Хо Ши Мин: Разлика между версии

Хо Ши Мин е роден през 1890 г. под името ''Нгуен Шин Кунг'',<ref name="HL1">{{cite web|url=http://www.hopluu.net/D_1-2_2-95_4-1862_5-8_6-3_17-108_14-2/|author=Vũ Ngự Chiêu|title=Vài vấn nạn lịch sử thế kỷ XX: Hồ Chí Minh—Nhà ngoại giao, 1945 – 1946|publisher=Hợp Lưu Magazine. Note: See the document in French, from Centre des archives d'Outre-mer [CAOM] (Aix)/Gouvernement General de l'Indochine [GGI]/Fonds Residence Superieure d'Annam [RSA]/carton R1, and the note in English at the end of the cited article|accessdate=2013-12-10}}</ref> в селото [[Ким Лиен]], провинция [[Нге Ан (провинция)|Нге Ан]]. Макар това да е широко приетата му рожденнарождена дата, по различни времена той използва пет различни рожденнирождени години: 1890,<ref>Tran Dan Tien, Nhung mau chuyen ve doi hoat dong cua Ho Chu Tich (Hanoi:Nha Xuat Ban Van Hoc 1972) (1948).</ref> 1891,<ref>Yen Son. „Nguyen Ai Quoc, the Brilliant Champion of the Revolution.“ Thuong Tin Hanoi. 30 Aug. 1945.</ref> 1892,<ref>„Nguyen Tat Thanh, born 1892 at Vinh, son of Mr. Nguyen Sinh Huy (subdoctor in literature)“</ref> 1894 и 1895 г. След 1895 г. расте с баща си, Нгуен Шин Шак. Има една сестра, чиновничка във [[Въоръжени сили на Франция|Френската армия]], и двама братя, единият от които е [[Китайска традиционна медицина|традиционен билкар]], а другият почива в ранно детство. Като дете, малкият Кунг учи с баща си, преди да започне по-официално обучение с учител. Кунг бъезо се научава да пише на китайски, необходимо условие за каквото и да е сериозно изучаване на [[конфуцианство]], докато усъвършенства виетнамското писане.<ref name=Duiker>Duiker, William J. ''Ho Chi Minh: A Life''. New York: Hyperion, 2000. с. 21</ref> Освен учебните си занимания, той е любител на приключенията и обича да играе с [[хвърчило]] и да [[Риболов|лови риба]].<ref name=Duiker/> Следвайки конфуцианската традиция, на 10-годишна възраст баща му му придава ново име: ''Нгуен Тат Тхан'' (букв. „Нгуен Осъществения“).

Бащата на Тхан е конфуциански учител, а по-късно имперски магистрат в малкия отдалечен окръг Бин Кхе ([[Куи Ньон]]). Понижен е поради злоупотреба с власт, след като влиятелна местна фигура почива няколко дни, след като получава 102 удара със сопа като наказание за нарушение на закона.<ref name=Duiker/> БщатаБащата на Тхан има приемливите качества, за да служи в имперската бюрокрация, но отказва, тъй като това значи да служи за французите.<ref name=":0">{{Cite book|title=The World Transformed 1945 To the Present|last=Hunt|first=Michael H.|publisher=Oxford University Press|year=2016|isbn=978-0-19-937102-0|location=New York, New York|pages=125}}</ref> Това излага Тхан на бунтове в ранна възраст, което става нормална гледка в провинцията, докато Тхан достига пълнолетие. Тхан получава френско обучение и ходи в лисей в [[Хюе]], който е [[алма матер]] на неговите по-късни последователи, [[Фам Ван Донг]] и [[Во Нгуен Зиап]], както и по-нататъшния му враг [[Нго Дин Дием]].

=== Първо пребиваване във Франция First ===

През 1912 г., докато работи като помощник-готвач на кораб, Тхан пътува до [[САЩ]]. През 1912 – 1913 той вероятно живее в [[Ню Йорк]] и [[Бостън]], където твърди, че е работил като [[хлебопекар]] в хотел Паркър Хаус. Единственото доказателство, че Тхан е бил в Щатите, представлява мписмописмо до Френската колониална админситрация от 15 декември 1912 г. с пощенска марка от Ню Йорк (но посочва постоянния си адрес в Льо Хавър и съобщава, че е моряк)<ref name="Quinn-Judge">{{cite book | last="Quinn-Judge" | first="Sophie" | date=2002 | title=''Hồ Chí Minh: The Missing Years'' | publisher=University of California Press|page=20}}</ref> и пощенска картичка до [[Фан Тяу Чин]] в Париж, в която споменава, че работи в хотела Паркър Хаус. Според самия хотел, той никога не е работил при тях. Сред поредица от прислужнически работи, той твърди, че е работил за заможно семейство в [[Бруклин]] в периода 1917 – 1918 г., както и за [[Дженерал Мотърс]] като управител на линия.<ref>{{cite book | last=Winter | first=Marcus | title=Uncle Ho: Father Of A Nation | date=1989 | publisher=Limehouse Press, London|page=46}}</ref> Смята се, че докато е бил в САЩ, той се е свързал с корейски националисти, преживяване, което му развива политическите възгледи, но това веероятновероятно е в сферата на предположенията.<ref name="Quinn-Judge"/>

