Дочо Михайлов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Hrisi0000 (б.), към версия на 46.35.181.131 Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
Дочо Михайлов е роден на 29 октомври 1895 г. в село Бабук, Силистренско. Става член на [[БКП]] и влиза в ръководството на [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Вътрешната добруджанска революционна организация]], като е радетел за образуването на съветска република в Добруджа.
На седмия редовен конгрес на емигрантския Съюз „Добруджа“, проведен от 25 до 27 март 1923 г. в Търговище, официално Дочо Михайлов и Върбан Петров от Добрич лансират идеята за създаване на нелегална ВДРО, снабдена с четнически апарат. Конгресът, който е доброволна легална структура, са въздържа от вземане на решение, въпреки че отчита необходимостта от съществуването ѝ.
След приключване на конгреса, но с негово знание, в Русе се взема решение за създаване на ВДРО Излъчен е ЦК със седалище Русе. Дочо Михайлов е член на ЦК и е определен за главен войвода на четите в Добруджа. Село Дживел е определено за главна база на четите. Тук в периода май-юни 1923 г. се създава Добруджанската чета „Стефан Караджа“, която се състои от 18 човека. Четата е снабдена с оръжие и военни униформи. С помощта на Никола Кямилев от Военния съюз е уредено безпрепятственото преминаване на границата от българска страна. През юли-август 1923 г. Добруджанската чета прави своя първи рейд в Добруджа. През септември 1923 г. четата участва в Септемврийското въстание в гр. Варна, където войводата е ранен и се лекува няколко месеца в село Мадара. Следват нови акции през 1924 г.
На 8 март 1925 г. Дочо Михайлов е арестуван от българската полиция в село Дживел. Отведен е под конвой в Русе, по повод процеса на „русенските конспиратори“. Без всякаква вина е осъден на 1 година затвор. Наказанието се изтърпява в Русенския затвор от 5 септември 1925 до 10 май 1926 г. Докато Дочо Михайлов е в затвора, във Виена се слага началото на нова добруджанска организация с антифашистка насоченост – ДРО. Инициатор е Георги Кроснев от Добрич. От Силистра и Бабук в работата на конгреса участват д-р Петър Вичив и Стоян Бойков. Дочо Михайлов е включен в ЦК на ДРО и дава съгласието си да води чета на ДРО в Добруджа.
След излизането си от затвора Дочо Михайлов отива в село Дживел, където го чакат Димитър Дончев-Доктора и четата. На 19 май 1926 г. четата се прехвърля в Добруджа, където изгражда комитети на ДРО. Десните елементи във ВДРО заедно с полицията в Шумен, замислят ликвидирането на войводата Дочо Михайлов и го осъществяват на 26 август 1926 г. Българското правителство взима мерки да прекрати революционната дейност на организацията след инцидент край [[Старо село (Област Силистра)|Старо село]], при който са убити няколко десетки българи от румънската жандармерия. Дочо Михайлов е убит от българските власти с помощта на [[Никола Кямилев]]<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20080922113958410 Националноосвободително движение в Добруджа 1878 – 1940, взето от http://www.ndt1.com на 20.03.2010 г.]</ref>, като преди това от него са снети показания <ref>[http://hadjiivanov.info/content/historic_documents/PokazaniaDochoMihailov.bg.pdf Показания на Дочо Михайлов снети от българските власти]</ref><ref>[http://hadjiivanov.info/content/historic_documents/SudebnoReshenieVdro.pdf Извадка от съдебно решение на Дочо Михайлов]</ref>.
Заедно с Дочо Михайлов са убити още 3 четници: Георги Гицов, Гино Друмев, Тодор Господжаков. Вестник „Зора“ от 28 август 1926 г. нарича четниците „разбойническа банда“. Достоен отговор на тази клевета дава бесарабският българин Владимир Дякович-Вултор в органа на Демократическата партия вестник „Знаме“ от 10 октомври 1926 г., където казва за Дочо Михайлов: "Той не бе „разбойник“, нито „конекрадец“. Той никого не е убил и никого не е окрал. Обратното бе той – пазител на беззащитните свои братя от ограбване, прокуда и изтребление И ще дойде ден, когато висшата правда и терзанията на съвестта ще вдигнат паметник – не на „разбойника“ и „конекрадеца“, а на апостола и бореца за народни права и свободи Дочо Михайлов"
Паметник на Дочо Михайлов е издигнат на централния площад в [[Силистра]], а в родното му село Бабук има къща музей.
| |||