Хо Ши Мин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
разширяване Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{друго значение||едноименния град|Хошимин}}
{{
|
|наставка =
|портрет = Ho Chi Minh 1946.jpg
|длъжност = Генерален секретар на ЦК на [[Комунистическа партия на Виетнам|Комунистическата партия на Виетнам]]
|мандат_нач = 1 ноември 1956
|мандат_край = 10 септември 1960
|длъжност2 = 1-ви президент на [[Демократична република Виетнам]]
|мандат_нач2 = 2 септември 1945
|мандат_край2 = 2 септември 1969
|длъжност3 = 1-ви министър-председател на Демократична република Виетнам
|мандат_нач3 = 2 септември 1945
|мандат_край3 = 20 септември 1955
|длъжност4 = Минситър на външните работи
|мандат_нач4 = 28 август 1945
|мандат_край4 = 2 март 1946
|роден_дата = 19 май 1890 г.
|роден_място = [[Ким Лиен]], [[Френски Индокитай]]
|починал_дата = 2 септември 1969 г.
|починал_място = [[Ханой]], [[Северен Виетнам]]
|погребан =
|националност = виетнамец, французин
|гражданство =
|религия =
|родства =
|съпруг = [[Танг Тует Мин]]
|деца =
|партия = [[Френски отдел на Работническия интернационал]] (1919 – 1921)<br/>[[Френска комунистическа партия]] (1921 – 1925)<br/>[[Комунистическа партия на Виетнам]] (1925 – 1969)
|седалище =
|alma mater = [[Комунистически университет на трудещите се на Изтока]]
|професия = политик
|подпис = [[Файл:Ho Chi Minh Signature.svg|120px|безрамка]]
|уебсайт =
|години на служба =
|преданост =
|род войски =
|звание =
|войсково поделение =
|командвания =
|войни =
|отличия = [[Файл:Vietnam Gold Star ribbon.png|60п|безрамка]] [[Орден на златната звезда (Виетнам)|Орден на златната звезда]]<br/>
[[Файл:Order of Lenin Ribbon Bar.svg|60п|безрамка]] [[Орден Ленин]]
|бележки =
|портал =
}}
'''Хо Ши Мин''' ({{lang-vi|Hồ Chí Minh}}) е [[Виетнамци|виетнамски]] [[комунистически]] революционер, който по-късно става министър-председател (1946 – 1955) и президент (1946 – 1969) на [[Демократична република Виетнам]] (Северен Виетнам). Родното му име е '''Нгуен Шин Кунг''' (''Nguyễn Sinh Cung''), но е познат и като '''Нгуен Тат Тхан''' (''Nguyễn Tất Thành'') и '''Нгуен Ай Куок''' (''Nguyễn Ái Quốc''). Той е ключова фигура в основаването на Демократична република Виетнам през 1945 г., на [[Виетнамска народна армия|Виетнамската народна армия]] и на [[Народен фронт за освобождение на Южен Виетнам|Виет Конг]] по време на [[Виетнамската война]].
Голяма част от живота на Хо Ши Мин преди идването му на власт във Виетнам е изпълнен с неяснота. Използвал е поне 50 различни [[псевдоним]]а.<ref>{{cite journal|first1=Dennis J|last1=Duncanson|title=Ho Chi Minh in Hong Kong 1931 – 1932|publisher=The China Quarterly|volume=57|issue=Jan-Mar 1957|page=85}}</ref> Мястото и датата на раждането му също не са уточнени със сигурност.<ref>{{cite journal|title=Ho Chi Minh: A Post-War Re-evaluation|first1=Douglas|last1=Pike|publisher=30th Annual Congress of Orientalists|location=Mexico City|url=https://www.vietnam.ttu.edu/virtualarchive/items.php?item=2360513065|accessdate=21 декември 2017|date=3 август 1976}}</ref>
== Ранен живот ==
Хо Ши Мин е роден през 1890 г. под името ''Нгуен Шин Кунг'',<ref name="HL1">{{cite web|url=http://www.hopluu.net/D_1-2_2-95_4-1862_5-8_6-3_17-108_14-2/|author=Vũ Ngự Chiêu|title=Vài vấn nạn lịch sử thế kỷ XX: Hồ Chí Minh—Nhà ngoại giao, 1945 – 1946|publisher=Hợp Lưu Magazine. Note: See the document in French, from Centre des archives d'Outre-mer [CAOM] (Aix)/Gouvernement General de l'Indochine [GGI]/Fonds Residence Superieure d'Annam [RSA]/carton R1, and the note in English at the end of the cited article|accessdate=2013-12-10}}</ref> в селото [[Ким Лиен]], провинция [[Нге Ан (провинция)|Нге Ан]]. Макар това да е широко приетата му рожденна дата, по различни времена той използва пет различни рожденни години: 1890,<ref>Tran Dan Tien, Nhung mau chuyen ve doi hoat dong cua Ho Chu Tich (Hanoi:Nha Xuat Ban Van Hoc 1972) (1948).</ref> 1891,<ref>Yen Son. „Nguyen Ai Quoc, the Brilliant Champion of the Revolution.“ Thuong Tin Hanoi. 30 Aug. 1945.</ref> 1892,<ref>„Nguyen Tat Thanh, born 1892 at Vinh, son of Mr. Nguyen Sinh Huy (subdoctor in literature)“</ref> 1894 и 1895 г. След 1895 г. расте с баща си, Нгуен Шин Шак. Има една сестра, чиновничка във [[Въоръжени сили на Франция|Френската армия]], и двама братя, единият от които е [[Китайска традиционна медицина|традиционен билкар]], а другият почива в ранно детство. Като дете, малкият Кунг учи с баща си, преди да започне по-официално обучение с учител. Кунг бъезо се научава да пише на китайски, необходимо условие за каквото и да е сериозно изучаване на [[конфуцианство]], докато усъвършенства виетнамското писане.<ref name=Duiker>Duiker, William J. ''Ho Chi Minh: A Life''. New York: Hyperion, 2000. с. 21</ref> Освен учебните си занимания, той е любител на приключенията и обича да играе с [[хвърчило]] и да [[Риболов|лови риба]].<ref name=Duiker/> Следвайки конфуцианската традиция, на 10-годишна възраст баща му му придава ново име: ''Нгуен Тат Тхан'' (букв. „Нгуен Осъществения“).