От 1919 до 1923 г., докато живее във Франция, Тхан започва да проявява интерес в политиката, бидейки повлиян от своят приятел и член на Френската социалистическа партия [[Марсел Кашен]]. Тхан твърди, че пристига в [[Париж]] от Лондон през 1917 г., но френската полиция има единствено документи за пристигането му през юни 1919 г.<ref name="Quinn-Judge" /> Той се присъединява към група виетнамски националисти в Париж, чиито лидери са [[Фан Тяу Чин]], Фан Ван Труонг и Нгуен Тхе Труйен. По това време те пбуликуватпубликуват новинарски статии, застъпващи се за виетнамска независимост под псевдонима ''Нгуен Ай Куок'' (букв. „Нгуен Патриота“), преди Тхан да пристигне в Париж.<ref>{{cite web | url=https://web.archive.org/web/20150510160521/http://www.vietquoc.com/hcm-04.htm | title=Unmasking Ho Chi Minh | last1=Phong | first1=Huy | last2=Anh | first2=Yen | date=1989 | website="Viet Quoc"}}</ref>

През 1925 – 1926 г. Куок организира „младежки образователни класове“ и понякога изнася социалистически лекции на виетнамски млади революционери, живеещи в Кантон във военната [[академия Вампу]]. Тези млади хора няколко години по-късно стават семената на ново революционно комунистическо движение във Виетнам. По това времвреме етойтой живее и се жени за китайската [[Танг Тует Мин]] на 18 октомври 1926 г.<ref name="Brocheux2007"/> Когато неговите другари не се съгласяват с брака му, той им казва: „Ще се оженя въпреки неодобрението ви, тъй като ми трябва жена да ме научи на езика и да пази къщата.“.<ref name="Brocheux2007"/> Тя е на 21, а той на 36 години. Сключват брак на същото място, където [[Чжоу Енлай]] се жени по-рано, а след това живеят в резиденцията на агента на Коминтерна, [[Михаил Бородин]].<ref name="Brocheux2007"/>

[[Хоанг Ван Чи]] твърди, че през юни 1925 г. Куок предава [[Фан Бой Тяу]], известният вожд на съперническа революционерска фракция и стар приятел на баща му, на френските тайни служби в [[Шанхай]] за 100 000 [[индокитайска пиастра|пиастри]].<ref name="Davidson">Davidson, Phillip B., [https://books.google.com/books?id=seXWfsD46QQC ''Vietnam at War: The History: 1946 – 1975''] (1991), с. 4.</ref><ref>Hoàng Văn Chí. ''From Colonialism to Communism'' (1964), с. 18.</ref> Според някои източници, Куок казва, че го е направил, защото очаква съдебният процес срещу Тяу да разклати анти-френските настроения и защото му трябват пари да основе комунистическа организация.<ref name="Davidson"/> Други източници отвхърлятотхвърлят тази хипотеза. Според трети, Куок не е отговорен за залавянето на Тяу. Самият Тяу бива осъден на доживотен [[домашен арест]] и никога не обвинява Куок за това.

Анти-комунистическият преврат на [[Чан Кайшъ]] от 1927 г. започва нова ера на изгнанничествоизгнаничество за Куок. Той напуска Кантон през април 1927 г. и се връща в Москва, прекарвайки част от лятото във възстановяване от [[туберкулоза]] в [[Крим]], преди да се върне в Париж през ноември. След това се завръща в Азия, като отпътува от [[Италия]] до [[Банкок]] в [[Тайланд]], пристигайки там през юли 1928 г. Жена му твърди, че макар да са били разделени почти година, техните чувства не са изстинали.<ref name="Brocheux2007"/> По това време той работи като старши агент, предприемащ дейности на Коминтерна в [[Югоизточна Азия]].

