Хо Ши Мин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
разширяване Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
||
Ред 1:
{{редактирам}}
{{Биография инфо
| име=Хо Ши Мин
Ред 13:
Хо Ши Мин е роден във Виетнам по времето, когато страната е френска колония, и успява, прилагайки основните принципи на марксистко-ленинската идеология, да постигне целта на своя живот - свободата и независимостта на родината си. Той никога не се опитва да следва сляпо пътя, по който се развива Съветския съюз, а се старае да търси решения, които да не са в противоречие с културата и мирогледа на виетнамския народ.
<!--Според официалните документи Хо Ши Мин е роден на 19 май 1890 г. в село Хоанг Тру, район Нам Дан, провинция Нге Ан в Централен Виетнам. Той е вторият син в семейството. По- големият му брат се казва Нгуен Шин Кием, а по-малкият - Нгуен Шин Нуан.
Съществуват редица други източници, посочващи различни рождени дати на Хо Ши Мин. Според някои от тях той е роден през 1892 г., а според други през 1893 г. Самият Хо Ши Мин не обича да говори за рождения си ден и дори веднъж, когато му задават подобен въпрос, той посочва за свой рожден ден датата на учредяването на Съюза на независимостта на Виетнам, Виетмин.
Бащата на Хо Ши Мин, Нгуен Шин Шак, се подготвя и се явява на така наречения императорски изпит. В продължение на повече от хиляда години Виетнам се намира под властта на Китай, което оставя дълбок отпечатък върху живота в страната дори и след извоюването на независимостта през десети век. През 14 век във Виетнам е въведена китайска императорска система за изпитване и тези, които успяват да издържат изпита, са назначени на служба във висшите ешелони на управлението. По този начин се формира управляващата класа в страната. От 1862 г. Виетнам е окупиран от французите и е френска колония, но императорската система на управление, както и китайската административна система продължават да съществуват дори и по времето, когато е роден Хо Ши Мин. Под ръководството и надзора на колониалния служител през 1894 г. баща му се явява на императорския изпит и става правителствен чиновник в своя район.
Ред 26:
На мирната конференция в [[Париж]] през [[1919]] г. поставя въпроса за националното равенство. Взема участие в дейността на [[Коминтерн]]а като представител на [[Азия]]. През [[1930]] г. създава [[Комунистическа партия на Виетнам]]. С неговото име е свързано освобождаването на [[Виетнам]] от Френска колониална власт и обявяването на северната част на страната за демократична [[република]] през [[1945]] г. Ръководи борбата срещу [[Франция]] в Северен Виетнам по време на Първата Индокитайска война, както и срещу [[Съединени американски щати|американците]] и [[Южен Виетнам]] във [[Виетнамска война|Виетнамската война]] до своята смърт. Шест години по-късно войната завършва с победа на Северен Виетнам и виетнамците се обединяват в единна [[държава]]. Бившата столица на [[Южен Виетнам]] - Сайгон, е преименувана на [[Хошимин]] в негова чест. Също в негова чест един от главните телевизионни канали на Виетнам носи неговото име.
-->
=== Цитати от Хо Ши Мин ===
Line 33 ⟶ 34:
{{цитат| Тези, които искат да превземат Виетнам, трябва да избият всеки един от нас,
до последния мъж, жена или дете!}}
== Президент и Виетнамска война ==
[[File:Charles DeGaulle and Ho Chi Minh are hanged in effigy during the National Shame Day celebration in Saigon, July 1964.jpg|thumb|left|Чучела на [[Шарл дьо Гол]] и Хо Ши Мин са "обесени" на студентска демонстрация в Сайгон, юли 1964 г., отбелязвайки 10 години от Женевските споразумения.]]
Женевските споразумения от 1954 г. между [[Франция]] и [[Виетмин]], позволяват на силите на последните да се прегрупират на север, докато антикомунистическите групи се заселват на юг. [[Демократична република Виетнам]] на Хо Ши Мин се мести в [[Ханой]] и става правителство на [[Северен Виетнам]], която е комунистическа [[Еднопартийна система|еднопартийна държава]].