Бащата на Тхан е конфуциански учител, а по-късно имперски магистрат в малкия отдалечен окръг Бин Кхе ([[Куи Ньон]]). Понижен е поради злоупотреба с власт, след като влиятелна местна фигура почива няколко дни, след като получава 102 удара със сопа като наказание за нарушение на закона.<ref name=Duiker/> Бщата на Тхан има приемливите качества, за да служи в имперската бюрокрация, но отказва, тъй като това значи да служи за французите.<ref name=":0">{{Cite book|title=The World Transformed 1945 To the Present|last=Hunt|first=Michael H.|publisher=Oxford University Press|year=2016|isbn=978-0-19-937102-0|location=New York, New York|pages=125}}</ref> Това излага Тхан на бунтове в ранна възраст, което става нормална гледка в провинцията, докато Тхан достига пълнолетие. Тхан получава френско обучение и ходи в лисей в [[Хюе]], който е алма матер на неговите по-късни последователи, [[Фам Ван Донг]] и [[Во Нгуен Зиап]], както и по-нататъшния му враг [[Нго Дин Дием]].
=== Първо пребиваване във Франция First ===
Първоначално се вярва, че Тхан участва в демонстрации против робството на бедни селяни в Хюе през май 1908 г., което застрашава неговия ученически статут. Все пак, документ от Центъра за архиви на отвъдморските територии сочи, че той е приет в колежа на 8 август 1908 г., което е няколко месеца след демонстрациите.<ref name="HL1"/> Преувеличаването на революционерските дейности е често срещано сред виетнамските комунистически лидери. Тхан работи като кухненски помощник на борда на френския [[параход]] ''Амирал дьо Латуш-Тревил'', използвайки псевдонима Ван Ба. Параходът потегля на 5 юни 1911 г. и пристига в [[Марслия]], [[Трета френска република|Франция]] на 5 юли 1911 г. След това корабът се отправя към [[Льо Хавър]] и [[Дюнкерк]], завръщайки се в Марсилия в средата на септември. Там той кандидатства във Френското колониално административно училище, но не е одобрен. Тогава решава да започне да пътува по света, работейки на кораби, и посещава много държави в периода 1911 – 1917 г.
=== В Съединените щати ===
През 1912 г., докато работи като помощник-готвач на кораб, Тхан пътува до [[САЩ]]. През 1912 – 1913 той вероятно живее в [[Ню Йорк]] и [[Бостън]], където твърди, че е работил като [[хлебопекар]] в хотел Паркър Хаус. Единственото доказателство, че Тхан е бил в Щатите, представлява мписмо до Френската колониална админситрация от 15 декември 1912 г. с пощенска марка от Ню Йорк (но посочва постоянния си адрес в Льо Хавър и съобщава, че е моряк)<ref name="Quinn-Judge">{{cite book | last="Quinn-Judge" | first="Sophie" | date=2002 | title=''Hồ Chí Minh: The Missing Years'' | publisher=University of California Press|page=20}}</ref> и пощенска картичка до [[Фан Тяу Чин]] в Париж, в която споменава, че работи в хотела Паркър Хаус. Според самия хотел, той никога не е работил при тях. Сред поредица от прислужнически работи, той твърди, че е работил за заможно семейство в [[Бруклин]] в периода 1917 – 1918 г., както и за [[Дженерал Мотърс]] като управител на линия.<ref>{{cite book | last=Winter | first=Marcus | title=Uncle Ho: Father Of A Nation | date=1989 | publisher=Limehouse Press, London|page=46}}</ref> Смята се, че докато е бил в САЩ, той се е свързал с корейски националисти, преживяване, което му развива политическите възгледи, но това веероятно е в сферата на предположенията.<ref name="Quinn-Judge"/>
=== Във Великобритания ===
В различни периоди между 1913 и 1919 г., Тхан твърди, че живее в Уест Ийлинг, а по-късно в Крауч Енд, Хорнси (квартали на [[Лондон]]). Той работи или като готвач, или като мияч на чинии (според различни източници) в хотел Дрейтън Корт в Уест Ийлинг.<ref>{{cite web |url=https://www.ealing.gov.uk/info/201131/historic_buildings/70/other_notable_buildings/2|title=The Drayton Court Hotel|publisher=Ealing.gov.uk|accessdate=30 януари 2013}}</ref> Смята се, че се е обучавал за сладкар при [[Огюст Ескофие]] в хотел Карлтън в Хеймаркет, но няма твърди доказателства за това.<ref>{{cite book|last1=Forbes|first1=Andrew|last2=Henley|first2=David|title=Vietnam Past and Present: The North|date=2012|publisher=Cognoscenti Books|location=Chiang Mai, Thailand}}</ref> Въпреки това, стената на Новозеландската къща в Лондон, която днес се намира на мястото на хотел Карлтън, има паметна плоча, твърдяща, че Хо Ши Мин е работил там през 1913 г. Тхан работи като сладкар на борда на [[ферибот]] по линията Нюхевън-Диеп през 1913 г.<ref>{{cite web|last1=Harries|first1=David|title=Maritime Sussex|url=http://www.sussexexpress.co.uk/news/videos/vietnamese-ambassador-presents-newhaven-with-statue-of-ho-chi-minh-1-5114542|website=Sussex Express|accessdate=12 юни 2015}}</ref>
== Политическо образование във Франция ==
[[Файл:Nguyen Aïn Nuä'C (Ho-Chi-Minh), délégué indochinois, Congrès communiste de Marseille, 1921, Meurisse, BNF Gallica.jpg|мини|ляво|150п|Хо Ши Мин през 1921 г.]]
