Хо Ши Мин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 51:
 
== Ранен живот ==
Хо Ши Мин е роден през 1890 г. под името ''Нгуен Шин Кунг'',<ref name="HL1">{{cite web|url=http://www.hopluu.net/D_1-2_2-95_4-1862_5-8_6-3_17-108_14-2/|author=Vũ Ngự Chiêu|title=Vài vấn nạn lịch sử thế kỷ XX: Hồ Chí Minh—Nhà ngoại giao, 1945 – 1946|publisher=Hợp Lưu Magazine. Note: See the document in French, from Centre des archives d'Outre-mer [CAOM] (Aix)/Gouvernement General de l'Indochine [GGI]/Fonds Residence Superieure d'Annam [RSA]/carton R1, and the note in English at the end of the cited article|accessdate=2013-12-10}}</ref> в селото [[Ким Лиен]], провинция [[Нге Ан (провинция)|Нге Ан]]. Макар това да е широко приетата му рожденнарождена дата, по различни времена той използва пет различни рожденнирождени години: 1890,<ref>Tran Dan Tien, Nhung mau chuyen ve doi hoat dong cua Ho Chu Tich (Hanoi:Nha Xuat Ban Van Hoc 1972) (1948).</ref> 1891,<ref>Yen Son. „Nguyen Ai Quoc, the Brilliant Champion of the Revolution.“ Thuong Tin Hanoi. 30 Aug. 1945.</ref> 1892,<ref>„Nguyen Tat Thanh, born 1892 at Vinh, son of Mr. Nguyen Sinh Huy (subdoctor in literature)“</ref> 1894 и 1895 г. След 1895 г. расте с баща си, Нгуен Шин Шак. Има една сестра, чиновничка във [[Въоръжени сили на Франция|Френската армия]], и двама братя, единият от които е [[Китайска традиционна медицина|традиционен билкар]], а другият почива в ранно детство. Като дете, малкият Кунг учи с баща си, преди да започне по-официално обучение с учител. Кунг бъезо се научава да пише на китайски, необходимо условие за каквото и да е сериозно изучаване на [[конфуцианство]], докато усъвършенства виетнамското писане.<ref name=Duiker>Duiker, William J. ''Ho Chi Minh: A Life''. New York: Hyperion, 2000. с. 21</ref> Освен учебните си занимания, той е любител на приключенията и обича да играе с [[хвърчило]] и да [[Риболов|лови риба]].<ref name=Duiker/> Следвайки конфуцианската традиция, на 10-годишна възраст баща му му придава ново име: ''Нгуен Тат Тхан'' (букв. „Нгуен Осъществения“).
 
Бащата на Тхан е конфуциански учител, а по-късно имперски магистрат в малкия отдалечен окръг Бин Кхе ([[Куи Ньон]]). Понижен е поради злоупотреба с власт, след като влиятелна местна фигура почива няколко дни, след като получава 102 удара със сопа като наказание за нарушение на закона.<ref name=Duiker/> БщатаБащата на Тхан има приемливите качества, за да служи в имперската бюрокрация, но отказва, тъй като това значи да служи за французите.<ref name=":0">{{Cite book|title=The World Transformed 1945 To the Present|last=Hunt|first=Michael H.|publisher=Oxford University Press|year=2016|isbn=978-0-19-937102-0|location=New York, New York|pages=125}}</ref> Това излага Тхан на бунтове в ранна възраст, което става нормална гледка в провинцията, докато Тхан достига пълнолетие. Тхан получава френско обучение и ходи в лисей в [[Хюе]], който е [[алма матер]] на неговите по-късни последователи, [[Фам Ван Донг]] и [[Во Нгуен Зиап]], както и по-нататъшния му враг [[Нго Дин Дием]].
 
=== Първо пребиваване във Франция First ===
Първоначално се вярва, че Тхан участва в демонстрации против робството на бедни селяни в Хюе през май 1908 г., което застрашава неговия ученически статут. Все пак, документ от Центъра за архиви на отвъдморските територии сочи, че той е приет в колежа на 8 август 1908 г., което е няколко месеца след демонстрациите.<ref name="HL1"/> Преувеличаването на революционерските дейности е често срещано сред виетнамските комунистически лидери. Тхан работи като кухненски помощник на борда на френския [[параход]] ''Амирал дьо Латуш-Тревил'', използвайки псевдонима Ван Ба. Параходът потегля на 5 юни 1911 г. и пристига в [[Марслия]], [[Трета френска република|Франция]] на 5 юли 1911 г. След това корабът се отправя към [[Льо Хавър]] и [[Дюнкерк]], завръщайки се в Марсилия в средата на септември. Там той кандидатства във Френското колониално административно училище, но не е одобрен. Тогава решава да започне да пътува по света, работейки на кораби, и посещава много държави в периода 1911 – 1917 г.
 
