Анселм Кентърбърийски: Разлика между версии

| име-оригинал = AnselmusAnselmo Cantuariensisd'Aosta

| повлиян = [[Аристотел]], [[Августин Блажени]], [[Платон]], [[Боеций]]

'''Анселм Кентърбърийски''' (ок.{{lang-lat|Anselmus [[1033]]Cantuariensis}}) –роден [[21'''Анселм април]]Аоста''' [[1109]]({{lang-lat|Anselmo d'Aosta}}), е [[Средновековие|средновековен]] [[философ]], [[теолог]], [[Бенедиктински орден|бенедиктински]] монах и [[архиепископ на Кентърбъри]] от [[1093]] до [[1109]] г. Наричан е основател на [[схоластика]]та и е известен като създател на онтологическото доказателство за съществуването на Бога[[Бог]]а. През [[1720]] г. Анселм е признат за [[доктор на църквата]] от папа [[Климент XI]]. Той е един от най-изтъкнатите богослови на западното християнство през [[Средновековието]].

АнселмРоден е роденоколо [[1033]] година в [[Аоста]] в [[Кралство АрлБургундия]] около 1033 г.<ref>Walsh, Michael, ed. Butler's Lives of the Saints. (HarperCollins Publishers: New York, 1991)p. 117</ref> Семейството му у родственик на [[Савойска династия|Савойската династия]].<ref>[http://books.google.bg/books?hl=en&lr=&id=lxf-LvQvvwIC&oi=fnd&pg=PR15&dq=anselm+of+canterbury+r-southern&ots=e6-_fZ6v0B&sig=3rOwM0tvC4VVInlSWl099J0dyjE&redir_esc=y#v=onepage&q=anselm%20of%20canterbury%20r-southern&f=false Southern, R. St. Anselm: Portrait in a Landscape. (Cambridge University Press: 1992), p. 8]</ref>. Родителите му са от благородническо потекло. Баща му Гъндълф е [[Ломбардия|ломбардец]] по рождение, а майка му Ерменберга е свързана с [[Ото I Савойски]].

Когато е на 23 години Анселм напуска дома си, пресича [[Алпи]]те и странства из [[Бургундия]] и [[Франция]].<ref>Charlesworth, Maxwell J., St. Anselm's Proslogion. With a Reply on Behalf of the Fool by Gaunilo and The Author's Reply to Gaunilo, Translated with an Introduction and Philosophical Commentary, Notre Dame: University of Notre Dame Press, 2003.</ref>. Тогава, привлечен от славата, на [[Ланфранк]] ([[приор]] на Абатството в Бек), Анселм пристига в [[Нормандия]] през 1059 г. На следващата година влиза в абатството.{{hrf|Радев|1986|126}}. През 1494 г. е [[Канонизиране|канонизиран]], а през 1720 г. папа Климент XI го обявява за един от учителите на църквата.

Съчиненията му излизат за първи път препечатани през 1491- – 1494 г. в Нюрнеберг.[[Нюрнберг]], Презпрез 1675 и 1721 излизат в [[Париж]], а през 1746 г. във [[Венеция]].{{hrf|Радев|1986|127}}.

ТворилАнселм въвтвори в столетието на пълна победа на [[Католическата църква]] над обществените дела, като на него се е падналапада задачата да придаде на това господство метафизическо обяснение. АнселмТой разработва онтологичното доказателство за съществуване на Бога. То гласялогласи, че Бог съществува като реален продукт на нашата мисъл. Методът му може да се опише като „вяра, търсеща разбиране“ (''fides quaerens intellectum'').{{hrf|Ауди|2009|33}}.

Анселм приемалприема, че щом нещата и думите съществуват реално, то на върха на всички съществуващи неща стои Бог като висше съвършенство. Онтологическото доказателство далодава тласък на философската [[схоластика]] в току що сформиралите се университети в западна[[Западна Европа]]. Анселм отхвърля [[Апофатическа теология|апофатическото богословие]], а вместо това постулира, че познанието за Бога е възможно само по позитивен път ([[катафатическо богословие]]). Той приема, че източника на всяко добро е Бог само по себе си и от тук следва, че той е безпределно добър. Неговата линия на аргументация за съществуването на Бога минава и през следното: ако Бог е същество, което по-голямо не може да бъде мислено, то със сигурност съществува в човешкото съзнание, но ако то съществува само в човешкото съзнание, значи има нещо по-голямо, което съществува и в действителност. Този обект е всичко, „което„''което би било най-добре да бъде, при равни други условия. Следователно той е жив, мъдър, могъщ, истинен, справедлив, нематериален, неизменен и вечен сам по себе си“си''“{{hrf|Ауди|2009|34}}.

В своето произведение „За„''За падението на дявола“дявола''“ той разглежда въпроса за доброто и злото. Според него „Върховното същество“ и „Върховното добро същество“ са идентични и от тук следва, че „всяко същество е добро и всяко добро —– същество“{{hrf|Ауди|2009|34}}. От тук вече Анселм приема, че злото е липса на добро в нещо, което би трябвало то да съществува (доброто){{hrf|Ауди|2009|34}}.

СхоластикатаКнигата се утвърдила като водещ богословски метод от 11 век, следвайки кредото на Анселм „Вярвам, за да мога да разбера“. Архиепископът на Кентърбъри не противопоставял вярата на разума, защото след като доказал, че Бог реално съществува, то Всевишният бил господар на нашият разум и единственият начин да Го познаем е само чрез вярата. Известно негово произведение е иму „Защо„''Защо Бог стана човек“човек''“, посветенпосветена на папа [[Урбан II]]. Книгата, е една от най-добрите християнски апологии на вярата. В нея Анселм блестящо защитава ортодоксалната християнска Троица от нападките на ислямските богослови. Книгата обяснява смисъла на Боговъплъщението[[Боговъплъщение]]то и защо след човешкото падение пред Бога не остава друга възможност за помирение с човека, освен приемането на човешки образ —– роденият от [[Дева Мария]], [[Исус Христос]]. В своя труд „Дискурс„''Дискурс за съществуването на Бога“Бога''“ той прави онтологична аргументация за съществуването на Бог.