Следвайки Женевските споразумения, има 300-дневен период, през който хората могат да се движат свободно между двата региона на Виетнам, по-късно известни като [[Южен Виетнам]] и [[Северен Виетнам]]. През 300-те дни Дием и съветникът на [[ЦРУ]], полковник Едуард Лансдейл организират кампания за убеждаване на хората да се преместят в Южен Виетнам. Кампанията се съсредоточава особено върху [[католици]]те във Виетнам, които ще осигурят след години властта на Дием, използвайки лозунга "Бог отиде на юг". Между 80 000 и 1 000 000 души мигрират на юг, предимно католици. В началото на 1955 г. [[Френски Индокитай]] се разпада, оставяйки на Дием контрола на юг.<ref>Maclear, pp. 65–68.</ref><ref>Jacobs, pp. 43–53.</ref>
Всички страни в [[Женева]] призовават за избори на обединение, но не успяват да се споразумеят за подробностите. Наскоро назначеният външен министър на Виетнам, Фам Ван Донг, предлага избори под надзора на "местни комисии". [[САЩ]], с подкрепата на [[Великобритания]] и асоциираните държави Виетнам, [[Лаос]] и [[Камбоджа]], предлагат надзор от [[ООН]]. Този план е отхвърлен от съветския представител [[Вячеслав Молотов]], който се е застъпва за състава от равен брой комунистически и некомунистически членове, които могат да определят "важни" въпроси само с единодушно съгласие.<ref name=Turner>{{cite book | first=Robert F. | last=Turner | year=1975 | title=Vietnamese Communism: Its Origin and Development | publisher=Hoover Institution Press}}{{rp|75}}</ref> Преговарящите не успяват да се споразумеят за дата за изборите за обединение. ДРВ заявява, че изборите трябва да се проведат в рамките на 6 месеца от прекратяването на огъня, докато западните съюзници се стремят да нямат краен срок. Молотов предлага през юни 1955 г., а след това по-късно смекчава това по всяко време през 1955 г. и накрая през юли 1956 г.<ref name="Logevall">{{cite book|last=Logevall|first=Fredrik|title=Embers of War: The fall of an Empire and the making of America's Vietnam|publisher=random House|year=2012|isbn=978-0-679-64519-1}}</ref> Правителството на Дием подкрепя изборите за обединение, но само с ефективен международен надзор, твърдейки, че истински свободните избори биха били невъзможни в тоталитарния север. Следобеда на 20 юли оставащите неуредени въпроси са разрешени, тъй като страните се съгласяват, че разделянето трябва да бъде на 17-ия паралел и, че изборите за обединено правителство трябва да се проведат през юли 1956 г., две години след краят на огъня. "Споразумението за прекратяване на насилието във Виетнам" е подписано само от военните команди във Франция и Виетнам, без участие или консултация с [[Държава Виетнам]]. Въз основа на предложение от ръководителя на китайската делегация [[Чжоу Енлай]], международна контролна комисия (МКК), председателствана от [[Индия]], с [[Канада]] и [[Полша]] като членове, е натоварена да контролира прекратяването на огъня. Съдиите трябва да бъдат единодушни, присъствието на Полша в МКК предоставя на комунистите ефективно право на вето върху надзора на договора. Неподписаната "Заключителна декларация на Женевската конференция" призовава за избори за обединение, от делегатите, за които се очаква да бъдат наблюдавани от МКК. Виетмин никога не приема правомощията на МКК за такива избори, настоявайки, че "компетентността на МКК трябва да бъде ограничена до надзора и контрола върху изпълнението на Споразумението за прекратяване на неприязънта от двете страни". От 9 представители на народите, само Съединените щати и Държава Виетнам отказват да приемат декларацията. Държавният секретар на САЩ Уолтър Бедъл Смит представя "едностранна декларация" за позицията на САЩ, като повтаря: "Ще се стремим да постигнем единство чрез свободни избори, под надзора на ООН, за да гарантираме, че те се водят справедливо".
[[File:Bundesarchiv Bild 183-48579-0009, Stralsund, Ho Chi Minh mit Matrosen der NVA.jpg|thumb|right|Хо Ши Мин с моряци от [[ГДР]] през 1957 г.]]
[[File:Bundesarchiv Bild 183-48550-0036, Besuch Ho Chi Minhs bei Pionieren, bei Berlin.jpg|thumb|right|Хо Ши Мин с пионери от ГДР, близо до [[Берлин]] през 1957 г.]]