=== В Съединените щати ===
През 1912 г., докато работи като помощник-готвач на кораб, Тхан пътува до [[САЩ]]. През 1912 – 1913 той вероятно живее в [[Ню Йорк]] и [[Бостън]], където твърди, че е работил като [[хлебопекар]] в хотел Паркър Хаус. Единственото доказателство, че Тхан е бил в Щатите, представлява мписмописмо до Френската колониална админситрация от 15 декември 1912 г. с пощенска марка от Ню Йорк (но посочва постоянния си адрес в Льо Хавър и съобщава, че е моряк)<ref name="Quinn-Judge">{{cite book | last="Quinn-Judge" | first="Sophie" | date=2002 | title=''Hồ Chí Minh: The Missing Years'' | publisher=University of California Press|page=20}}</ref> и пощенска картичка до [[Фан Тяу Чин]] в Париж, в която споменава, че работи в хотела Паркър Хаус. Според самия хотел, той никога не е работил при тях. Сред поредица от прислужнически работи, той твърди, че е работил за заможно семейство в [[Бруклин]] в периода 1917 – 1918 г., както и за [[Дженерал Мотърс]] като управител на линия.<ref>{{cite book | last=Winter | first=Marcus | title=Uncle Ho: Father Of A Nation | date=1989 | publisher=Limehouse Press, London|page=46}}</ref> Смята се, че докато е бил в САЩ, той се е свързал с корейски националисти, преживяване, което му развива политическите възгледи, но това веероятновероятно е в сферата на предположенията.<ref name="Quinn-Judge"/>
 
=== Във Великобритания ===
Ред 67:
[[Файл:Nguyen Aïn Nuä'C (Ho-Chi-Minh), délégué indochinois, Congrès communiste de Marseille, 1921, Meurisse, BNF Gallica.jpg|мини|ляво|150п|Хо Ши Мин през 1921 г.]]
 
От 1919 до 1923 г., докато живее във Франция, Тхан започва да проявява интерес в политиката, бидейки повлиян от своят приятел и член на Френската социалистическа партия [[Марсел Кашен]]. Тхан твърди, че пристига в [[Париж]] от Лондон през 1917 г., но френската полиция има единствено документи за пристигането му през юни 1919 г.<ref name="Quinn-Judge" /> Той се присъединява към група виетнамски националисти в Париж, чиито лидери са [[Фан Тяу Чин]], Фан Ван Труонг и Нгуен Тхе Труйен. По това време те пбуликуватпубликуват новинарски статии, застъпващи се за виетнамска независимост под псевдонима ''Нгуен Ай Куок'' (букв. „Нгуен Патриота“), преди Тхан да пристигне в Париж.<ref>{{cite web | url=https://web.archive.org/web/20150510160521/http://www.vietquoc.com/hcm-04.htm | title=Unmasking Ho Chi Minh | last1=Phong | first1=Huy | last2=Anh | first2=Yen | date=1989 | website="Viet Quoc"}}</ref>
 
