Хо Ши Мин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 51:
== Ранен живот ==
Хо Ши Мин е роден през 1890 г. под името ''Нгуен Шин Кунг'',<ref name="HL1">{{cite web|url=http://www.hopluu.net/D_1-2_2-95_4-1862_5-8_6-3_17-108_14-2/|author=Vũ Ngự Chiêu|title=Vài vấn nạn lịch sử thế kỷ XX: Hồ Chí Minh—Nhà ngoại giao, 1945 – 1946|publisher=Hợp Lưu Magazine. Note: See the document in French, from Centre des archives d'Outre-mer [CAOM] (Aix)/Gouvernement General de l'Indochine [GGI]/Fonds Residence Superieure d'Annam [RSA]/carton R1, and the note in English at the end of the cited article|accessdate=2013-12-10}}</ref> в селото [[Ким Лиен]], провинция [[Нге Ан (провинция)|Нге Ан]]. Макар това да е широко приетата му
Бащата на Тхан е конфуциански учител, а по-късно имперски магистрат в малкия отдалечен окръг Бин Кхе ([[Куи Ньон]]). Понижен е поради злоупотреба с власт, след като влиятелна местна фигура почива няколко дни, след като получава 102 удара със сопа като наказание за нарушение на закона.<ref name=Duiker/>
=== Първо пребиваване във Франция
Първоначално се вярва, че Тхан участва в демонстрации против робството на бедни селяни в Хюе през май 1908 г., което застрашава неговия ученически статут. Все пак, документ от Центъра за архиви на отвъдморските територии сочи, че той е приет в колежа на 8 август 1908 г., което е няколко месеца след демонстрациите.<ref name="HL1"/> Преувеличаването на революционерските дейности е често срещано сред виетнамските комунистически лидери. Тхан работи като кухненски помощник на борда на френския [[параход]] ''Амирал дьо Латуш-Тревил'', използвайки псевдонима Ван Ба. Параходът потегля на 5 юни 1911 г. и пристига в [[Марслия]], [[Трета френска република|Франция]] на 5 юли 1911 г. След това корабът се отправя към [[Льо Хавър]] и [[Дюнкерк]], завръщайки се в Марсилия в средата на септември. Там той кандидатства във Френското колониално административно училище, но не е одобрен. Тогава решава да започне да пътува по света, работейки на кораби, и посещава много държави в периода 1911 – 1917 г.
=== В Съединените щати ===
През 1912 г., докато работи като помощник-готвач на кораб, Тхан пътува до [[САЩ]]. През 1912 – 1913 той вероятно живее в [[Ню Йорк]] и [[Бостън]], където твърди, че е работил като [[хлебопекар]] в хотел Паркър Хаус. Единственото доказателство, че Тхан е бил в Щатите, представлява
=== Във Великобритания ===
Ред 67:
[[Файл:Nguyen Aïn Nuä'C (Ho-Chi-Minh), délégué indochinois, Congrès communiste de Marseille, 1921, Meurisse, BNF Gallica.jpg|мини|ляво|150п|Хо Ши Мин през 1921 г.]]
