Уикипедия

Санскрит: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 13:
}}
 
'''Санскрит''' (संस्कृतम्, {{IPA|[sə̃skɹ̩t̪əm]}}, „изтънчен език“), понякога наричан '''санскритски език''', е древен [[Индоарийски езици|индоарийски език]] и основен богослужебен език на [[Индуизъм|индуизма]], [[Будизъм|будизма]] и [[Джайнизъм|джайнизма]]. Днес той е един от 22-та [[Езици в Индия|списъчни езика]] на [[Индия]] и един от двата официални езика на индийския щат [[Утаракханд]].<ref>{{cite web | last = Trivedi | first = Anupam | year = 2010 | url = http://www.hindustantimes.com/Sanskrit-is-second-official-language-in-Uttarakhand/Article1-499467.aspx | title = Sanskrit is second official language in Uttarakhand | work = hindustantimes.com | publisher = Hindustan Times | accessdate = 6 август 2011 | lang = en|archiveurl=https://archive.is/TNki|archivedate=2012-05-24}}</ref> Според преброяването в Индия от 2001 година 14&nbsp;135 души в страната определят санскрит като свой майчин език,<ref name="Census"/> а броят на говорещите езика като втори се оценява на около 194&nbsp;000 души.<ref name="ethnologue"/>
 
Класически санскрит се нарича книжовната форма на езика, изложена в граматиката на [[Панини]] около 4 век пр.н.е. Нейната роля в културата на [[Южна Азия|Южна]] и [[Югоизточна Азия]] е подобна на ролята на [[Латински език|латинския]] и [[Старогръцки език|старогръцкия]] в [[Европа]]. Класическият санскрит оказва значително влияние върху повечето съвременни езици в този регион, най-вече в Индия, [[Пакистан]], [[Шри Ланка]] и [[Непал]].{{hrf|Stall|1963|272}}
Ред 25:
Санскрит е част от [[Индоирански езици|индоиранската група]] на [[Индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]]. Негови най-близки древни родственици са иранските езици [[Староперсийски език|староперсийски]] и [[Авестийски език|авестийски]].{{hrf|Masica|1991|32}} В по-широкия контекст на индоевропейското семейство санскрит споделя характерни звукови изменения с останалите езици от групата [[Изоглоса кентум-сатем|сатем]] (по-специално със [[Славянски езици|славянските]] и [[Балтийски езици|балтийските езици]]), както и с [[Гръцки език|гръцкия език]].{{hrf|Masica|1991|33}}
 
За да обяснят общите характеристики на санскрит с други индоевропейски езици, много учени поддържат хипотезата за [[индоарийска миграция]], според която говорещите бъдещия санскрит пристигат в Южна Азия от северозапад в началото на 2 хилядолетие пр.н.е.{{hrf|Masica|1991|36- – 37}} Тази теория се подкрепя от близкото родство на индоиранските с балтийските и славянските езици, от свидетелствата за лексикален обмен с неиндоевропейските [[уралски езици]] и от вида на известните индоевропейски думи за растения и животни.{{hrf|Masica|1991|38}}
 
=== Ведически санскрит ===
Ред 31:
[[Файл:Rigveda MS2097.jpg|мини|Ригведа, ръкопис на [[деванагари]] от началото на 19 век]]
 
Историята на развитието на санскрит обикновено се разделя на два основни етапа – ведически и класически санскрит, за условна граница между които се приема граматиката на [[Панини]] от 4 век пр.н.е. Ведическият санскрит е езикът на [[веди]]те, големи сборници с химни, самхити, богословски и религиозно-философски текстове.
 
Най-ранните известни санскритски текстове са [[Индуизъм|индуистките]] текстове на [[Ригведа]], които датират от средата до втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е. Макар че няма запазени писмени свидетелства от този период, учените смятат, че устното предаване на текстовете е достатъчно надеждно, тъй като става дума за церемониална литература, чието точно произнасяне се смята за ключово важно за нейната ефективност от религиозна гледна точка.<ref>{{cite book | first = Michael | last = Meier-Brügger | coauthors = Matthias Fritz, Manfred Mayrhofer, Charles Gertmenian (trans.) | title = Indo-European Linguistics | location = Berlin; New York | publisher = Walter de Gruyter | year = 2003 | isbn = 3110174332 | url = http://books.google.com/?id=49xq3UlKWckC | pages = 20 | lang = en}}</ref>
 
От Ригведа до класическия санскрит от времето на Панини развитието на езика може да се проследи във ведическите текстове: [[Самаведа]], [[Яджурведа]], [[Атхарваведа]], [[Брахмани]], [[Упанишади]]. През този период престижът на езика, неговото използване за религиозни цели и важността на точното изговаряне действат като мощна консервативна сила, противопоставяща се на нормалната еволюция на езика.<ref>{{Citation | title = A history of Sanskrit literature | first = Arthur Berriedale | last = Keith | publisher = Motilal Banarsidass | location = Delhi | year = 1993 | isbn = 8120809793 | pages = 4 | url = http://books.google.com/?id=GNALtBMVbd0C | lang = en}}</ref> Въпреки това могат да бъдат определени пет ясно обособени етапа на лингвистично развитие на ведическия санскрит от Ригведа до Упанишадите и най-ранните сутри.<ref>{{cite book | last = Witzel | first = Michael | year = 1997 | title = Inside the texts, beyond the texts : new approaches to the study of the Vedas | publisher = Harvard University Dept. of Sanskrit and Indian Studies | location = Cambridge | pages = | isbn = 9781888789034 | lang = en}}</ref>
 
=== Класически санскрит ===
[[Файл:Devimahatmya Sanskrit MS Nepal 11c.jpg|мини|Ръкопис на индуисткия текст [[Деви махатмя]] върху палмово листо, 11 век]]
 
Най-старата запазена санскритска граматика е книгата на [[Панини]] „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“). Тя има прескриптивен характер - – нейната цел е да дефинира правила за използването на санскрит, макар че съдържа и описателни части, главно описващи някои ведически форми, станали редки по времето на Панини.
 
Понятието „санскрит“ не се отнася към конкретен език, обособен от останалите езици, а по-скоро като извънредно изтънчен или усъвършенстван начин на говорене. В Древна Индия познаването на санскрит е белег на социално положение и образованост и езикът се изучава главно от представители на висшите [[Каста|касти]], като в основата на преподаването е подробният анализ на книгите на граматици като Панини. Като език на образованите санскрит съществува успоредно с множество простонародни диалекти, наричани с общото име [[пракрит]], от които произлизат повечето съвременни индоарийски езици.
Ред 58:
* {{cite book | last = MacDonell | first = Arthur Anthony | title = A History of Sanskrit Literature | url = http://en.wikisource.org/wiki/A_History_of_Sanskrit_Literature | origyear = 1900 | year = 2004 | publisher = Kessinger Publishing | location = | isbn = 1417906197 | lang = en}}
* {{cite book | last = Masica | first = Colin | year = 1991 | title = The Indo-Aryan Languages | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9780521299442 | url = http://books.google.com/?id=J3RSHWePhXwC | lang = en}}
* {{cite book | last = Staal | first = J.F | title = Sanskrit and Sanskritization | journal = The Journal of Asian Studies | volume = 22 | issue = 3 | pages = 261–275261 – 275 | year = 1963 | doi = 10.2307/2050186 | publisher = Association for Asian Studies | jstor = 2050186 | lang = en}}
}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Санскрит“.