След [[Първата световна война]], групата пуска петиция за признаване на [[Граждански права|гражданските права]] на [[виетнамци]]те във [[Френски Индокитай]] към Западните сили по време на [[Парижката мирна конференция]], но бива игнорирана. Цитирайки принципа на [[самоопределяне]], описан преди мирните преговори, те изискват от съюзените сили да сложат край на френското колониално господство във [[Виетнам]] и да осигурят образуването на независимо правителство. Преди конференцията групата изпраща писмото си до съюзническите водачи, сред които са [[Жорж Клемансо]] и [[Удроу Уилсън]]. Писмото не бива обсъждано във [[Версайски дворец|Версай]], но този епизод по-късно помага на Нгуен Ай Куок да се установи като [[Антиимпериализъм|антиколониално]] движение в роден Виетнам.<ref>Huynh, Kim Kháhn, ''Vietnamese Communism, 1925 – 1945''. Ithaca, NY: Cornell University Press, 1982; с. 60.</ref> Тъй като Нгуен Тат Тхан е публичното лице зад публикацията на документа (макар той да е написан от Фан Ван Труонг),<ref>{{cite web|last1=Tran Dan|first1=Tien|title=Ho Chi Minh, Life and Work|url=https://web.archive.org/web/20150617060828/http://dangcongsan.vn/cpv/Modules/News_English/News_Detail_E.aspx?CN_ID=150876&CO_ID=30034|website=Communist Party of Vietnam Online Newspaper|publisher=Gioi Publishers}}</ref> той скоро става известен под името Нгуен Ай Куок и за пръв път използва името през септември по време на интервю с китайски новинарски кореспондент.<ref name=Duiker />
Ред 82:
През 1923 г. Куок тръгва от Париж към [[Москва]] с паспорт под името Чен Ванг, китайски търговец, където е нает от Коминтерна, учи в [[Комунистически университет на трудещите се на Изтока|Комунистическия университет на трудещите се на Изтока]]<ref name="NYT1969">[https://www.nytimes.com/learning/general/onthisday/bday/0519.html Obituary in ''The New York Times'', 4 септември 1969]</ref> и участва в Петия Комунистически конгрес през юни 1924 г., преди да пристигне в [[Гуанджоу|Кантон]] през ноември 1924 г. под името Ли Тхуй.
 
През 1925 – 1926 г. Куок организира „младежки образователни класове“ и понякога изнася социалистически лекции на виетнамски млади революционери, живеещи в Кантон във военната [[академия Вампу]]. Тези млади хора няколко години по-късно стават семената на ново революционно комунистическо движение във Виетнам. По това времвреме етойтой живее и се жени за китайската [[Танг Тует Мин]] на 18 октомври 1926 г.<ref name="Brocheux2007"/> Когато неговите другари не се съгласяват с брака му, той им казва: „Ще се оженя въпреки неодобрението ви, тъй като ми трябва жена да ме научи на езика и да пази къщата.“.<ref name="Brocheux2007"/> Тя е на 21, а той на 36 години. Сключват брак на същото място, където [[Чжоу Енлай]] се жени по-рано, а след това живеят в резиденцията на агента на Коминтерна, [[Михаил Бородин]].<ref name="Brocheux2007"/>
 
[[Хоанг Ван Чи]] твърди, че през юни 1925 г. Куок предава [[Фан Бой Тяу]], известният вожд на съперническа революционерска фракция и стар приятел на баща му, на френските тайни служби в [[Шанхай]] за 100 000 [[индокитайска пиастра|пиастри]].<ref name="Davidson">Davidson, Phillip B., [https://books.google.com/books?id=seXWfsD46QQC ''Vietnam at War: The History: 1946 – 1975''] (1991), с. 4.</ref><ref>Hoàng Văn Chí. ''From Colonialism to Communism'' (1964), с. 18.</ref> Според някои източници, Куок казва, че го е направил, защото очаква съдебният процес срещу Тяу да разклати анти-френските настроения и защото му трябват пари да основе комунистическа организация.<ref name="Davidson"/> Други източници отвхърлятотхвърлят тази хипотеза. Според трети, Куок не е отговорен за залавянето на Тяу. Самият Тяу бива осъден на доживотен [[домашен арест]] и никога не обвинява Куок за това.
 
Анти-комунистическият преврат на [[Чан Кайшъ]] от 1927 г. започва нова ера на изгнанничествоизгнаничество за Куок. Той напуска Кантон през април 1927 г. и се връща в Москва, прекарвайки част от лятото във възстановяване от [[туберкулоза]] в [[Крим]], преди да се върне в Париж през ноември. След това се завръща в Азия, като отпътува от [[Италия]] до [[Банкок]] в [[Тайланд]], пристигайки там през юли 1928 г. Жена му твърди, че макар да са били разделени почти година, техните чувства не са изстинали.<ref name="Brocheux2007"/> По това време той работи като старши агент, предприемащ дейности на Коминтерна в [[Югоизточна Азия]].
 
[[Файл:NKPhaNom'NhaLuuNiem-HoChiMinh.jpg|мини|Възпоменателна къща на Хо Ши Мин в Након Фаном, Тайланд.]]
 