Между 1953 и 1956 г. правителството на Северен Виетнам въвежда различни аграрни реформи, включително "намаляване на наема" и "поземлена реформа", което довежда до значително политическо потисничество. По време на поземлената реформа, свидетелските показания на свидетели от Северен Виетнам предполагат съотношение на една [[екзекуция]] за всеки 160 жители на селата, което при екстраполация на национално равнище би показало близо 100 000 екзекуции. Тъй като кампанията е съсредоточена главно в района на Делтата на Червената река, по-ниска оценка от 50 000 екзекуции става широко приета от учените по онова време. Въпреки това, декласифицираните документи от виетнамските и унгарските архиви показват, че броят на екзекуциите е много по-нисък от отчетения по това време, въпреки че вероятно е по-голям от 13 500.<ref>cf. Gittinger, J. Price, [https://www.jstor.org/discover/10.2307/3024603?uid=3739656&uid=2134&uid=367529391&uid=2&uid=70&uid=3&uid=367529381&uid=3739256&uid=60&sid=21101618662091 "Communist Land Policy in Viet Nam"], ''Far Eastern Survey'', Vol. 29, No. 8, 1957, p. 118.</ref><ref>{{cite book|last=Courtois|first=Stephane|title=The Black Book of Communism|publisher=Harvard University Press|year=1997|isbn=978-0-674-07608-2|page=569}}</ref><ref>Dommen, Arthur J. (2001), ''The Indochinese Experience of the French and the Americans'', Indiana University Press, p. 340, gives a lower estimate of 32,000 executions.</ref><ref>{{cite mailing list|author=vu tuong|title=Newly released documents on the land reform|date=25 May 2007|publisher=Vietnam Studies Group|url=https://sites.google.com/a/uw.edu/vietnamstudiesgroup/discussion-networking/vsg-discussion-list-archives/vsg-discussion-2007/newly-released-documents-on-the-land-reform|accessdate=30 November 2017 |work=Vietnam Studies Group|quote='''Vu Tuong''': There is no reason to expect, and no evidence that I have seen to demonstrate, that the actual executions were less than planned; in fact the executions perhaps exceeded the plan if we consider two following factors. First, this decree was issued in 1953 for the rent and interest reduction campaign that preceded the far more radical land redistribution and party rectification campaigns (or waves) that followed during 1954–1956. Second, the decree was meant to apply to free areas (under the control of the Viet Minh government), not to the areas under French control that would be liberated in 1954–1955 and that would experience a far more violent struggle. Thus the number of 13,500 executed people seems to be a low-end estimate of the real number. This is corroborated by Edwin Moise in his recent paper "Land Reform in North Vietnam, 1953–1956" presented at the 18th Annual Conference on SE Asian Studies, Center for SE Asian Studies, University of California, Berkeley (February 2001). In this paper, Moise (7–9) modified his earlier estimate in his 1983 book (which was 5,000) and accepted an estimate close to 15,000 executions. Moise made the case based on Hungarian reports provided by Balazs, but the document I cited above offers more direct evidence for his revised estimate. This document also suggests that the total number should be adjusted up some more, taking into consideration the later radical phase of the campaign, the unauthorized killings at the local level, and the suicides following arrest and torture (the central government bore less direct responsibility for these cases, however).