От 1919 до 1923 г., докато живее във Франция, Тхан започва да проявява интерес в политиката, бидейки повлиян от своят приятел и член на Френската социалистическа партия [[Марсел Кашен]]. Тхан твърди, че пристига в [[Париж]] от Лондон през 1917 г., но френската полиция има единствено документи за пристигането му през юни 1919 г.<ref name="Quinn-Judge" /> Той се присъединява към група виетнамски националисти в Париж, чиито лидери са [[Фан Тяу Чин]], Фан Ван Труонг и Нгуен Тхе Труйен. По това време те пбуликуват новинарски статии, застъпващи се за виетнамска независимост под псевдонима ''Нгуен Ай Куок'' (букв. „Нгуен Патриота“), преди Тхан да пристигне в Париж.<ref>{{cite web | url=https://web.archive.org/web/20150510160521/http://www.vietquoc.com/hcm-04.htm | title=Unmasking Ho Chi Minh | last1=Phong | first1=Huy | last2=Anh | first2=Yen | date=1989 | website="Viet Quoc"}}</ref>
След [[Първата световна война]], групата пуска петиция за признаване на [[Граждански права|гражданските права]] на [[виетнамци]]те във [[Френски Индокитай]] към Западните сили по време на [[Парижката мирна конференция]], но бива игнорирана. Цитирайки принципа на [[самоопределяне]], описан преди мирните преговори, те изискват от съюзените сили да сложат край на френското колониално господство във [[Виетнам]] и да осигурят образуването на независимо правителство. Преди конференцията групата изпраща писмото си до съюзническите водачи, сред които са [[Жорж Клемансо]] и [[Удроу Уилсън]]. Писмото не бива обсъждано във [[Версайски дворец|Версай]], но този епизод по-късно помага на Нгуен Ай Куок да се установи като [[Антиимпериализъм|антиколониално]] движение в роден Виетнам.<ref>Huynh, Kim Kháhn, ''Vietnamese Communism, 1925 – 1945''. Ithaca, NY: Cornell University Press, 1982; с. 60.</ref> Тъй като Нгуен Тат Тхан е публичното лице зад публикацията на документа (макар той да е написан от Фан Ван Труонг),<ref>{{cite web|last1=Tran Dan|first1=Tien|title=Ho Chi Minh, Life and Work|url=https://web.archive.org/web/20150617060828/http://dangcongsan.vn/cpv/Modules/News_English/News_Detail_E.aspx?CN_ID=150876&CO_ID=30034|website=Communist Party of Vietnam Online Newspaper|publisher=Gioi Publishers}}</ref> той скоро става известен под името Нгуен Ай Куок и за пръв път използва името през септември по време на интервю с китайски новинарски кореспондент.<ref name=Duiker />
[[Файл:Impasse Compoint.JPG|мини|Паметна плоча във Вила Компоан, 17-ти парижки район, обозначаваща, че Хо Ши Мин е живял там от 1921 до 1923 г.]]
Много автори спекулират, че 1919 г. е изгубен „Уилсънов момент“, когато Хо Ши Мин е би могъл да приеме про-американска и по-малко радикална позиция, ако президентът Уилсън го е посрещнал. Въпреки това, наличните доказателства сочат, че по времето на Версайската конференция, той вече е бил отдаден на социалистическата програма. Докато тече конференцията, Нгуен Ай Куок вече изнася относно перспективите на [[Болшевизъм|болшевизма]] в Азия и се опитва да убеди френските социалисти да се присъединят към Третия [[Комунистически интернационал]] на [[Владимир Ленин]].<ref>Brett Reilly review of „Embers of War: The Fall of an Empire and the Making of America's Vietnam“ by Fredrik Logevall, Journal of Vietnamese Studies 11.1 (2016), с. 147</ref>
През декември 1920 г. Куок официално става представител на Конгреса на Тур на Социалистическата партия на Франция, гласува за Комунистическия интернационал и е основаващ член на [[Френска комунистическа партия|Френската комунистическа партия]]. Приемайки позиция в колониалния комитет на партията, той се опитва да привлече вниманието на другарите си към френските колонии, включително Индокитай, но опитите му често са неуспешни. През този период той започва да пише статии за списания и кратки истории, докато води своята Виетнамска национална група. През май 1922 г. Куок пише статия за френско списание, критикувайки използването на английски думи от френски спортни журналисти.<ref name="Brocheux2007">{{cite book|last=Brocheux|first=Pierre|title=Ho Chi Minh: A Biography|url=https://books.google.com/books?id=fJtqjYiVbUAC&pg=PA39|date=12 март 2007|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-0-521-85062-9|page=39}}</ref> Статията моли министър-председателя [[Реймон Поанкаре]] да забрани английските думи за „мениджър“, „рунд“ и „нокаут“. Докато живее в Париж, вероятно има връзка с шивачка на име Мари Бриер.
Неговите статии привличат вниманието на [[Дмитрий Мануилски]], който след това спонсорира пътуването му до [[Съветския съюз]] и под чието опекунство той става високопоставен член на съветския Коминтерн.<ref name="Thien" />
== В Съветския съюз и Китай ==
През 1923 г. Куок тръгва от Париж към [[Москва]] с паспорт под името Чен Ванг, китайски търговец, където е нает от Коминтерна, учи в [[Комунистически университет на трудещите се на Изтока|Комунистическия университет на трудещите се на Изтока]]<ref name="NYT1969">[https://www.nytimes.com/learning/general/onthisday/bday/0519.html Obituary in ''The New York Times'', 4 септември 1969]</ref> и участва в Петия Комунистически конгрес през юни 1924 г., преди да пристигне в [[Гуанджоу|Кантон]] през ноември 1924 г. под името Ли Тхуй.
