Пеласги: Разлика между версии

Според античните автори пеласгите като предгръцко население са обитавали цялата територия на континентална Елада – областите [[Епир]], [[Тесалия]], [[Беотия]], [[Атика]] и [[Пелопонес]] в континентална [[Гърция]], островите в [[Егейско море]] – [[Самотраки]], [[Лемнос]], [[Имврос]], [[Лесбос]], [[Хиос]], [[Евбея]], [[Крит]] и [[Тира]], а също областта [[Троада]] в [[Мала Азия]] – малоазийските острови – [[Йония]] и [[Еолида]], както и по цялото малоазийско крайбрежие, а също и в [[Халкидика]] и на [[Хелеспонт]]а. Така описани гореспоменатите територии на обитаване на пеласгите чертаят карта от различни времена – между началото на XII и първата половина на V в.пр.Хр. В този период археолозите и историците проследяват традиционното разполагане на етнонима в Тесалия, Фокида, микенския Аргос, Халкидическия полуостров, района на Хелеспонта с малоазисйкото крайбрежие (Троада), не о-в Лемнос и Самотраки. На тези територии се забелязват най-изявените белези на предкласическите номадски характеристики на културата, които по-късно, след Троянската война ще бъдат елинизирани. Тази елинизация на смесени етноси е най-сигурно засвидетелствана от Херодот за Лемнос и от [[Тукидид]] за Халкидика.<ref>HERODOTUS (Stein-Hude; Feix) (VI; 137 – 140, 145)</ref><ref>THUCYDIDES (Hude, Romilly, Smith) (IV, 109, 4)</ref>

 

 

Редом с пеласгите често са изреждани и други предгръцки племена като [[карийци]], лелеги, каукони, тирени (тирсени) и др. За много от [[етнос]]ите, изброявани от древногръцките автори като предшестващи гърците, няма почти никакви археологически, исторически или лингвистични свидетелства. Съществуват единствено сигурни езикови данни, че такова предгръцко население обитавало Балканите, островите в [[Егейско море]] и крайбрежието на [[Мала Азия]]. На толкова обширна територия е малко вероятно това предгръцко население да е било хомогенно – по-скоро това са били родствени по произход и език племена, които в античните извори са били обобщавани като „пеласги“. Този [[етноним]] се е наложил и поради митологичната роля на пеласгите в гръцкото царско родословие, с което според учените може да се обясни и често прилаганото към тях определение „δίοι“ – от древногръцки – „божествени“.<ref>Омир „Одисея“, XIX, 172 – 177</ref> Възможно е и пеласгите да са наричани „δίοι“ заради една от етимологиите на името „Πελασγοί“ (цъфтящ клон), която го отнася към епонима „Πέλασγος“ – растително божество, цар и родоначалник на пеласгите.