Семьон Челюскин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон - личност, форматиране; форматиране: 3x тире, 2 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
През 1739 г. за командир на отряда е назначен лейтенант [[Харитон Лаптев]], а Челюскин за негов заместник. След гибелта на „Якутск“ през 1740 изследването на северното крайбрежие продължава по суша. На 17 март 1741 предприема поход с три [[Кучешки впряг|кучешки впрягове]] от устието на [[Хатанга (река)|Хатанга]] и към 1 юни успява да опише и изследва цялото течение на река [[Пясина]] и 500 km от западния бряг на п-ов [[Таймир]] на север от устието на Пясина до нос Стерлегов (75º 25` с.ш.). Целият отряд зимува в [[Туруханск]].
На 5 декември 1741 г. предприема поход от Туруханск до устието на Хатанга, като минава покрай платото [[Путорана]] и на 3 април 1742 се отправя на север, като изследва източния бряг на полуострова. На [[8 май]] [[1742]] открива най-северната точка на [[Азия]] ({{coord|77|43|N|104|15|E|}}) – нос, наименуван
Дължината на [[Геодезия|геодезически]] заснетото крайбрежие от Челюскин съставлява около 1600 km, а общата дължина на неговите походи – 6300 km. По време на всички пътешествия води подробен пътен дневник, където описва маршрута и указва измерените координати.
Ред 49:
<references />
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86
: Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 117 – 123.
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Челюскин, Семьон Иванович}}
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Изследователи на Арктика]]
[[Категория:Руски мореплаватели]]
[[Категория:Хора от Тулска област]]
| |||