Куок остава в Тайланд, отсядайки в селото Начок в провинция [[Након Фаном]]<ref name="Brocheux2007"/> до края на 1929 г., когато се мести в [[Индия]], а след това в Шанхай. В началото на 1930 г., вече в [[Хонконг]], той председателства среща с представители от две виетнамски комунистически партии с целта да ги обедини в една организация, [[Комунистческа партия на Виетнам]]. През юни 1931 г. той е арестуван в Хонконг. За да намали френския натиск за екстрадиция, през 1932 г. е обявено фалшиво, че Куок умира. Британците го освобождават тихомълком през януари 1933 г. Той се премества в СССР и в Москва учи и преподава в Ленинския институт.<ref>{{cite web|url=http://www.u-s-history.com/pages/h1863.html|title=Ho Chi Minh|work=u-s-history.com}}</ref> Смята се, че в през този период той губи позициите си в Коминтерна, поради съмнения, че ги е предал. неговотНеговото влияние сред виетнамските му другари избледнява значително. Според други теории, обаче, той е член на вътрешния кръг на Коминтерна, бидейки протеже на Дмитрий Мануилски и член с добър статут в Коминтернта по време на турбулентните чистки на [[Сталин]].<ref name=Thien>{{cite book|title=Ho Chi Minh and the Comintern|author=Ton That Thien|publisher=Information and Resource Center|location=Singapore|date=1990|isbn=978-9810021399|url=https://www.vvfh.org/uploads/Ho_Chi_Minh_and_The_Comintern.pdf|accessdate=20 декември 2017}}</ref><ref>{{cite book|title=Bác Hồ Trên Đất Nước Lê-Nin |author=Hong Ha|publisher=Nhà Xuất Bản Thanh Niên|date=2010}}</ref>
През 1938 г. Куок се връща в китайКитай и служи като съветник на [[Китайска комунистическа партия|китайските комунистически]] въоръжени стилисили, които по-късно изтласкват правителството на Китай към [[Тайван (остров)|Тайван]].<ref name="Quinn-Judge" /> Също така е старши агент на Коминтерна, отговорен за делата в Азия. Около 1940 г. Куок започва редовно да се подвизава под името ''Хо Ши Мин'',<ref name="Quinn-Judge" /> виетнамско име, комбиниращо често срещано виетнамско фамилно име (Hồ) с лично име, означаващо „Онзи, който е просветлен“.
 
== Движение за независимост ==
През 1941 г. Хо Ши мин се връща във Виетнам, за да предвожда движението за независимост [[Виетмин]]. Японската окупация на Индокитай през тази година създава условия за патриотичните виетнамци.<ref name=":0" /> „Мъжете в черно“ са партизанска сила от 10 000 души, която оперира с ВиетнминВиетмин.<ref>[https://www.nytimes.com/learning/general/onthisday/bday/0519.html "Ho Chi Minh Was Noted for Success in Blending Nationalism and Communism"], ''The New York Times''</ref> Той наблюдава много успешни военни действия срещу [[Режим на Виши|Вишистка Франция]] и японската окупация през [[Втората световна война]], подкрепян тайно от [[Управление на стратегическите служби|Управлението на стратегическите служби]] на САЩ, а по-късно се бори срещу френския опит за повторно окупиране на държавата (1946 – 1954 г.). Арестуван е в Китай от местните власти на Чан Кайшъ, преди да бъде спасен от китайски комунисти. След освобождаването си през 1943 г. се връща във Виетнам.
 
[[Файл:Ho Chi Minh (third from left standing) and the OSS in 1945.jpg|мини|300п|Хо Ши Мин (пети от ляво на дясно, изправен) с [[Управление на стратегическите служби|Управлението на стратегическите служби]] през 1945 г.]]
Ред 102:
След [[Августовска революция|революцията от август]] 1945 г., организирана от Виетмин, Хо Ши Мин става ръководител на временното правителство (министър-председател на [[Демократична република Виетнам]]) и обявява независимостта на републиката.<ref>{{cite book |last=Zinn|first=Howard|title=A People's History of the United States: 1492–present|publisher=Harper Perennial|year=1995|location=New York|page=460|isbn=0-06-092643-0}}</ref> Макар да убеждава император [[Бао Дай]] да абдикира, неговото правителство не е признато от нито една държава. Многократно запитва американския президент [[Хари Труман|Труман]] за подкрепа на виетнамската независимост,<ref>{{cite web |url=http://rationalrevolution.net/war/collection_of_letters_by_ho_chi_.htm|title=Collection of Letters by Ho Chi Minh|publisher=Rationalrevolution.net|accessdate=26 September 2009}}</ref> цитирайки [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]], но Труман така и не отговаря на молбите му.<ref>{{cite book |last=Zinn|first=Howard|title=A People's History of the United States|publisher=Harper Perennial|year=1995|location=New York|page=461|isbn=0-06-092643-0}}</ref>
 
