Йезуитски орден: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Разширяване на статията, включване на информация относно най-вече създаването на ордена. Разширяване на списъка на използвана литература и включване на бележки. Етикети: добавен етикет nowiki в статията липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
|||
Ред 18:
[[File:Jesuitinas.jpg|мини|Една от версиите на [[печат]]а на ордена. „IHS“ са първите три букви от ''IHΣOYΣ'', името на Исус на [[гръцки]]. По-късно биват разтълкувани и като ''Iesus Homini Salvator'', „Исус, човешкият спасител“, или ''Iesum Habemus Socium'', „Имаме Исус за другар“ ([[латински]])]]
'''
Началото на ордена е дадено на [[15 август]] [[1534]] г. от баския благородник [[Игнаций Лойола]] и няколко негови съмишленици в Париж, като самият орден е официално утвърден на [[27 септември]] [[1540]] г. в Рим с [[була]] на папа [[Павел III]]<ref>O'Malley, John W. The Jesuits: A History from Ignatius to the Present. Rowman & Littlefield Publishers (October 16, 2014), p. 1-3</ref>, озаглавена ''Regimini militantis Ecclesiae'' (За Ордена на войнстващата Църква)<ref name=":0">Гаврилов, Борислав. ''"История на Новото време"''. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2011 г., страница 71. </ref>.
Игнаций и шестимата други основатели (Франсис Ксавие, Пиер Фаврие, Алфонсо Салмерон, Диего Лайнес, Николас Бобадила и Симон Родригез) си поставили за задача да пътуват до Палестина и Светите земи, с цел проповедническа дейност сред турците или, ако то се окажело невъзможно, да предложат своите услуги на папата. В края на 30-те години на XVI в. Игнаций, вече завършил престижния университет в Париж, и неговите спътници пристигнали в Италия. Седмината се опитали да отпътуват от Венеция към Светите земи, но на фона на подновената [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианска война]] между императора на Свещената Римска империя [[Карл V]] и френският крал [[Франсоа I]], водена за контрол над Северна Италия, и в която участвали освен това Папството и [[Венеция]], седмината не получили това разрешение и вместо това отишли в Рим<ref>Worcester, T. (Ed.). (2008). ''The Cambridge Companion to the Jesuits'' (Cambridge Companions to Religion). Cambridge: Cambridge University Press. doi:10.1017/CCOL9780521857314, p. 3</ref>. Освен това оторизираните от Апостолическия престол за християнски пазители на Светите места [[Францискански орден|францискански]] монаси позволявали само кратък престой в [[Палестина]], заради усложнената политическа обстановка в региона, който бил наскоро завладян от [[Османска империя|Османската империя]]<ref>Mullett, Michael. The Catholic Reformation, Taylor & Francis Group, 1999. ProQuest Ebook Central, p. 82 <nowiki>https://ebookcentral.proquest.com/lib/ulibsofia-ebooks/detail.action?docID=180055</nowiki>.</ref>.
Папа [[Павел III]] създал официално ордена със своя була от 27 септември 1540 г., а на следващата година Лойола бил избран за първия генерал на Обществото на Исус. Йезуитите били доста по-различни от останалите ордени. Като за начало Лойола и неговите наследници се избирали не за определен мандат, както било прието, а доживот. Йезуитите освен това не пеели всекидневни църковни псалми в хор, по подобие на останалите ордени. Всеки новоприет член трябвало да положи обет за бедност, целомъдрие и подчинение, както и да премине през разработените от Лойола ''"духовни упражнения"''.<ref>Worcester, T. (Ed.). (2008). ''The Cambridge Companion to the Jesuits'' (Cambridge Companions to Religion). Cambridge: Cambridge University Press. doi:10.1017/CCOL9780521857314, p. 4</ref> През XVI век ''"упражненията"'' били обект на критики, тъй като множество ревностни католици виждали в тях особена форма на мистицизъм, отдалечаващ се от ортодоксално приетите норми, поради което Лойола трябвало неколкократно да ги защитава пред Инквизицията. Въпреки, че през 1548 г. те са публикувани официално и с одобрението на папа Павел III, ''"упражненията"'' все пак не се отървали от критиците си<ref>O'Malley, John W. The Jesuits: A History from Ignatius to the Present. Rowman & Littlefield Publishers (October 16, 2014), p. 10</ref>.