През 1925 – 1926 г. Куок организира „младежки образователни класове“ и понякога изнася социалистически лекции на виетнамски млади революционери, живеещи в Кантон във военната [[академия Вампу]]. Тези млади хора няколко години по-късно стават семената на ново революционно комунистическо движение във Виетнам. По това врем етой живее и се жени за китайската [[Танг Тует Мин]] на 18 октомври 1926 г.<ref name="Brocheux2007"/> Когато неговите другари не се съгласяват с брака му, той им казва: „Ще се оженя въпреки неодобрението ви, тъй като ми трябва жена да ме научи на езика и да пази къщата.“.<ref name="Brocheux2007"/> Тя е на 21, а той на 36 години. Сключват брак на същото място, където [[Чжоу Енлай]] се жени по-рано, а след това живеят в резиденцията на агента на Коминтерна, [[Михаил Бородин]].<ref name="Brocheux2007"/>
[[Хоанг Ван Чи]] твърди, че през юни 1925 г. Куок предава [[Фан Бой Тяу]], известният вожд на съперническа революционерска фракция и стар приятел на баща му, на френските тайни служби в [[Шанхай]] за 100 000 [[индокитайска пиастра|пиастри]].<ref name="Davidson">Davidson, Phillip B., [https://books.google.com/books?id=seXWfsD46QQC ''Vietnam at War: The History: 1946 – 1975''] (1991), с. 4.</ref><ref>Hoàng Văn Chí. ''From Colonialism to Communism'' (1964), с. 18.</ref> Според някои източници, Куок казва, че го е направил, защото очаква съдебният процес срещу Тяу да разклати анти-френските настроения и защото му трябват пари да основе комунистическа организация.<ref name="Davidson"/> Други източници отвхърлят тази хипотеза. Според трети, Куок не е отговорен за залавянето на Тяу. Самият Тяу бива осъден на доживотен [[домашен арест]] и никога не обвинява Куок за това.
Анти-комунистическият преврат на [[Чан Кайшъ]] от 1927 г. започва нова ера на изгнанничество за Куок. Той напуска Кантон през април 1927 г. и се връща в Москва, прекарвайки част от лятото във възстановяване от [[туберкулоза]] в [[Крим]], преди да се върне в Париж през ноември. След това се завръща в Азия, като отпътува от [[Италия]] до [[Банкок]] в [[Тайланд]], пристигайки там през юли 1928 г. Жена му твърди, че макар да са били разделени почти година, техните чувства не са изстинали.<ref name="Brocheux2007"/> По това време той работи като старши агент, предприемащ дейности на Коминтерна в [[Югоизточна Азия]].
[[Файл:NKPhaNom'NhaLuuNiem-HoChiMinh.jpg|мини|Възпоменателна къща на Хо Ши Мин в Након Фаном, Тайланд.]]
Куок остава в Тайланд, отсядайки в селото Начок в провинция [[Након Фаном]]<ref name="Brocheux2007"/> до края на 1929 г., когато се мести в [[Индия]], а след това в Шанхай. В началото на 1930 г., вече в [[Хонконг]], той председателства среща с представители от две виетнамски комунистически партии с целта да ги обедини в една организация, [[Комунистческа партия на Виетнам]]. През юни 1931 г. той е арестуван в Хонконг. За да намали френския натиск за екстрадиция, през 1932 г. е обявено фалшиво, че Куок умира. Британците го освобождават тихомълком през януари 1933 г. Той се премества в СССР и в Москва учи и преподава в Ленинския институт.<ref>{{cite web|url=http://www.u-s-history.com/pages/h1863.html|title=Ho Chi Minh|work=u-s-history.com}}</ref> Смята се, че в през този период той губи позициите си в Коминтерна, поради съмнения, че ги е предал. неговот влияние сред виетнамските му другари избледнява значително. Според други теории, обаче, той е член на вътрешния кръг на Коминтерна, бидейки протеже на Дмитрий Мануилски и член с добър статут в Коминтернта по време на турбулентните чистки на [[Сталин]].<ref name=Thien>{{cite book|title=Ho Chi Minh and the Comintern|author=Ton That Thien|publisher=Information and Resource Center|location=Singapore|date=1990|isbn=978-9810021399|url=https://www.vvfh.org/uploads/Ho_Chi_Minh_and_The_Comintern.pdf|accessdate=20 декември 2017}}</ref><ref>{{cite book|title=Bác Hồ Trên Đất Nước Lê-Nin |author=Hong Ha|publisher=Nhà Xuất Bản Thanh Niên|date=2010}}</ref>
През 1938 г. Куок се връща в китай и служи като съветник на [[Китайска комунистическа партия|китайските комунистически]] въоръжени стили, които по-късно изтласкват правителството на Китай към [[Тайван (остров)|Тайван]].<ref name="Quinn-Judge" /> Също така е старши агент на Коминтерна, отговорен за делата в Азия. Около 1940 г. Куок започва редовно да се подвизава под името ''Хо Ши Мин'',<ref name="Quinn-Judge" /> виетнамско име, комбиниращо често срещано виетнамско фамилно име (Hồ) с лично име, означаващо „Онзи, който е просветлен“.
== Движение за независимост ==
През 1941 г. Хо Ши мин се връща във Виетнам, за да предвожда движението за независимост [[Виетмин]]. Японската окупация на Индокитай през тази година създава условия за патриотичните виетнамци.<ref name=":0" /> „Мъжете в черно“ са партизанска сила от 10 000 души, която оперира с Виетнмин.<ref>[https://www.nytimes.com/learning/general/onthisday/bday/0519.html "Ho Chi Minh Was Noted for Success in Blending Nationalism and Communism"], ''The New York Times''</ref> Той наблюдава много успешни военни действия срещу [[Режим на Виши|Вишистка Франция]] и японската окупация през [[Втората световна война]], подкрепян тайно от [[Управление на стратегическите служби|Управлението на стратегическите служби]] на САЩ, а по-късно се бори срещу френския опит за повторно окупиране на държавата (1946 – 1954 г.). Арестуван е в Китай от местните власти на Чан Кайшъ, преди да бъде спасен от китайски комунисти. След освобождаването си през 1943 г. се връща във Виетнам.
[[Файл:Ho Chi Minh (third from left standing) and the OSS in 1945.jpg|мини|300п|Хо Ши Мин (пети от ляво на дясно, изправен) с [[Управление на стратегическите служби|Управлението на стратегическите служби]] през 1945 г.]]
