Сегед: Разлика между версии

 

Сегед е известен като дом на [[червен пипер|червения пипер]] (паприката). Червеният пипер се появява в Унгария през втората половина на 16 в. първоначално като декоративно растение. Около 100 години по-късно растението започва да се отглежда и като [[подправка]].<ref name="paprika">[http://vickery.tv/acatalog/Paprika.html Паприка]</ref>

Жителите на Сегед вземат дейно участие и изиграват важна роля в [[Унгарска революция 1848/49|Унгарската революция]] от 1848-1849. [[Лайош Кошут]] произнася прочутата си реч тук. Сегед е и последното седалище на революционното правителство през юли 1849 г. Следват тежки дни за града и първенците му, които са наказани от управляващите [[Хабсбурги]], но скоро отново започва период на разцвет, [[железопътна линия]] достига до града (1854 г.), издигнати са нови производствени мощности, развива се търговията.

 

Днешният облик на старата част на Сегед с красивите здания и широките улици се дължат главно на широкото обновяване на града след голямото наводнение през 1879 г., което помита огромната част от града (само 265 от 5723 домакинства остават незасегнати, а 165 човека намират смъртта). Император [[Франц Йосиф]] посещава града и обещава, че „Сегед ще бъде по-красив, отколкото обикновено е“ и още на следващата година градът е обновен.

След [[Първата световна война]] Унгария губи голяма част от южните си територии разпределени между [[Румъния]] и [[Сърбия]], така Сегед се оказва изключително близо до новата [[граница]], което въздейства негативно върху значимостта на града. Коложварският университет ''(Коложвар е унгарското име на днешния град [[Клуж-Напока]], Румъния)'' е преместен в Сегед през 1921 г. като [[Сегедски университет]]. През 1923 г. Сегед става и епископско седалище, преместено тук от Темесвар (днес град [[Тимишоара]], Румъния). За кратко е овладян от [[Румънската армия]] по време на [[Унгарско-румънска война|унгарско-румънската война]] от 1919 г.