В следващите десетилетия йезуитите си осигурили от Апостолическия престол голям брой привилегии, сред които правото да дават дипломи от своите университети (по този начин подронвайки останалите вековни и наложили се висши учебни заведения в Европа), никоя местна власт, светска или духовна, нямала власт над тях, те можели освен това да навлизат необезпокоявано в територията на който и да е съществуващ манастир. Когато към това се добави тяхната вярност към папата и неимоверното им богатство (макар формално да полагали обет за бедност, подобно на другите ордени и йезуитите имали лостове, с които да го избегнат), може да се видят причините за съществуващата срещу тях определена ненавист в някои кръгове в Европа от това време<ref>Mccabe, J. ''A Candid History Of The Jesuits'', EVELEIGH NASH, LONDON, 1913. https://archive.org/details/candidhistoryoft025078mbp</ref>.
Сред основните задачи на йезуитите намерили място проповядването на Християнската религия в [[Нов свят|Новия свят]], както и борба срещу силите на [[Реформация|Реформацията]] в Европа. Чрез множество свои училища и университети, йезуитите осигурявали католическо образование на голям брой хора в Европа и най-вече на аристокрацията. Именно йезуитите, които вървели след испанските войски в Нидерландия (виж [[Бунт на Нидерландите]]), отстояли Фландрия и Брабант (ядрото на съвременна католическа Белгия) за католицизма. <ref name=":0" /> Двама от основателите на ордена са сред основните ръководители на Трентския събор, а орденът като цяло изиграва важна роля за победата на католицизма в [[Полша]].
Йезуитите създават толкова работещо и гъвкаво за времето си общество, че успяват да излязат извън първоначалните си намерения за борба с [[Реформацията]] и [[протестантство]]то. Те успяват да вложат голяма част от силите си в мисионерство и завземане на позиции в мюсюлманския свят и Новия свят.
Благодарение на лидерството на Лойола и добрата организация и подготовка на кадрите на Ордена, католическата църква дава съдържание на приетата на проведения през [[1545]] – [[1563]] г. [[Трентски събор]] [[Контрареформация]] и успява не само да се съхрани, но и да мине в настъпление.
Орденът е забранен от папа Климент XIV на 21 юли 1773 г., но йезуитите продължават въпреки това да действат на територията на [[Прусия]] и [[Русия]]. Орденът възстановява дейността си официално през 1814 г.
== Бележки ==
[1] O'Malley, John W. The Jesuits: A History from Ignatius to the Present. Rowman & Littlefield Publishers (October 16, 2014), p. 1-3
== Библиография ==
* Тонди, А. Иезуиты. М., 1955.
* Леруа, М. Миф о иезуитах. От Беранже до Мишле. М., Языки славянской культуры, 2001 (Studia Historica).
Line 37 ⟶ 47:
* Хекертон, Ч. У. Тайните общества на всички времена. Т. II. От света на инквизицията до тайните общества на илюминатите. С., 2006.
* Орден иезуитов. Правда и вымысел. Ред. А. Лактионов. М., АСТ; Харвест, 2007 (Историческая библиотека).
* Worcester, T. (Ed.). (2008). ''The Cambridge Companion to the Jesuits'' (Cambridge Companions to Religion). Cambridge: Cambridge University Press. doi:10.1017/CCOL9780521857314
* Mullett, Michael. ''The Catholic Reformation, Taylor & Francis Group'', 1999. ProQuest Ebook Central, https://ebookcentral.proquest.com/lib/ulibsofia-ebooks/detail.action?docID=180055.
* O'Malley, John W.. ''Saints or Devils Incarnate? : Studies in Jesuit History'', BRILL, 2014. ProQuest Ebook Central, https://ebookcentral.proquest.com/lib/ulibsofia-ebooks/detail.action?docID=1367827.
* O'Malley, John W. ''The Jesuits: A History from Ignatius to the Present''. Rowman & Littlefield Publishers (October 16, 2014),
* O'Malley, John W. SJ. Gauvin Alexander Bailey Steven J. Harris T. Frank Kennedy, SJ. "''THE JESUITS Cultures, Sciences, and the Arts 1540-1773''" University of Toronto press, 2000.
* Mccabe, J. ''A Candid History Of The Jesuits'', EVELEIGH NASH, LONDON, 1913. https://archive.org/details/candidhistoryoft025078mbp
== Вижте също ==
* [[Богоубийство]]
* [[Канонично право]]
| |||