Куок остава в Тайланд, отсядайки в селото Начок в провинция [[Након Фаном]]<ref name="Brocheux2007"/> до края на 1929 г., когато се мести в [[Индия]], а след това в Шанхай. В началото на 1930 г., вече в [[Хонконг]], той председателства среща с представители от две виетнамски комунистически партии с целта да ги обедини в една организация, [[Комунистческа партия на Виетнам]]. През юни 1931 г. той е арестуван в Хонконг. За да намали френския натиск за екстрадиция, през 1932 г. е обявено фалшиво, че Куок умира. Британците го освобождават тихомълком през януари 1933 г. Той се премества в СССР и в Москва учи и преподава в Ленинския институт.<ref>{{cite web|url=http://www.u-s-history.com/pages/h1863.html|title=Ho Chi Minh|work=u-s-history.com}}</ref> Смята се, че в през този период той губи позициите си в Коминтерна, поради съмнения, че ги е предал. неговотНеговото влияние сред виетнамските му другари избледнява значително. Според други теории, обаче, той е член на вътрешния кръг на Коминтерна, бидейки протеже на Дмитрий Мануилски и член с добър статут в Коминтернта по време на турбулентните чистки на [[Сталин]].<ref name=Thien>{{cite book|title=Ho Chi Minh and the Comintern|author=Ton That Thien|publisher=Information and Resource Center|location=Singapore|date=1990|isbn=978-9810021399|url=https://www.vvfh.org/uploads/Ho_Chi_Minh_and_The_Comintern.pdf|accessdate=20 декември 2017}}</ref><ref>{{cite book|title=Bác Hồ Trên Đất Nước Lê-Nin |author=Hong Ha|publisher=Nhà Xuất Bản Thanh Niên|date=2010}}</ref>

През 1938 г. Куок се връща в китайКитай и служи като съветник на [[Китайска комунистическа партия|китайските комунистически]] въоръжени стилисили, които по-късно изтласкват правителството на Китай към [[Тайван (остров)|Тайван]].<ref name="Quinn-Judge" /> Също така е старши агент на Коминтерна, отговорен за делата в Азия. Около 1940 г. Куок започва редовно да се подвизава под името ''Хо Ши Мин'',<ref name="Quinn-Judge" /> виетнамско име, комбиниращо често срещано виетнамско фамилно име (Hồ) с лично име, означаващо „Онзи, който е просветлен“.

През 1941 г. Хо Ши мин се връща във Виетнам, за да предвожда движението за независимост [[Виетмин]]. Японската окупация на Индокитай през тази година създава условия за патриотичните виетнамци.<ref name=":0" /> „Мъжете в черно“ са партизанска сила от 10 000 души, която оперира с ВиетнминВиетмин.<ref>[https://www.nytimes.com/learning/general/onthisday/bday/0519.html "Ho Chi Minh Was Noted for Success in Blending Nationalism and Communism"], ''The New York Times''</ref> Той наблюдава много успешни военни действия срещу [[Режим на Виши|Вишистка Франция]] и японската окупация през [[Втората световна война]], подкрепян тайно от [[Управление на стратегическите служби|Управлението на стратегическите служби]] на САЩ, а по-късно се бори срещу френския опит за повторно окупиране на държавата (1946 – 1954 г.). Арестуван е в Китай от местните власти на Чан Кайшъ, преди да бъде спасен от китайски комунисти. След освобождаването си през 1943 г. се връща във Виетнам.

По време на борбата за власт през 1945 г. Виетмин избива членовете на съперническите групировки, като например лидера на КонституционалантКонституционалната апартияпартия, главата на Партията за независимост, както и брата на [[Нго Дин Дием]].<ref>Joseph Buttinnger, ''Vietnam: A Dragon Embattled'', т. 1 (New York: Praeger, 1967)</ref> Когато е питан от репортер относно убийството на [[Та Тху Тхау]], виден троцкист и личен приятел, Хо отговаря: „Всеки, който не следва определената линия, ще бъде смачкан.“.<ref>{{cite book|last=Ngo|first=Van|title=In The Crossfire: Adventures of a Vietnamese Revolutionary|date=2 ноември 2010|publisher=AK Press|location=Oakland, CA|isbn=978-1849350136|page=163}}</ref><ref>{{cite book|last=Lind|first=Michael|title=Vietnam: The Necessary War|date=18 октомври 1999|publisher=Free Press|location=New York|isbn=978-0684842547|page=141}}</ref>

През септември 1945 г. сила от 200 000 китайски войници пристига в [[Ханой]], за да приеме предаването на японските окупатори в Северен Индокитай. Хо Ши Мин прави компромис с техния генерал, [[Лу Хан (генерал)|Лу Хан]], да разпусне Комунистическата партия и да проведе избори, които да предоставят коалиционно правителство. Когато французите са принудени да отдадат концесиите си в Шанхай обратно на Китай в замяна на изтеглянето на китайските войски от СевернСеверен Индокитай, Хо няма избор, освен да подпише споразумение с Франция на 6 март 1946 г., в което Виетнам е признат като автономна държава в рамките на Индокитайската федерация и [[Френски съюз|Френския съюз]]. Съглашението скоро бива нарушено. Целта на споразумението както за французите, така и за виетнамците, е китайската армия да напусне Северен Виетнам. Скоро след като китайците се оттеглят, започват боеве в Северен Виетнам.