През април 1945 г. той се среща с агента на Стратегическите служби Архимедес Пати и му предлага да предостави важна информация на Съюзниците, при условие, че му бъде предоставена „линия за комуникация с тях“.<ref>Interview with Archimedes L. A. Patti, 1981, http://openvault.wgbh.org/catalog/vietnam-bf3262-interview-with-archimedes-l-a-patti-1981</ref> Стратегическите служби се съгласяват и по-късно изпращат военен екип, който да тренира хората на Хо, а той самият е лекуван от [[малария]] и [[дизентерия]].<ref>Interview with OSS officer Carleton Swift, 1981, http://openvault.wgbh.org/catalog/vietnam-9dc948-interview-with-carleton-swift</ref>
След [[Августовска революция|революцията от август]] 1945 г., организирана от Виетмин, Хо Ши Мин става ръководител на временното правителство (министър-председател на [[Демократична република Виетнам]]) и обявява независимостта на републиката.<ref>{{cite book |last=Zinn|first=Howard|title=A People's History of the United States: 1492–present|publisher=Harper Perennial|year=1995|location=New York|page=460|isbn=0-06-092643-0}}</ref> Макар да убеждава император [[Бао Дай]] да абдикира, неговото правителство не е признато от нито една държава. Многократно запитва американския президент [[Хари Труман|Труман]] за подкрепа на виетнамската независимост,<ref>{{cite web |url=http://rationalrevolution.net/war/collection_of_letters_by_ho_chi_.htm|title=Collection of Letters by Ho Chi Minh|publisher=Rationalrevolution.net|accessdate=26 September 2009}}</ref> цитирайки [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]], но Труман така и не отговаря на молбите му.<ref>{{cite book |last=Zinn|first=Howard|title=A People's History of the United States|publisher=Harper Perennial|year=1995|location=New York|page=461|isbn=0-06-092643-0}}</ref>
По време на борбата за власт през 1945 г. Виетмин избива членовете на съперническите групировки, като например лидера на Конституционалант апартия, главата на Партията за независимост, както и брата на [[Нго Дин Дием]].<ref>Joseph Buttinnger, ''Vietnam: A Dragon Embattled'', т. 1 (New York: Praeger, 1967)</ref> Когато е питан от репортер относно убийството на [[Та Тху Тхау]], виден троцкист и личен приятел, Хо отговаря: „Всеки, който не следва определената линия, ще бъде смачкан.“.<ref>{{cite book|last=Ngo|first=Van|title=In The Crossfire: Adventures of a Vietnamese Revolutionary|date=2 ноември 2010|publisher=AK Press|location=Oakland, CA|isbn=978-1849350136|page=163}}</ref><ref>{{cite book|last=Lind|first=Michael|title=Vietnam: The Necessary War|date=18 октомври 1999|publisher=Free Press|location=New York|isbn=978-0684842547|page=141}}</ref>
През 1946 г. бъдещият министър-председател на Израел, [[Давид Бен Гурион]], и Хо Ши Мин се запознават, когато отсядат в един и същ хотел в Париж.<ref name="autogenerated1966">{{cite web |url=http://www.jta.org/1966/11/08/archive/ben-gurion-reveals-suggestion-of-north-vietnams-communist-leader |title=Ben-gurion Reveals Suggestion of North Vietnam's Communist Leader |work=Jewish Telegraphic Agency |date=8 ноември 1966 |accessdate=5 септември 2015}}</ref><ref name="nytimes1987">{{cite news |url=https://www.nytimes.com/1987/06/21/books/israel-was-everthing.html?pagewanted=all&src=pm |title=ISRAEL WAS EVERYTHING |publisher=Nytimes.com |date=21 юни 1987 |accessdate=5 септември 2015}}</ref> Хо Ши Мин предлага на бен Гурион еврейски дом в изгнание във Виетнам.<ref name="autogenerated1966"/><ref name="nytimes1987"/> Бен Гурион отказва, обяснявайки на Хо Ши Мин, че е сигурен в основаването на еврейско правителство в Палестина.<ref name="autogenerated1966"/><ref name="nytimes1987"/>
През 1946 г. Хо пътува извън държавата, докато неговите подчинени вкарват в затвора 2500 националисти и принуждават 6000 други да избягат.<ref>Currey, Cecil B. ''Victory At Any Cost'' (Washington: Brassey's, 1997), с. 126</ref> Стотици политически опоненти са вкарани в затвора или пратени в изгнание през юли 1946 г., особено членове на националистките партии, след провален преврат срещу правителството на Виетмин.<ref>Tucker, Spencer. ''Encyclopedia of the Vietnam War: a political, social, and military history'' (т. 2), 1998 </ref> Всички политически партии са забранени след това, а местните правителства са премахнати,<ref>Colvin, John. ''Giap: the Volcano under the Snow'' (New York: Soho Press, 1996), с. 51</ref> за да се намали опозицията по-нататък. Въпреки това, се забелязва, че на първия конгрес на новата република над две трети от членовете са от политически фракции, различни от Виетмин, някои от които дори не са били избирани.
=== Раждането на Демократична република Виетнам ===
На 2 септември 1945 г., след абдикацията на император [[Бао Дай]], Хо Ши Мин обявява независимостта на Виетнам под наименованието Демократична република Виетнам.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20091006235045/http://coombs.anu.edu.au/~vern/van_kien/declar.html |title=Vietnam Declaration of Independence |publisher=Coombs.anu.edu.au |date=2 September 1945 |accessdate=26 септември 2009}}</ref> В [[Сайгон]], с насилие между съперничещите виетнамски фракции и увеличаващите се френски сили, британският командир [[Дъглас Грейси]] обявява военно положение. На 24 септември лидерите на Виетмин отговарят с призиви за обща стачка.<ref>Karnow, Stanley. ''Vietnam: a History''.</ref>
През септември 1945 г. сила от 200 000 китайски войници пристига в [[Ханой]], за да приеме предаването на японските окупатори в Северен Индокитай. Хо Ши Мин прави компромис с техния генерал, [[Лу Хан (генерал)|Лу Хан]], да разпусне Комунистическата партия и да проведе избори, които да предоставят коалиционно правителство. Когато французите са принудени да отдадат концесиите си в Шанхай обратно на Китай в замяна на изтеглянето на китайските войски от Северн Индокитай, Хо няма избор, освен да подпише споразумение с Франция на 6 март 1946 г., в което Виетнам е признат като автономна държава в рамките на Индокитайската федерация и [[Френски съюз|Френския съюз]]. Съглашението скоро бива нарушено. Целта на споразумението както за французите, така и за виетнамците, е китайската армия да напусне Северен Виетнам. Скоро след като китайците се оттеглят, започват боеве в Северен Виетнам.