}}</ref><ref>{{cite journal|last=Szalontai|first=Balazs|title=Political and Economic Crisis in North Vietnam, 1955–56|url=https://6931dbf1-a-017ed1b7-s-sites.googlegroups.com/a/uw.edu/vietnamstudiesgroup/discussion-networking/vsg-discussion-list-archives/vsg-discussion-2011/drv-1956-decree-law/DRV%201956%20decree%20law.pdf?attachauth=ANoY7cp-R3ROUQ71qMNWrYB5PoNF4zn1AbM0d-9c6MUbPPZALpDk4hyV6rybi8TdtN5P2p0RcEVIf61wGGrE3q3U0Ygk3U_7T6BkroHF5SmJZ6PDXNmifl--nYT_pHqyHfloE0_ypCwab_ZbO9refyEGpHEyRLeKw8Jy7NhKZI1x8NJ2wbO13M8HjtaXiHEzzDP-Qzu-fiwM8GUMl932SmyYS98YsvPlvYpTRyUGWD7Dj3pLiRpibd5-V8swsU9n1F6Gr3bcVYQ58utuSNoi2H-S0kEjG4C4C0y_b_UQtj4ei3h8LAzGBAOUhCMHdf1Y1V0yCm91UdjrIKgNmXOWcLed3p8U7ORhpcqPAZJp_zttHhsiWo2D7lY%3D&attredirects=0|accessdate=30 November 2017|journal=Cold War History|volume=5|number=4|date=November 2005|pages=395–426}}</ref><ref>{{cite book|last=Vu |first=Tuong |url=https://books.google.com/books?id=uZbr9iD1HZ8C&q=15%2C000#v=snippet&q=15%2C000&f=false |title=Paths to Development in Asia: South Korea, Vietnam, China, and Indonesia |publisher=Cambridge University Press |year=2010 |isbn=9781139489010 |p=103 |quote=Clearly Vietnamese socialism followed a moderate path relative to China. ... Yet the Vietnamese 'land reform' campaign ... testified that Vietnamese communists could be as radical and murderous as their comrades elsewhere. }}</ref>
Още през юни 1956 г. на срещата на Политбюро е представена идеята за свалянето на правителството на Южен Виетнам. През 1959 г. Хо започва да приканва Политбюро да изпрати помощ на [[Виетконг]] в Южен Виетнам и "народната война" на юг е одобрена на заседание през януари 1959 г. и това решение е потвърдено от Политбюро през март.<ref name="Ang16">{{cite book |first=Cheng Guan |last=Ang |title=The Vietnam War from the Other Side |url=https://books.google.com/?id=4OgLBUXHikIC |year=2002 |publisher=RoutledgeCurzon |isbn=0-7007-1615-7 |pages=55–58, 76}}</ref><ref name="HistPlace">{{cite web |title= The History Place — Vietnam War 1945–1960 |url= http://www.historyplace.com/unitedstates/vietnam/index-1945.html |accessdate = 21 December 2017}}</ref> Северен Виетнам нахлува в [[Кралство Лаос]] през юли 1959 г., подпомаган от [[Патет Лао]] и използва 30 000 бойци, за да изгради мрежа от маршрути за доставка и армиране, минаващи през Лаос, която става известна като пътеката Хо Ши Мин.<ref>''The Economist'', 26 February 1983.</ref> Тя позволява на Севера да изпраща човешки ресурси и материали на Виетконг, постигайки значително предимство.<ref>Lind, 1999</ref> За да се противопостави на обвинението, че Северен Виетнам е нарушил Женевското споразумение, независимостта на Виетконг е подчертана в комунистическата [[пропаганда]]. Северен Виетнам създава Фронта за национално освобождение на Южен Виетнам през декември 1960 г. като "единен фронт" или политически клон на Виетконг, предназначен да насърчи участието на некомунисти.
В края на 1959 г., осъзнавайки, че националните избори никога няма да се проведат и че Дием възнамерява да отстрани противоположните сили (най-вече бившия Виетмин) от правителството на Южен Виетнам, Хо неофициално избира [[Ле Зуан]] за следващия лидер на партията. Това се тълкува от западните анализатори като загуба на влияние за Хо, за който се твърди, че всъщност е предпочел по-умерения Во Нгуен Гиап за позицията.<ref>Cheng Guan Ang & Ann Cheng Guan, ''The Vietnam War from the Other Side'', p. 21. (2002)</ref> Ли Зуан е официално определен като партиен лидер през 1960 г., оставяйки Хо да изпълнява второстепенна роля като държавен глава и член на Политбюро. Въпреки това, той поддържа значително влияние в правителството. През 1963 г. Хо твърди, че е кореспондирал с президента Дием от Южен Виетнам с надеждата да постигне договорен мир.
