Въстание на Константин и Фружин: Разлика между версии

Към този съюз се присъединяват цар [[Константин II Асен]] (син на [[видин]]ския [[цар]] [[Иван Срацимир]] и владетел на силно отслабеното и териториално съкратено [[Видинско царство]]) и неговият първи братовчед княз [[Фружин]] (син на цар [[Иван Шишман]]). Възползвайки се от вътрешната криза в [[Османската империя]] през [[1404]] или [[1408]] г., те прогонват турците от [[Видин|Бъдин]]. Подпомогнати от влашкия войвода [[Мирчо Стари]], а по-късно от босненския крал [[Остоя Раякович|Остоя]] и унгарския владетел Сигизмунд, те вдигат в Тимошко и Пиротско първото въстание против османското владичество на Балканския полуостров.<ref name=":0">Константинов, П., [https://chitanka.info/book/1644-istorija-na-bylgarija-s-njakoi-premylcha „История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 “], Глава VI</ref> Въстанието първоначално имало голям успех; българската власт била възстановена на значителна територия. През [[1409]] Баязидовият син Сюлейман обаче успял да изтласка въстаналите войски към долината на [[Морава (река)|река Морава]], където им нанесъл поражение.<ref name=":0" />

 

 

Константин II Асен вероятно управлява своето царство почти до смъртта си през [[1422]] г.