От 1919 до 1923 г., докато живее във Франция, Тхан започва да проявява интерес в политиката, бидейки повлиян от своят приятел и член на Френската социалистическа партия [[Марсел Кашен]]. Тхан твърди, че пристига в [[Париж]] от Лондон през 1917 г., но френската полиция има единствено документи за пристигането му през юни 1919 г.<ref name="Quinn-Judge" /> Той се присъединява към група виетнамски националисти в Париж, чиито лидери са [[Фан Тяу Чин]], Фан Ван Труонг и Нгуен Тхе Труйен. По това време те
След [[Първата световна война]], групата пуска петиция за признаване на [[Граждански права|гражданските права]] на [[виетнамци]]те във [[Френски Индокитай]] към Западните сили по време на [[Парижката мирна конференция]], но бива игнорирана. Цитирайки принципа на [[самоопределяне]], описан преди мирните преговори, те изискват от съюзените сили да сложат край на френското колониално господство във [[Виетнам]] и да осигурят образуването на независимо правителство. Преди конференцията групата изпраща писмото си до съюзническите водачи, сред които са [[Жорж Клемансо]] и [[Удроу Уилсън]]. Писмото не бива обсъждано във [[Версайски дворец|Версай]], но този епизод по-късно помага на Нгуен Ай Куок да се установи като [[Антиимпериализъм|антиколониално]] движение в роден Виетнам.<ref>Huynh, Kim Kháhn, ''Vietnamese Communism, 1925 – 1945''. Ithaca, NY: Cornell University Press, 1982; с. 60.</ref> Тъй като Нгуен Тат Тхан е публичното лице зад публикацията на документа (макар той да е написан от Фан Ван Труонг),<ref>{{cite web|last1=Tran Dan|first1=Tien|title=Ho Chi Minh, Life and Work|url=https://web.archive.org/web/20150617060828/http://dangcongsan.vn/cpv/Modules/News_English/News_Detail_E.aspx?CN_ID=150876&CO_ID=30034|website=Communist Party of Vietnam Online Newspaper|publisher=Gioi Publishers}}</ref> той скоро става известен под името Нгуен Ай Куок и за пръв път използва името през септември по време на интервю с китайски новинарски кореспондент.<ref name=Duiker />
Ред 82:
През 1923 г. Куок тръгва от Париж към [[Москва]] с паспорт под името Чен Ванг, китайски търговец, където е нает от Коминтерна, учи в [[Комунистически университет на трудещите се на Изтока|Комунистическия университет на трудещите се на Изтока]]<ref name="NYT1969">[https://www.nytimes.com/learning/general/onthisday/bday/0519.html Obituary in ''The New York Times'', 4 септември 1969]</ref> и участва в Петия Комунистически конгрес през юни 1924 г., преди да пристигне в [[Гуанджоу|Кантон]] през ноември 1924 г. под името Ли Тхуй.
През 1925 – 1926 г. Куок организира „младежки образователни класове“ и понякога изнася социалистически лекции на виетнамски млади революционери, живеещи в Кантон във военната [[академия Вампу]]. Тези млади хора няколко години по-късно стават семената на ново революционно комунистическо движение във Виетнам. По това
[[Хоанг Ван Чи]] твърди, че през юни 1925 г. Куок предава [[Фан Бой Тяу]], известният вожд на съперническа революционерска фракция и стар приятел на баща му, на френските тайни служби в [[Шанхай]] за 100 000 [[индокитайска пиастра|пиастри]].<ref name="Davidson">Davidson, Phillip B., [https://books.google.com/books?id=seXWfsD46QQC ''Vietnam at War: The History: 1946 – 1975''] (1991), с. 4.</ref><ref>Hoàng Văn Chí. ''From Colonialism to Communism'' (1964), с. 18.</ref> Според някои източници, Куок казва, че го е направил, защото очаква съдебният процес срещу Тяу да разклати анти-френските настроения и защото му трябват пари да основе комунистическа организация.<ref name="Davidson"/> Други източници
Анти-комунистическият преврат на [[Чан Кайшъ]] от 1927 г. започва нова ера на
[[Файл:NKPhaNom'NhaLuuNiem-HoChiMinh.jpg|мини|Възпоменателна къща на Хо Ши Мин в Након Фаном, Тайланд.]]
Куок остава в Тайланд, отсядайки в селото Начок в провинция [[Након Фаном]]<ref name="Brocheux2007"/> до края на 1929 г., когато се мести в [[Индия]], а след това в Шанхай. В началото на 1930 г., вече в [[Хонконг]], той председателства среща с представители от две виетнамски комунистически партии с целта да ги обедини в една организация, [[Комунистческа партия на Виетнам]]. През юни 1931 г. той е арестуван в Хонконг. За да намали френския натиск за екстрадиция, през 1932 г. е обявено фалшиво, че Куок умира. Британците го освобождават тихомълком през януари 1933 г. Той се премества в СССР и в Москва учи и преподава в Ленинския институт.<ref>{{cite web|url=http://www.u-s-history.com/pages/h1863.html|title=Ho Chi Minh|work=u-s-history.com}}</ref> Смята се, че в през този период той губи позициите си в Коминтерна, поради съмнения, че ги е предал.
