Дворец на Диоклециан: Разлика между версии

Император Диоклециан въвежда през 293 г. пр.н.е. т.нар. [[тетрархия]] - поделя империята на четири области, запазвайки за себе си и за [[Максимиан]] върховната власт, и назначавайки двама [[Цезар (титла)|цезари]] - [[Галерий]] и [[Констанций I Хлор]]. Като истински [[илири|илириец]], роден в [[Далмация]], предпочелтой оставя за себе си дасвои оставивладения [[Балкани]]те и [[Мала Азия]] и започналзапочва мащабно строителство на разкошна резиденция в родния си [[Солин]] (на [[латински език|лат.ез.]] Salonae) на [[Адриатическо море|Адриатическото]] крайбрежие<ref name="croatiatraveller1">[https://www.croatiatraveller.com/Heritage_Sites/Diocletian'sPalace.htm Diocletian's Palace, Croatia Traveller]</ref>. Строителството продължилопродължава десет години - от 295 г. почти до 305 г., когато императорът се отказалотказва от властта и се оттеглилоттегля от политиката в своя дворец, отдавайки се на любимото си градинарство<ref>[http://www.hrono.ru/biograf/bio_d/diokletian.php Диоклетиан, Гай Аврелий Валерий, Фёдорова Е.]</ref>. Тук той прекаралпрекарва последните години от живота си до смъртта си през 311 г. и биле погребан в саркофаг в своя мавзолей.

След смъртта на Диоклециан дворецът продължилпродължава да изпълнява функциите на официална резиденция на местната имперска администрация. Впоследствие зад стените на укрепения огромен дворец започнализапочват да се преселват жителите на Солин, за да търсят защита от нападенията на варварите<ref name="croatiatraveller1"/>. Това наложилоналага значително преустройство на дворцовия комплекс и с течение на времето в границите му и около него израснализраства град Солин. Някогашният мавзолей на императора вътре в двореца биле превърнат в християнски храм. Подземията на двореца пък били пригодени през XVI в. са пригодени за търговски пристанищни складове. На практика дворецът толкова дълго време биле използван за различни цели и видоизменян непрекъснато, че било забравено първоначалното му значение и същност потъват в забрава. Той биле отново откритпреоткрит от британския архитект Робърт Адам, който го изследвализследва и издал подробно негово описаниепубликува през 1764 г. подробно негово описание.

Дворецът е бил изграден предимно от тухли и варовик от остров [[Брач]], мрамор е бил доставендоставян от [[Мармара]], [[гранит]]ни колони в сиво, червено и розово, както и дванадесет статуи на [[сфинкс]]ове са били докарани от [[Египет]]<ref>[http://w3.mrki.info/split/diokl.html Diocletian's Palace, Tomislav Marasovic]</ref>. Запазено е например писмо от [[прокуратор]]а на Египет от [[28 януари]] [[300]] г., отнасящо се до превоза на колоните от [[Асуан]] до [[Александрия]]<ref>P. Beatty, Panopolis.</ref>.

Дворецът е имал правоъгълна форма и е заемал площ от около 3 хектара. Архитектурният му план наподобявал лагерите на римските [[легион]]и. Бил е обграден с мощни стени с дебелина 2,5 м и височина от 15 до 20 м снабдени с 15 охранителни кули, от които до днес са запазени само три<ref>[http://www.countries.ru/library/ant/rimdio.htm Исторический ансамбль Сплита с дворцом Диоклетиана]</ref>. Имал е отделен акведукт, изграден специално за неговите нужди. Във вътрешния му двор се пресичали под прав ъгъл две главни улици. Южната фасада е имала колонада и изглед към морския залив, там са били разположени императорските покои. Дворецът е разполагал също със зала за приеми, мавзолей за императора и членовете на императорското семейство, храмове посветени на [[Юпитер (бог)|Юпитер]], [[Кибела]] и [[Венера]], от които са оцелели единствено мавзолеят (превърнат в католическа църква) и храмът на Юпитер (преустроен в [[баптистерий]]). Дворецът е имал четири порти, съответно златна, сребърна, бронзова и желязна. Вътрешният двор (перистилът), който в оригиналния си вид бил украсен с величествена колонада, в по-късни времена бил превърнат в градски площад.

Мавзолеят е заемал югоизточния ъгъл на някогашния дворцов комплекс, а днес е част от [[Свети Домниус (катедрала)|катедралата Свети Домниус]]. Той е изграден от висококачествен местен бял варовик и мрамор, добит от мраморните кариери на остров [[Брач]] или докаран от Мармара. От околностите на река Ядро е взета туфа, а тухлите за строежа са направени от местни занаятчийски работилници. След преустройството на бившия мавзолей в християнски храм, повечето елементи от интериора останалиостанат непокътнати. Куполът е бил украсен с мозайка, която за съжаление не е съхранена до днес. В центъра на мавзолея били положени саркофазите с тленните останки на Диоклециан и неговите близки, но те билиса унищожени през VII век като отмъщение за гоненията на християните по време на неговото управление. Катедралата носи името на един от мъчениците, загинали по това време, Свети Домниус, и именно неговите останки сега почиват в храма. Под купола на катедралата обаче все още може да се види барелефът, изобразяващ Диоклециан и съпругата му в лаврови венци.