[[Файл:Giap-Ho.jpg|мини|Хо Ши Мин (дясно) и [[Во Нгуен Зиап]] (ляво) в [[Ханой]], 1945 г.]]
Виетмин след това сътрудничи с френските колониални сили, за да избива поддръжниците на виетнамските национални движения.<ref>{{cite book | last=Turner | first=Robert F. | title=Vietnamese Communism: Its Origins and Development | publisher=Hoover Institution Press | year=1975 | pages=57 – 9, 67 – 9, 74}}</ref><ref>{{cite book | chapter=Myths of the Vietnam War | title=Southeast Asian Perspectives | date=September 1972 | pages=14 – 8}}</ref><ref>{{cite book | first=Arthur J. | last=Dommen | title=The Indochinese Experience of the French and the Americans | publisher=Indiana University Press | year=2001 | pages=153 – 4}}</ref> Накрая, комунистите подтискат всички некомунистически партии, но не успяват да си осигурят примирие с Франция. В последните дни на 1946 г., след година на дипломатически провали, Демократична република Виетнам решава, че войната е неизбежна. Бомбардирането на Хайфон от френските сили само потвърждава убеждението, че Франция няма намерение да допусне автономна и независима виетнамска държава. На 19 декември 1946 г. Хо, представящ правителството си, обявява война срещу Френския съюз, поставяйки началото на [[Индокитайска война|Индокитайската война]]. Виетмин, по това време основно въоръжен с [[мачете]] и [[мускет]]и, напада незабавно френските позиции, използвайки димки от слама с люти чушки, разрушавайки бронирани коли със самоубийствени [[противотанкова граната|противотанкови гранати]]<ref>{{Cite web|url=http://www.lonesentry.com/articles/jp_tankhunters/|title=Lone Sentry: New Weapons for Jap Tank Hunters (U.S. WWII Intelligence Bulletin, март 1945)|website=www.lonesentry.com}}</ref> и [[Коктейл Молотов|коктейли Молотов]] и задържайки контраатаките чрез пътни заграждения и [[противопехотни мини]] с чакъл. След два месеца сражения изтощените войски на Виетмин се оттеглят, систематично разрушавайки важната инфраструктура. Съобщава се за залавянето на Хо от група френски войници, предвождани от [[Жан-Етиен Валюи]], във [[Виет Бак]]. Въпросната личност, обаче, се оказва съветник на Виетмин, който по-късно е убит при опит за бягство.
През февруари 1950 г., след неуспешен опит за премахване на блокадата на френската граница, Хо се среща със Сталин и [[Мао Дзедун]] в Москва, след като Съветския съюз признава правителството му. Всички се съгласяват, че Китай ще е отговорен за подкрепата на Виетмин. Пратеникът на Мао в Москва обявява през август, че Китай планира да обучи 60 000 – 70 000 виетминци в близко бъдеще.<ref>Russian Ministry of Foreign Affairs, „Chronology“, с. 45</ref> Пътят към външният свят е отворен за Виетмин да получават допълнителни провизии, които биха им помогнали да ескалират боя с французите в Индокитай. В началото на конфликта, Хо казва на френски посетител: „Можеш да убиваш десетима от хората ми за един от твоите. Но дори при това съотношение, ти ще загубиш, а аз ще спечеля.“.<ref>McMaster, H.R. (1997) „Dereliction of Duty: Lyndon Johnson, Robert McNamara, The Joint Chiefs of Staff, and the Lies that Led to Vietnam“, с. 35.</ref> През 1954 г., след съкрушителната загуба на Френския съюз в [[битка при Диен Биен Фу|битката при Диен Биен Фу]], Франция е принудена да се откаже от борбата срещу Виетмин. Виетмин избиват между 100 000 и 150 000 цивилни по време на войната.<ref>Dommen, Arthur J. (2001), ''The Indochinese Experience of the French and the Americans'', Indiana University Press, с. 252</ref>
== Президент и Виетнамска война ==
[[File:Charles DeGaulle and Ho Chi Minh are hanged in effigy during the National Shame Day celebration in Saigon, July 1964.jpg|thumb|left|Чучела на [[Шарл дьо Гол]] и Хо Ши Мин са
Женевските споразумения от 1954 г. между [[Франция]] и [[Виетмин]], позволяват на силите на последните да се прегрупират на север, докато антикомунистическите групи се заселват на юг. [[Демократична република Виетнам]] на Хо Ши Мин се мести в [[Ханой]] и става правителство на [[Северен Виетнам]], която е комунистическа [[Еднопартийна система|еднопартийна държава]].
Следвайки Женевските споразумения, има 300-дневен период, през който хората могат да се движат свободно между двата региона на Виетнам, по-късно известни като [[Южен Виетнам]] и [[Северен Виетнам]]. През 300-те дни Дием и съветникът на [[ЦРУ]], полковник Едуард Лансдейл организират кампания за убеждаване на хората да се преместят в Южен Виетнам. Кампанията се съсредоточава особено върху [[католици]]те във Виетнам, които ще осигурят след години властта на Дием, използвайки лозунга
Всички страни в [[Женева]] призовават за избори на обединение, но не успяват да се споразумеят за подробностите. Наскоро назначеният външен министър на Виетнам, Фам Ван Донг, предлага избори под надзора на
[[File:Bundesarchiv Bild 183-48579-0009, Stralsund, Ho Chi Minh mit Matrosen der NVA.jpg|thumb|right|Хо Ши Мин с моряци от [[ГДР]] през 1957 г.]]
[[File:Bundesarchiv Bild 183-48550-0036, Besuch Ho Chi Minhs bei Pionieren, bei Berlin.jpg|thumb|right|Хо Ши Мин с пионери от ГДР, близо до [[Берлин]] през 1957 г.]]
