Александър I Български: Разлика между версии

| коронация=[[26 юни]] [[1879]] г.<ref>[http://istoria.bg/683/knyaz-aleksandar-batemberg Държавници: ''Княз Александър I Батенберг'']</ref>

'''Александър I Български''' ({{lang-de|Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg}}) е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 - – 26 август 1886 година.

Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang-de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщад|Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от [[морганатичен брак|морганатичния му брак]] с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Веднага след това [[Русия]] започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879–18861879 – 1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912- – 13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Книга шеста. III. Примирието и мирът'' в ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Онлајн версија]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book|last = Вълканов|first = Вълкан|year = 2000|title = Морска история на България|publisher = „Албатрос“|location = София|pages = 102|isbn = 954-751-008-8}}</ref> в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършва контрапреврат и го връща в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император [[Александър III (Русия)|Александър III]], нито [[Ото фон Бисмарк]] ([[Германия]] е против), князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.

През 1890 г. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book|last = Марков|first = Георги|authorlink = Георги Марков (историк)|year = 2003 г.|title = „Покушения, насилие и политика в България 1878- – 1947“|publisher = Военно издателство|location = София|pages = 29|isbn = 954-509-239-4}}</ref>

През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът [[Бисмарк]] се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщатския театър [[Йохана Лойзингер]] (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Заради това е принуден да приеме по-ниската титла ''граф Хартенау''. Александър и Йохана имат син и дъщеря:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10114.htm#i101133 ''Alexander Joseph Prinz von Battenberg''], thepeerage.com</ref>

* [[Асен фон Хартенау|Крум-Асен, граф Хартенау]] (1890 – 1965 г.);

* [[Цветана фон Хартенау|Вера-Цветана]] (1893 – 1935 г.).

* Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879- – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г.