Между 1961 и 1963 г. 40 000 комунистически бойци проникват в Южен Виетнам от север.<ref>Davidson, ''Vietnam at War: the history, 1946–1975'', 1988</ref> В началото на 1965 г. военни части на САЩ започват да пристигат в Южен Виетнам, първо за да защитят въздушните бази около Чу Лаи и [[Дананг]], по-късно да поемат по-голямата част от битката, тъй като "все повече американски войници трябва да заменят войските на Сайгон, които не са участвали в борбата".<ref>Chen Jian. "China's Involvement in the Vietnam Conflict, 1964–69", ''China Quarterly'', No. 142 (June 1995), pp. 366–69.</ref>
Тъй като борбата ескалира, широкото въздушно и артилерийно бомбардиране из целия северен Виетнам от американските военновъздушни сили и военноморски сили започва с [[операция Rolling Thunder]]. През юли 1967 г. Хо и по-голямата част от виетнамското Политбюро на работническата партия се срещат на високопоставена конференция, където заключават, че войната е попаднала в безизходица, тъй като американското военно присъствие принуждава Народната армия на Виетнам да изразходва по-голямата част от ресурсите за поддържа пътя на Хо Ши Мин, а не да подсилва редиците на другарите си на юг. С разрешение на Хо, Виетконг планира мащабна [[Офанзива на Тет]], която ще започне на 31 януари 1968 г., с цел да вземе голяма част от Юга със сила и да извърши тежък удар на американската армия. Офанзивата е извършена с големи разходи и с тежки жертви на политическите клонове и въоръжените сили на Фронта за освобождение. Обхватът на действието шокира света, който дотогава е уверен, че комунистите са "на въжето". Оптимистичното завъртане, което военното командване на САЩ е поддържало от години, вече не е правдоподобно. Бомбардировките на Северен Виетнам и пътеката Хо Ши Мин са прекратени, а преговарящите от САЩ и Виетнам обсъждат как войната може да приключи.
== Личен живот ==
[[File:President Ho Chi Minh watching soccer 1958.jpg|thumb|250px|right|Хо Ши Мин на футболен мач.]]
[[File:Thăm Bác Hồ năm 1960.jpg|thumb|250px|right|Хо Ши Мин с ученици през 1960 г.]]
Освен политик, Хо също е [[писател]], [[журналист]], [[поет]] и [[полиглот]]. Баща му е учен и [[учител]], който получава висока степен в имперския изпит на династията Нгуен; Хо научава да владее [[класически китайски език]] от ранна възраст. Преди августовската революция той често пише поезия на Chữ Hán (виетнамското име за китайската система за писане). Едно от тях е стихотворенията от Дневника на затворите, направени, когато той е хвърлен в затвора от полицията на [[Република Китай]]. Тази хронология на поезията е Виетнамското национално съкровище № 10 и е преведено на много езици. Използва се във виетнамски гимназии. След като Виетнам придобива независимост от Франция, новото правителство насърчава изключително Chữ Quốc Ngữ (виетнамска писменост на латински), за да премахне неграмотността. Хо започва да създава повече стихотворения на съвременния виетнамски език за разпространение до по-широк кръг читатели. След като става президент до появата на сериозни здравословни проблеми, краткото му стихотворение е публикувано редовно във вестника ''Nhân Dân Tết'' (Нова лунна година), за да насърчи хората си да работят, да учат или да се борят с американците през новата година.
Заради престоя си в изгнание почти 30 години Хо може да говори свободно, както и професионално да чете и пише на [[френски]], [[английски]], [[руски]], [[кантонски]] и [[мандарин]], освен майчиния си [[виетнамски език]]. През 1920-те години той е шеф на бюрото / редактор на много вестници, които той създава, за да критикува френското колониално правителство на [[Индокитай]] и да служи на комунистическите пропагандни цели. Примери за това са ''Le Paria'', публикувана за пръв път в [[Париж]] през 1922 г. или ''Thanh Nien'', публикувана за първи път на 21 юни 1925 г. (21 юни е обявен от правителството на [[Социалистическа република Виетнам]] за Ден на революционната журналистика във Виетнам). В много държавни официални посещения в Съветския съюз и Китай той често говори директно с комунистическите лидери без преводачи, особено за строго секретна информация. Докато е интервюиран от западни журналисти, той използва френски език. <ref>{{cite av media|url=https://www.youtube.com/watch?v=ROgYHCYU9Zk|title=[iMarx] Full translated – English subtitle-Interview President Ho Chi Minh – 1964|date=19 December 2011|work=YouTube}}</ref>
Като президент Хо провежда официални приеми за чуждестранни държавни глави и посланици в Президентския дворец, но той лично не живее там. Той нарежда да се построи дървена постройка в задната част на двореца, която днес е известна като исторически обект на Президентския дворец. Неговите хобита (според неговия секретар Vũ Ky) включват [[четене]], [[градинарство]], хранене на риба (много от които все още живеят) и посещение на училища и детски домове.<ref name="youtube.com">{{cite av media|url=https://www.youtube.com/watch?v=c9HlKAD8U1A|title=Phỏng vấn Vũ Kỳ – Thư ký của chủ tịch Hồ Chí Minh|date=10 August 2011|work=YouTube}}</ref>
[[File:Ho Chi Minh House 1463237026 5317a7aaed.jpg|thumb|250px|left|Къщата "Чичо Хо" в Ханой.]]