Между 1953 и 1956 г. правителството на Северен Виетнам въвежда различни аграрни реформи, включително
Още през юни 1956 г. на срещата на Политбюро е представена идеята за свалянето на правителството на Южен Виетнам. През 1959 г. Хо започва да приканва Политбюро да изпрати помощ на [[Виетконг]] в Южен Виетнам и
В края на 1959 г., осъзнавайки, че националните избори никога няма да се проведат и че Дием възнамерява да отстрани противоположните сили (най-вече бившия Виетмин) от правителството на Южен Виетнам, Хо неофициално избира [[Ле Зуан]] за следващия лидер на партията. Това се тълкува от западните анализатори като загуба на влияние за Хо, за който се твърди, че всъщност е предпочел по-умерения Во Нгуен Гиап за позицията.<ref>Cheng Guan Ang & Ann Cheng Guan, ''The Vietnam War from the Other Side'', p. 21. (2002)</ref> Ли Зуан е официално определен като партиен лидер през 1960 г., оставяйки Хо да изпълнява второстепенна роля като държавен глава и член на Политбюро. Въпреки това, той поддържа значително влияние в правителството. През 1963 г. Хо твърди, че е кореспондирал с президента Дием от Южен Виетнам с надеждата да постигне договорен мир.
Между 1961 и 1963 г. 40 000 комунистически бойци проникват в Южен Виетнам от север.<ref>Davidson, ''Vietnam at War: the history,
Тъй като борбата ескалира, широкото въздушно и артилерийно бомбардиране из целия северен Виетнам от американските военновъздушни сили и военноморски сили започва с [[операция Rolling Thunder]]. През юли 1967 г. Хо и по-голямата част от виетнамското Политбюро на работническата партия се срещат на високопоставена конференция, където заключават, че войната е попаднала в безизходица, тъй като американското военно присъствие принуждава Народната армия на Виетнам да изразходва по-голямата част от ресурсите за поддържа пътя на Хо Ши Мин, а не да подсилва редиците на другарите си на юг. С разрешение на Хо, Виетконг планира мащабна [[Офанзива на Тет]], която ще започне на 31 януари 1968 г., с цел да вземе голяма част от Юга със сила и да извърши тежък удар на американската армия. Офанзивата е извършена с големи разходи и с тежки жертви на политическите клонове и въоръжените сили на Фронта за освобождение. Обхватът на действието шокира света, който дотогава е уверен, че комунистите са
== Личен живот ==
[[File:President Ho Chi Minh watching soccer 1958.jpg|thumb|250px|right|Хо Ши Мин на футболен мач.]]
[[File:Thăm Bác Hồ năm 1960.jpg|thumb|250px|right|Хо Ши Мин с ученици през 1960 г.]]
Освен политик, Хо също е [[писател]], [[журналист]], [[поет]] и [[полиглот]]. Баща му е учен и [[учител]], който получава висока степен в имперския изпит на династията Нгуен; Хо научава да владее [[класически китайски език]] от ранна възраст. Преди августовската революция той често пише поезия на Chữ Hán (виетнамското име за китайската система за писане). Едно от тях е стихотворенията от Дневника на затворите, направени, когато той е хвърлен в затвора от полицията на [[Република Китай]]. Тази хронология на поезията е Виетнамското национално съкровище № 10 и е преведено на много езици. Използва се във виетнамски гимназии. След като Виетнам придобива независимост от Франция, новото правителство насърчава изключително Chữ Quốc Ngữ (виетнамска писменост на латински), за да премахне неграмотността. Хо започва да създава повече стихотворения на съвременния виетнамски език за разпространение до по-широк кръг читатели. След като става президент до появата на сериозни здравословни проблеми, краткото му стихотворение е публикувано редовно във вестника ''Nhân Dân Tết'' (Нова лунна година), за да насърчи хората си да работят, да учат или да се борят с американците през новата година.
Заради престоя си в изгнание почти 30 години Хо може да говори свободно, както и професионално да чете и пише на [[френски език|френски]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]], [[кантонски]] и [[мандарин]], освен майчиния си [[виетнамски език]]. През 1920-те години той е шеф на бюрото / редактор на много вестници, които той създава, за да критикува френското колониално правителство на [[Индокитай]] и да служи на комунистическите пропагандни цели. Примери за това са ''Le Paria'', публикувана за пръв път в [[Париж]] през 1922 г. или ''Thanh Nien'', публикувана за първи път на 21 юни 1925 г. (21 юни е обявен от правителството на [[Социалистическа република Виетнам]] за Ден на революционната журналистика във Виетнам). В много държавни официални посещения в Съветския съюз и Китай той често говори директно с комунистическите лидери без преводачи, особено за строго секретна информация. Докато е интервюиран от западни журналисти, той използва френски език. <ref>{{cite
Като президент Хо провежда официални приеми за чуждестранни държавни глави и посланици в Президентския дворец, но той лично не живее там. Той нарежда да се построи дървена постройка в задната част на двореца, която днес е известна като исторически обект на Президентския дворец. Неговите хобита (според неговия секретар Vũ Ky) включват [[четене]], [[градинарство]], хранене на риба (много от които все още живеят) и посещение на училища и детски домове.<ref name="youtube.com">{{cite
[[File:Ho Chi Minh House 1463237026 5317a7aaed.jpg|thumb
Хо остава в Ханой през последните си години, настоявайки за безусловно оттегляне на всички не-виетнамски войски от Южен Виетнам. До 1969 г., докато все още се водят преговорите, здравето на Хо започва да се влошава от множество проблеми, включително [[диабет]], който му попречва да участва в по-нататъшната активна политика. Той обаче настоява, че силите му на юг ще продължават да се бият, докато цял Виетнам не се обедини отново под неговия режим, независимо от продължителността на времето, което може да отнеме.
Line 71 ⟶ 155:
== Смърт ==
[[File:Ho Chi Minh Mausoleum 2006.jpg|thumb|[[Мавзолей на Хо Ши Мин]], [[Ханой]].]]