През 1938 г. Куок се връща в
== Движение за независимост ==
През 1941 г. Хо Ши мин се връща във Виетнам, за да предвожда движението за независимост [[Виетмин]]. Японската окупация на Индокитай през тази година създава условия за патриотичните виетнамци.<ref name=":0" /> „Мъжете в черно“ са партизанска сила от 10 000 души, която оперира с
[[Файл:Ho Chi Minh (third from left standing) and the OSS in 1945.jpg|мини|300п|Хо Ши Мин (пети от ляво на дясно, изправен) с [[Управление на стратегическите служби|Управлението на стратегическите служби]] през 1945 г.]]
Ред 102:
След [[Августовска революция|революцията от август]] 1945 г., организирана от Виетмин, Хо Ши Мин става ръководител на временното правителство (министър-председател на [[Демократична република Виетнам]]) и обявява независимостта на републиката.<ref>{{cite book |last=Zinn|first=Howard|title=A People's History of the United States: 1492–present|publisher=Harper Perennial|year=1995|location=New York|page=460|isbn=0-06-092643-0}}</ref> Макар да убеждава император [[Бао Дай]] да абдикира, неговото правителство не е признато от нито една държава. Многократно запитва американския президент [[Хари Труман|Труман]] за подкрепа на виетнамската независимост,<ref>{{cite web |url=http://rationalrevolution.net/war/collection_of_letters_by_ho_chi_.htm|title=Collection of Letters by Ho Chi Minh|publisher=Rationalrevolution.net|accessdate=26 September 2009}}</ref> цитирайки [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]], но Труман така и не отговаря на молбите му.<ref>{{cite book |last=Zinn|first=Howard|title=A People's History of the United States|publisher=Harper Perennial|year=1995|location=New York|page=461|isbn=0-06-092643-0}}</ref>
По време на борбата за власт през 1945 г. Виетмин избива членовете на съперническите групировки, като например лидера на
През 1946 г. бъдещият министър-председател на Израел, [[Давид Бен Гурион]], и Хо Ши Мин се запознават, когато отсядат в един и същ хотел в Париж.<ref name="autogenerated1966">{{cite web |url=http://www.jta.org/1966/11/08/archive/ben-gurion-reveals-suggestion-of-north-vietnams-communist-leader |title=Ben-gurion Reveals Suggestion of North Vietnam's Communist Leader |work=Jewish Telegraphic Agency |date=8 ноември 1966 |accessdate=5 септември 2015}}</ref><ref name="nytimes1987">{{cite news |url=https://www.nytimes.com/1987/06/21/books/israel-was-everthing.html?pagewanted=all&src=pm |title=ISRAEL WAS EVERYTHING |publisher=Nytimes.com |date=21 юни 1987 |accessdate=5 септември 2015}}</ref> Хо Ши Мин предлага на бен Гурион еврейски дом в изгнание във Виетнам.<ref name="autogenerated1966"/><ref name="nytimes1987"/> Бен Гурион отказва, обяснявайки на Хо Ши Мин, че е сигурен в основаването на еврейско правителство в Палестина.<ref name="autogenerated1966"/><ref name="nytimes1987"/>
Ред 111:
На 2 септември 1945 г., след абдикацията на император [[Бао Дай]], Хо Ши Мин обявява независимостта на Виетнам под наименованието Демократична република Виетнам.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20091006235045/http://coombs.anu.edu.au/~vern/van_kien/declar.html |title=Vietnam Declaration of Independence |publisher=Coombs.anu.edu.au |date=2 September 1945 |accessdate=26 септември 2009}}</ref> В [[Сайгон]], с насилие между съперничещите виетнамски фракции и увеличаващите се френски сили, британският командир [[Дъглас Грейси]] обявява военно положение. На 24 септември лидерите на Виетмин отговарят с призиви за обща стачка.<ref>Karnow, Stanley. ''Vietnam: a History''.</ref>
През септември 1945 г. сила от 200 000 китайски войници пристига в [[Ханой]], за да приеме предаването на японските окупатори в Северен Индокитай. Хо Ши Мин прави компромис с техния генерал, [[Лу Хан (генерал)|Лу Хан]], да разпусне Комунистическата партия и да проведе избори, които да предоставят коалиционно правителство. Когато французите са принудени да отдадат концесиите си в Шанхай обратно на Китай в замяна на изтеглянето на китайските войски от
[[Файл:Giap-Ho.jpg|мини|Хо Ши Мин (дясно) и [[Во Нгуен Зиап]] (ляво) в [[Ханой]], 1945 г.]]
|