Хо остава в Ханой през последните си години, настоявайки за безусловно оттегляне на всички не-виетнамски войски от Южен Виетнам. До 1969 г., докато все още се водят преговорите, здравето на Хо започва да се влошава от множество проблеми, включително [[диабет]], който му попречва да участва в по-нататъшната активна политика. Той обаче настоява, че силите му на юг ще продължават да се бият, докато цял Виетнам не се обедини отново под неговия режим, независимо от продължителността на времето, което може да отнеме.
== Смърт ==
[[File:Ho Chi Minh Mausoleum 2006.jpg|thumb|[[Мавзолей на Хо Ши Мин]], [[Ханой]].]]
След като изходът от войната във Виетнам все още е под въпрос, Хо Ши Мин почива в 9:47 сутринта на 2 септември 1969 г. от [[сърдечна недостатъчност]] в дома си в Ханой на 79 години. Неговото балсамирано тяло е изложено в [[мавзолей]] в Ханой, въпреки волята му, заявявайки, че иска да бъде кремиран. Новината за смъртта му е съобщена на северно-виетнамската общественост почти 48 часа по-късно, защото той умира при годишнината от основаването на [[Демократична република Виетнам]]. Една седмица на траур за смъртта му е определена в Северен Виетнам от 4 до 11 септември 1969 г.<ref>{{Cite news|url=|title=Ho Chi Minh dies of heart attack|last=|first=|date=September 4, 1969|work=The Globe and Mail|access-date=|archive-url=|archive-date=|page=1}}</ref> Първоначално той не е заместен като президент, а има "колективно ръководство", съставено от няколко министри и военни лидери, известно като Политбюро.
По време на финалната кампания на Северен Виетнам известна песен, написана от композитора Huy Thuc, често се пее от народната войска на виетнамските войници "Bác vän cùng chúng cháu hành quân" ("Ти все още маршируваш с нас, Чичо Хо"). Шест години след смъртта му, при падането на Сайгон, няколко танка на в Сайгон носят плакат със същите думи. Австралийският журналист Денис Уорнър пише в The Sun News-Pictorial на 1 май 1975 г., че "когато северновиетнамците влязоха в Сайгон вчера, те бяха водени от човек, който не беше там".<ref>''The Sun News-Pictorial'', 1 May 1975, p. 1</ref>
== Наследство и култ към личността ==
[[File:Bác Hồ với Thiếu nhi.jpg|thumb|Статуя в [[Хо Ши Мин (град)град Хо Ши Мин]].]]
[[File:Tượng Nguyễn Sinh Sắc trong khu di tích.jpg|thumb|right|Монумент на бащата на Хо Ши Мин.]]
[[File:Ho Chi Minh statue and flag of Vietnam.jpg|thumb|Бюст на Хо Ши Мин.]]