По време на борбата за власт през 1945 г. Виетмин избива членовете на съперническите групировки, като например лидера на КонституционалантКонституционалната апартияпартия, главата на Партията за независимост, както и брата на [[Нго Дин Дием]].<ref>Joseph Buttinnger, ''Vietnam: A Dragon Embattled'', т. 1 (New York: Praeger, 1967)</ref> Когато е питан от репортер относно убийството на [[Та Тху Тхау]], виден троцкист и личен приятел, Хо отговаря: „Всеки, който не следва определената линия, ще бъде смачкан.“.<ref>{{cite book|last=Ngo|first=Van|title=In The Crossfire: Adventures of a Vietnamese Revolutionary|date=2 ноември 2010|publisher=AK Press|location=Oakland, CA|isbn=978-1849350136|page=163}}</ref><ref>{{cite book|last=Lind|first=Michael|title=Vietnam: The Necessary War|date=18 октомври 1999|publisher=Free Press|location=New York|isbn=978-0684842547|page=141}}</ref>
 
През 1946 г. бъдещият министър-председател на Израел, [[Давид Бен Гурион]], и Хо Ши Мин се запознават, когато отсядат в един и същ хотел в Париж.<ref name="autogenerated1966">{{cite web |url=http://www.jta.org/1966/11/08/archive/ben-gurion-reveals-suggestion-of-north-vietnams-communist-leader |title=Ben-gurion Reveals Suggestion of North Vietnam's Communist Leader |work=Jewish Telegraphic Agency |date=8 ноември 1966 |accessdate=5 септември 2015}}</ref><ref name="nytimes1987">{{cite news |url=https://www.nytimes.com/1987/06/21/books/israel-was-everthing.html?pagewanted=all&src=pm |title=ISRAEL WAS EVERYTHING |publisher=Nytimes.com |date=21 юни 1987 |accessdate=5 септември 2015}}</ref> Хо Ши Мин предлага на бен Гурион еврейски дом в изгнание във Виетнам.<ref name="autogenerated1966"/><ref name="nytimes1987"/> Бен Гурион отказва, обяснявайки на Хо Ши Мин, че е сигурен в основаването на еврейско правителство в Палестина.<ref name="autogenerated1966"/><ref name="nytimes1987"/>
Ред 111:
На 2 септември 1945 г., след абдикацията на император [[Бао Дай]], Хо Ши Мин обявява независимостта на Виетнам под наименованието Демократична република Виетнам.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20091006235045/http://coombs.anu.edu.au/~vern/van_kien/declar.html |title=Vietnam Declaration of Independence |publisher=Coombs.anu.edu.au |date=2 September 1945 |accessdate=26 септември 2009}}</ref> В [[Сайгон]], с насилие между съперничещите виетнамски фракции и увеличаващите се френски сили, британският командир [[Дъглас Грейси]] обявява военно положение. На 24 септември лидерите на Виетмин отговарят с призиви за обща стачка.<ref>Karnow, Stanley. ''Vietnam: a History''.</ref>
 
През септември 1945 г. сила от 200 000 китайски войници пристига в [[Ханой]], за да приеме предаването на японските окупатори в Северен Индокитай. Хо Ши Мин прави компромис с техния генерал, [[Лу Хан (генерал)|Лу Хан]], да разпусне Комунистическата партия и да проведе избори, които да предоставят коалиционно правителство. Когато французите са принудени да отдадат концесиите си в Шанхай обратно на Китай в замяна на изтеглянето на китайските войски от СевернСеверен Индокитай, Хо няма избор, освен да подпише споразумение с Франция на 6 март 1946 г., в което Виетнам е признат като автономна държава в рамките на Индокитайската федерация и [[Френски съюз|Френския съюз]]. Съглашението скоро бива нарушено. Целта на споразумението както за французите, така и за виетнамците, е китайската армия да напусне Северен Виетнам. Скоро след като китайците се оттеглят, започват боеве в Северен Виетнам.
 
[[Файл:Giap-Ho.jpg|мини|Хо Ши Мин (дясно) и [[Во Нгуен Зиап]] (ляво) в [[Ханой]], 1945 г.]]