След като изходът от войната във Виетнам все още е под въпрос, Хо Ши Мин почива в 9:47 сутринта на 2 септември 1969 г. от [[сърдечна недостатъчност]] в дома си в Ханой на 79 години. Неговото балсамирано тяло е изложено в [[мавзолей]] в Ханой, въпреки волята му, заявявайки, че иска да бъде кремиран. Новината за смъртта му е съобщена на северно-виетнамската общественост почти 48 часа по-късно, защото той умира при годишнината от основаването на [[Демократична република Виетнам]]. Една седмица на траур за смъртта му е определена в Северен Виетнам от 4 до 11 септември 1969 г.<ref>{{Cite news|url=|title=Ho Chi Minh dies of heart attack|last=|first=|date=September 4, 1969|work=The Globe and Mail|access-date=|archive-url=|archive-date=|page=1}}</ref> Първоначално той не е заместен като президент, а има
По време на финалната кампания на Северен Виетнам известна песен, написана от композитора Huy Thuc, често се пее от народната войска на виетнамските войници
== Наследство и култ към личността ==
[[File:Bác Hồ với Thiếu nhi.jpg|thumb|Статуя в [[
[[File:Tượng Nguyễn Sinh Sắc trong khu di tích.jpg|thumb|right|Монумент на бащата на Хо Ши Мин.]]
[[File:Ho Chi Minh statue and flag of Vietnam.jpg|thumb|Бюст на Хо Ши Мин.]]
[[File:Ho Chi Minh - Bust - Chowringhee Road - Kolkata 2013-01-05 2465.JPG|thumb|Бюст на Хо Ши Мин в [[Калкута]], [[Индия]].]]
Бившата столица на Южен Виетнам, Сайгон, е официално преименувана на [[Хо Ши Мин (град)|Хо Ши Мин]] на 2 юли 1976 г. от новото Народно събрание на Виетнам, контролирано от Севера.<ref>{{cite web|url=https://vi.wikisource.org/wiki/Nghị_quyết_của_Quốc_hội_nước_Cộng_hòa_xã_hội_chủ_nghĩa_Việt_Nam_về_việc_chính_thức_đặt_tên_thành_phố_Sài_Gòn_-_Gia_Định_là_thành_phố_Hồ_Chí_Minh|title=Nghị quyết của Quốc hội nước Cộng hòa xã hội chủ nghĩa Việt Nam về việc chính thức đặt tên thành phố Sài Gòn – Gia Định là thành phố Hồ Chí Minh|work=wikisource.org}}</ref> Името обаче провокира силно антикомунистическо чувство в значителен брой [[виетнамци]]. Много от виетнамците, особено онези, които живеят в чужбина, продължават да наричат града Сайгон, като отхвърлят новото име, наложено от комунистите, и в чест на бившата столица на антикомунистическата република Виетнам.<ref name="bbc.co.uk">{{cite news | url=http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-18328455 | title=Uncle Ho's legacy lives on in Vietnam | first=Viv | last=Marsh | work=BBC News | date=6 June 2012 | accessdate=2 December 2012}}</ref>
Балсамираното тяло на Хо е изложено в Ханой в мавзолей от гранит, моделиран по модел на [[Мавзолей на Ленин|гробницата на Ленин]] в [[Москва]]. Потоците хора говорят много тихо всеки ден, понякога в продължение на часове, за да оставят тялото в мълчание. Това напомня на други комунистически лидери като [[Владимир Ленин]], [[Мао Дзедун]], [[Ким Ир Сен]] и [[Ким Чен Ир]].
Във Виетнам днес изображението на Хо е на лицевата страна на всички виетнамски банкноти. Неговият портрет и бюст се открояват на видно място в повечето обществени сгради на Виетнам, в класни стаи (както в държавни, така и в частни училища) и в олтари на някои семейства. Има поне един храм, посветен на него, построен във [[Вин Лонг]] малко след смъртта му през 1970 г. в зоните, контролирани от Виетконг.<ref>{{cite web|url=http://www.skydoor.net/place/
Комунистическият режим поддържа [[култ към личността]] на Хо от 1950-те години на север, а по-късно го разширява и на юг, което според него играе важна роля в пропагандната кампания и миналото на партията. Той дори е прославен с религиозен статут като
== Международно влияние ==
Хо Ши Мин се смята за един от най-влиятелните лидери в света. Списание ''[[TIME]]'' го поставя в списъка на 100-те най-важни хора от двадесети век през 1998 г.<ref>{{cite web|url=http://content.time.com/time/magazine/0,9263,7601980413,00.html|title=TIME Magazine -- U.S. Edition -- April 13, 1998 Vol. 151 No. 14|publisher=}}</ref><ref>[http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,988162-1,00.html Stanley Karnow, 13 April 1998, ''Ho Chi Minh'', TIME]</ref> Неговата мисъл и революция вдъхновяват много лидери и хора в [[Азия]], [[Африка]] и [[Латинска Америка]] по време на деколонизационното движение в световен мащаб след [[Втората световна война]]. Като [[комунист]], той е един от международните фигури, които са високо оценени в комунистическия свят.<ref>[https://www.c-span.org/video/?160224-1/ho-chi-minh-life Interview with William Duiker on ''Hồ Chí Minh: A Life'', 12 November 2000]</ref>
Различни места, булеварди и площади са кръстени на него по целия свят, особено в социалистическите и бившите комунистически държави. В [[Русия]] има площад и паметник на Хо Ши Мин в Москва, булевард
Много активисти и музиканти написват песни за Хо Ши Мин и неговия революционизъм по време на войната във Виетнам на различни езици, за да демонстрират срещу САЩ. Испанските песни са на [[Феликс Пита Родригес]], [[Карлос Пуебла]] и [[Али Примера]]. Освен това в Чили
През 1987 г. [[ЮНЕСКО]] официално препоръчва на държавите-членки да
== Източници ==
<references/>
{{Превод от|en|Ho Chi Minh|839616940}}
[[Категория:Виетнамски политици]]
[[Категория:Президенти на Виетнам]]
Line 108 ⟶ 195:
[[Категория:Революционери]]
[[Категория:Комунисти]]
[[Категория:Родени във Виетнам]]
[[Категория:Починали в Ханой]]
| |||