на престолонаследника [[Александър II (Русия)|Александър Николаевич]]. Таен съветник (от 1841).
 
В чисто литературен план смята себе си за ученик на [[Николай Карамзин]]. Участва в литературния кръг ''Арзамас'' (от 1815), чиито членове отричат традициите на класицизма. Автор е на елегии (''Теон и Есхия'', ''Людмила'') и на патриотични творби. Превежда английска и немска поезия и внася в руската лирика интимни и метафизични мотиви: приятелство, любов, вяра и задгробен живот. В неговите творби присъстват [[меланхолия]], [[сантименталност]] и [[идилия]]. Развива руската поема и нейната мелодичност, особено изразяването на емоции. Усъвършенства руския [[хекзаметър]], автор е на класическия превод на ''[[Одисея]]'' на руски (1842 – 1846).
 
Автор е на текста на химна на Руската империя ''„[[Боже, пазиЦаря царяхрани!]]“''.
 
Погребан е в [[Тихвинско гробище|Тихвинското гробище]], Санкт-Петербург.
 
== Източници ==
* Вольпе Ц. С. Жуковский // ''История русской литературы'': В 10 т.. М.; Л.: Изд-во АН СССР, 1941. – Т. V. Литература первой половины XIX века. Ч. 1, с. 355—391355 – 391
 
{{писател-мъниче}}