Бившата столица на Южен Виетнам, Сайгон, е официално преименувана на [[Хо Ши Мин (град)|Хо Ши Мин]] на 2 юли 1976 г. от новото Народно събрание на Виетнам, контролирано от Севера.<ref>{{cite web|url=https://vi.wikisource.org/wiki/Ngh%E1%BB%8B_quy%E1%BA%BFt_c%E1%BB%A7a_Qu%E1%BB%91c_h%E1%BB%99i_n%C6%B0%E1%BB%9Bc_C%E1%BB%99ng_h%C3%B2a_x%C3%A3_h%E1%BB%99i_ch%E1%BB%A7_ngh%C4%A9a_Vi%E1%BB%87t_Nam_v%E1%BB%81_vi%E1%BB%87c_ch%C3%ADnh_th%E1%BB%A9c_%C4%91%E1%BA%B7t_t%C3%AAn_th%C3%A0nh_ph%E1%BB%91_S%C3%A0i_G%C3%B2n_-_Gia_%C4%90%E1%BB%8Bnh_l%C3%A0_th%C3%A0nh_ph%E1%BB%91_H%E1%BB%93_Ch%C3%AD_Minh|title=Nghị quyết của Quốc hội nước Cộng hòa xã hội chủ nghĩa Việt Nam về việc chính thức đặt tên thành phố Sài Gòn – Gia Định là thành phố Hồ Chí Minh|work=wikisource.org}}</ref> Името обаче провокира силно антикомунистическо чувство в значителен брой [[виетнамци]]. Много от виетнамците, особено онези, които живеят в чужбина, продължават да наричат града Сайгон, като отхвърлят новото име, наложено от комунистите, и в чест на бившата столица на антикомунистическата република Виетнам.<ref name="bbc.co.uk">{{cite news | url=http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-18328455 | title=Uncle Ho's legacy lives on in Vietnam | first=Viv | last=Marsh | work=BBC News | date=6 June 2012 | accessdate=2 December 2012}}</ref>
Балсамираното тяло на Хо е изложено в Ханой в мавзолей от гранит, моделиран по модел на [[Мавзолей на Ленин|гробницата на Ленин]] в [[Москва]]. Потоците хора говорят много тихо всеки ден, понякога в продължение на часове, за да оставят тялото в мълчание. Това напомня на други комунистически лидери като [[Владимир Ленин]], [[Мао Дзедун]], [[Ким Ир Сен]] и [[Ким Чен Ир]].
Във Виетнам днес изображението на Хо е на лицевата страна на всички виетнамски банкноти. Неговият портрет и бюст се открояват на видно място в повечето обществени сгради на Виетнам, в класни стаи (както в държавни, така и в частни училища) и в олтари на някои семейства. Има поне един храм, посветен на него, построен във [[Вин Лонг]] малко след смъртта му през 1970 г. в зоните, контролирани от Виетконг.<ref>{{cite web|url=http://www.skydoor.net/place/%C4%90%E1%BB%81n_Th%E1%BB%9D_B%C3%A1c_H%E1%BB%93|title=Đền Thờ Bác Hồ|website=SkyDoor}}</ref> Неговият рожден ден (19 май) се отбелязва като официален държавен празник.<ref name="Trawicky2009">{{cite book|last=Trawicky|first=Bernard|title=Anniversaries and Holidays|url=https://books.google.com/books?id=dp2TAwAAQBAJ&pg=PA84|accessdate=18 May 2017|date=30 April 2009|publisher=American Library Association|isbn=9780838910047|page=84}}</ref>
Комунистическият режим поддържа [[култ към личността]] на Хо от 1950-те години на север, а по-късно го разширява и на юг, което според него играе важна роля в пропагандната кампания и миналото на партията. Той дори е прославен с религиозен статут като "безсмъртен светец" на виетнамската комунистическа партия, а някои хора се покланят на президента, според доклад на BBC.<ref name="Damau">{{cite web|last=Dinh|first=Thuy|title=The Writer's Life Stephen B. Young and Hoa Pham Young: Painting in Lacquer|url=http://gardendistrictbookshop.shelf-awareness.com/?issue=55#m985|work=The Zenith by Duong Thu Huong|publisher=Da Mau magazine|accessdate=25 December 2013}}</ref><ref name="Baker">{{cite news|last=Baker|first=Mark|title=Uncle Ho: a legend on the battlefield and in the boudoir|url=http://www.smh.com.au/articles/2002/08/14/1029113957710.html|accessdate=25 December 2013|newspaper=Sydney Morning Herald|date=15 August 2002}}</ref>
== Международно влияние ==
[[File:Ho Chi Minh - Bust - Chowringhee Road - Kolkata 2013-01-05 2465.JPG|thumb|220px|Бюст на Хо Ши Мин в [[Калкута]], [[Индия]].]]
