Разлика между версии на „Литовски език“

7 байта изтрити ,  преди 1 година
м
редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м
Съвременният литовски език е запазил много от оригиналните морфологични особености на [[индоевропейски езици|индоевропейските езици]], като по тази причина е обект на множество изследвания в областта на индоевропейската лингвистика. Според изследвания по сравнителна лингвистика литовският език е един от най-архаичните индоевропейски езици.
 
Съществува хипотеза за съществуването на единен [[балто-славянски език]], обособила се след отделянето от праиндоевропейската езикова група, която включва [[балтийски езици|балтийските езици]] и [[праславянски език|праславянския език]]. Според Szemerényi (1957) след продължителен период на съвместно съжителство балтийския клон се отделя от славянския . Други лингвисти (Meillet, Klimas, Zinkevičius) се противопоставят на тази гледна точка, отричайки съществуването на общ [[балто-славянски език]] и обясняват приликите с близки контакти през различни исторически епохи. Въпреки наличетоналичието на определени архаизми, не може да бъде отречено, че точният начин, по който балтийските езици са се развили от праиндоевропейския език не е ясен.
 
Предполага се, че [[източни балтийски езици|източните балтийски езици]] са се отделили от [[западни балтийски езици|западните]] межумежду 5 и 7 век. Обособяването на отделни литовски и [[латвийски език]] започва след 9 век. Въпреки това за дълъг период от време двата езика могат да бъдат разглеждани като отделни диалекти на един общ език. Преходните диалекти са съществували поне до 14 - 15 век, а вероятно и чак до 17 век. Голямо значение за независимото развитие на двата езика има също окупирането на западната част на Даугавския басейн (покриващ почти цялата територия на днешна [[Латвия]]) от немския [[Ливонски орден]].
 
Най-ранният оцелял текст, написан на литовски, е превод на религиозни химни, датиращ вероятно от [[1503]]-[[1525]]. Печатни книги на литовски съществуват от [[1547]], но общото ниво на грамотност сред [[литовци]]те остава ниско чак до 18 век. Няма широко разпространение на книги на литовски език. През [[1864]] след [[Януарски бунтове|Януарските бунтове]] руският генерал-губернатор на Литва Михаил Муравьов забранява преподаването или публикуването на книги на литовски език, както и цялостното използване на латинската азбука, въпреки че книги на литовски език продължават да бъдат публикувани извън граница в Източна [[Прусия]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. Внесени в страната нелегално въпреки заплахата от тежки наказания и затвор, тези книги подпомагат появата на националинонационално чувство у литовците, което в крайна сметка довежда до отмяната на забраната през 1904.
 
[[Йонас Яблонскис]] (1860 – 1930) допринася особено много за оформянето на книжовния литовски език. Правилата на литовския правопис се развиват постепенно през 19 век, но Яблонскис първи формулира в неговата "Граматика на литовския език" (Lietuviškos kalbos gramatika) основни принципи, които изиграват съществена роля за по-нататъшното развитие на езика. Яблонскис предлага книжовния литовски език да се основе върху родния му аукщайски (горно-литовски) говор, като се включат някои особености на говора на [[литовци]]те в т.нар. "Малка Литва" в Източна Прусия. Тези диалекти са запазили много архаични фонетични свойства заради съседството си със [[старопрускиПруски език|старопруския език]], докато във фонетиката на другите говори са настъпили значителни промени.
 
Литовският става официален език на [[Литва]] през [[1918]]. По време на съветската окупация, е използван като официален редом с [[руски език|руския]], който като официален език на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския Съюз]] взима първенство спрямо литовския.