Разлика между версии на „Правда (област Силистра)“

редакция без резюме
м (замяна на чужда езикова препратка)
| площ = 39,676
}}
'''Правда''' е село в Североизточна България. То се намира в [[община Дулово]], [[област Силистра]].
 
== География ==
Село Правда е в [[Лудогорие]]то, намира се на по 17км17 км. разстояние от градовете [[Дулово]] и [[Главиница]].<br />
 
Наброява 1 743 жители (към 2014 г.).<br />
Населението е предимно от турски произход.<br />
 
Населението е предимно от турски произход.<br />
 
== История ==
<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. Дотогава се eе казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод – -"праведни"„праведни“.<br />
 
Преданието гласи, че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и впоследствие две селища се обединили в едно.<br />
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. Дотогава се e казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод -"праведни".<br />
Преданието гласи, че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и впоследствие две селища се обединили в едно.<br />
Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото, от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. <br />
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой, последната от които оцелява до 1989 г.<br />
 
Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото, от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. <br />
През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира [[Южна Добруджа]]. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика, провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е, че повечето от тях са се заселили в град [[Чумра]] ([[Çumra]]), обл. [[Кония (вилает)|Кония]].<br />
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на [[Крайовската спогодба]] през 1940 г. [[Южна Добруджа]] е върната обратно на България. <br />
 
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой, последната от които оцелява до 1989 г.<br />
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възродителния процес и насилствената смяна на имената през 1985 г., когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си, през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат. <br />
 
През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира [[Южна Добруджа]]. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика, провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е, че повечето от тях са се заселили в град [[Чумра]] ([[Çumra]]), обл. [[Кония (вилает)|Кония]].<br />
 
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на [[Крайовската спогодба]] през 1940 г. [[Южна Добруджа]] е върната обратно на България. <br />
 
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възродителния процес и насилствената смяна на имената през 1985 г., когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си, през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат. <br />
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
 
== Редовни събития ==
За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, ''тур.) ''- – мелница.
 
Организират се игри, състезания и се канят танцови и певчески групи.
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
 
== Други ==
=== Кухня ===
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - – прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене.
 
Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни.
 
Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - – запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко, разредено с вода.
Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни.
 
Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко, разредено с вода.
== Външни препратки ==
* http://www.dailymotion.com/relevance/search/ahmetkodak/video/x2vndr_dogrular_people
{{Община Дулово}}
[[Категория:Села в област Силистра]]
{{Мъниче селища в България}}