Хо Ши Мин се смята за един от най-влиятелните лидери в света. Списание ''[[TIME]]'' го поставя в списъка на 100-те най-важни хора от двадесети век през 1998 г.<ref>{{cite web|url=http://content.time.com/time/magazine/0,9263,7601980413,00.html|title=TIME Magazine -- U.S. Edition -- April 13, 1998 Vol. 151 No. 14|publisher=}}</ref><ref>[http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,988162-1,00.html Stanley Karnow, 13 April 1998, ''Ho Chi Minh'', TIME]</ref> Неговата мисъл и революция вдъхновяват много лидери и хора в [[Азия]], [[Африка]] и [[Латинска Америка]] по време на деколонизационното движение в световен мащаб след [[Втората световна война]]. Като [[комунист]], той е един от международните фигури, които са високо оценени в комунистическия свят.<ref>[https://www.c-span.org/video/?160224-1/ho-chi-minh-life Interview with William Duiker on ''Hồ Chí Minh: A Life'', 12 November 2000]</ref>
Различни места, булеварди и площади са кръстени на него по целия свят, особено в социалистическите и бившите комунистически държави. В [[Русия]] има площад и паметник на Хо Ши Мин в Москва, булевард "Хо Ши Мин" в [[Санкт Петербург]] и площад "Хо Ши Мин" в [[Уляновск]] (родното място на Ленин, побратимен на град [[Вин]], родното място на Хо Ши Мин). Според виетнамското министерство на външните работи са издигнати статуи в 20 държави в Азия, Африка, Европа и Америка в памет на президента Хо Ши Мин.<ref>{{cite web|url=http://tuoitrenews.vn/politics/39214/remembering-vietnams-late-president-ho-chi-minh-in-foreign-countries|title=Remembering Vietnam's late President Ho Chi Minh in foreign countries - Tuoi Tre News|publisher=}}</ref>
Много активисти и музиканти написват песни за Хо Ши Мин и неговия революционизъм по време на войната във Виетнам на различни езици, за да демонстрират срещу САЩ. Испанските песни са на [[Феликс Пита Родригес]], [[Карлос Пуебла]] и [[Али Примера]]. Освен това в Чили - народния певец Виктор Джар, споменава Хон Ши Мин в своята антивоенна песен "El derecho de vivir en paz" ("Правото да живееш в мир"). На английски език Еван Маккол пише "Баладата на Хо Ши Мин". Има и песни за него на руски език от Владимир Фере и на немски от Курт Демлер.
През 1987 г. [[ЮНЕСКО]] официално препоръчва на държавите-членки да "се присъединят към отбелязването на стогодишнината от рождението на президента Хо Ши Мин, организирайки различни събития като почит към паметта му", като се има предвид "важния и многостранния принос на президента Хо Ши Мин в областта на [[култура]]та, [[образование]]то и [[изкуства]]та", които "посвещават целия си живот на националното освобождение на виетнамския народ, допринасяйки за общата борба на народите за [[мир]], национална [[независимост]], [[демокрация]] и социален напредък".<ref name="unesco">{{cite web |url=http://unesdoc.unesco.org/images/0007/000769/076995E.pdf|title=UNESCO. General Conference; 24th; Records of the General Conference, 24th session, Paris, 20 October to 20 November 1987, v. 1: Resolutions; 1988|format=PDF|accessdate=26 September 2009}}</ref>
{{commons|Category:Ho Chi Minh}}
[[Категория:Хошимин]]▼
[[Категория:Виетнамски политици]]
[[Категория:Национални герои]]▼
[[Категория:Революционери]]▼
[[Категория:Комунисти]]▼
[[Категория:Президенти на Виетнам]]
[[Категория:Министър-председатели на Виетнам]]
Line 46 ⟶ 105:
[[Категория:Виетнамски министри]]
[[Категория:Външни министри]]
▲[[Категория:Национални герои]]
▲[[Категория:Революционери]]
[[Категория:Родени във Виетнам]]
[[Категория:Починали в Ханой]]
{{Превод от|en|Ho Chi Minh|839616940}}
| |||