Лерин: Разлика между версии

Разкопки през 1997 година на хълма с църквата „Свети Пантелеймон“ разкриват селище с акропол от 4IV век пр.н.е.<ref>[http://www.cityoflorina.gr/istorikodimou.htm Официален сайт на Дем Лерин]</ref> През [[Римска империя|римската епоха]] това селище е разрушено и градът се спуска в подножието на хълма по бреговете на река Сакулева, където е и днес.

В [[Средновековие]]то градът влиза ту в границите на [[Византия]], ту в тези на [[България]]. ПрезВ 6VI век областта на Пелагония е заселена от славяни. Областта на Лерин е присъединена към България по времето на завоеванието на Македония от хан [[Персиян]] и остава в границите на българската държава до [[1018]] година, когато отново влиза във Византия. В [[13XIII век]] отново влиза в България при царете [[Калоян]] и [[Иван Асен II]], но е загубен окончателно при управлението на [[Михаил II Асен]]. В [[14XIV век]] Лерин е въвв границите на феодалното владение на [[Радослав Хлапен]].

В [[14XIV век]] известният византийски историк и император [[Йоан Кантакузин]] говори за град Флеринос или Хлеринос (Φλερηνός, Χλερηνός). В [[Парижки кодекс|Парижкия кодекс]] от 14XIV век се споменава крепостта Флорина, а секретарят на [[Венецианска република|Венецианската република]] [[Габриеле Каваца]] минава през град Флурибели (Fluribelli) на път за Ахрида ([[Охрид]]) в 1591 година.<ref>Lorenzo Bernardo, Viaggio di un ambasciatore Veneziano da Venezia a Constantinopoli nel 1591. (scritto da Gabriele Cavazza), Venezia 1886</ref> В 1750 в църковни документи се появява името Хлеринос или Филорина.

Градът добива значение едва в [[15XV век]], когато в него са заселени многобройни турски семейства. Турският елемент преобладава в Лерин над българския през цялата епоха на османското владичество. В [[15XV век]] в града живеят 200 християнски и 50 мюсюлмански семейства.<ref name="freewebs.com/onoma/lerin">[http://web.archive.org/20080614223141/www.freewebs.com/onoma/lerin.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας Φλώρινα ή Λέριν / Florina ή Lerin.]</ref> В ранните османски документи градът е известен под името ''Флорина''. Поради близостта си до албанските земи градът е изложен на чести разбойнически нападения. Във втората половина на 17XVII век градът просперира икономически и според [[Евлия Челеби]] в 1684 година ''Филорина'', който е известен с многото си птици има 6 квартала с 1&nbsp;500 къщи, 14 джамии, 2 бани, 2 хана, 100 магазина и т.н. [[Ригас Велестинлис]] отбелязва града в своята Голяма карта като Филурина. След [[Руско-турска война (1768-1774)|Руско-турската война (1768-1774)]] градът изпада в продължителен упадък, дължащ се на феодалните размирици в албанските земи, за да постигне нов просперитет презв 19XIX век.

В първата половина на [[19XIX век]] [[Ами Буе]] пише за Лерин:

В началото на ноември 1912 година в Лерин влизат сръбски войски, които са заместени от гръцки на [[7 ноември]] – ден, който днес се чества като дата на освобождението на града от турско владичество. В началото на 20XX век повече от 400 жители на града (или жители на околните населени места, които са посочили Лерин като родно място) мигрират в [[Съединени американски щати|САЩ]].<ref name="freewebs.com/onoma/lerin"/> Турското население на Лерин и околността е подложено на бой и ограбване, за което свидетелства представителят на българската войска при Гръцката главна квартира [[Христофор Хасапчиев]]. Разграбени са дюкяните и къщите на много българи, включително на гъркоманите, незнаещи гръцки език.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 172, 182</ref>.

През Първата световна война през август [[1916]] година градът е освободен за кратко от българската войска при [[Леринска настъпателна операция|Леринската настъпателна операция]], но след [[Антана|съглашенското]] [[Битолско настъпление|контранастъпление]] през октомври същата година е загубен завинаги.

Streets of Florina, Greece.jpg|Главната улица на Лерин в началото на 20XX век.

* [http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Населението на Леринска каза в края на 19XIX век според Васил Кънчов]