Бероново: Разлика между версии

Намира се на 35 км. северозападно от Карнобат, на 12 км. на север от Сунгурларе и на 30 км. на югоизток от Котел. Разположено е в долината на р.Луда Камчия от дясната страна на реката. Местоположението му е особено важно, защото тук международният път, който се спуска през Върбишкия проход, се разклонява на две. Един клон отива надясно-към Мокренския и Марашкия проход за Бяло море и Дарданелите.Другият наляво-към Сунгурларе, Карнобат, Лозенград, за Мраморно море и Босфора. Пътят през селото минава покрай реката, свързва проходите и извежда пътниците :на изток към Айтос и Бургас и на запад към Котел и Сливен.

Селото носи името на [[Петър Берон (просветител)|д-р Петър Берон]], български публицист и будител, автор на "„[[Рибен буквар|Рибния буквар]]"“. Шеговита легенда твърди, че край река [[Камчия]], близо до селото, д-р Петър Берон идвал да слуша как си говорят рибите и тогава взел решение да напише "Рибния„Рибния буквар"буквар“. За селото и името му има две предания: едното- – че някога било доста голям град и се казвало Кючюк Стамбул.В него имало 50 бакърджийски дюкяна. Другото – че в турско тук имало богат турчин на име Юсуф, Исуф, та селото се наричало отначало Исуфлии и после Исуплии.

Непосредствено след Освобождението, през 1878 г. тук се заселват българи от Свиленградско и Харманлийско.Когато неизвестният автор на „Описание на Котел и Котленската околия”околия“ посещава селото около 1884 г.го заварва със смесено преобладаващо българско население:”52“52 къщи, 82 семейства,326 жители, от които 211 са православни българи и 114 турци-мохамедани…Училището турский отдел е построено на 1850 г.”“

След заселването на тракийските българи селото изменя облика си. Изграждат се нови къщи от тракийски тип с обширни дворове и широки улици. Центърът е благоустроен с хубав площад, двуетажна сграда на кметството и пощата, здравна служба, училище, съвременни търговски заведения на потребителна кооперация и др. Някогашният голям селски мегдан е превърнат в парк, залесен с хубави иглолистни и широколистни дървета, между, които минават широки алеи с места за отдих.

Стари хора казват, че през 1795 г. / 1797 г. /семейството на Хаджи Беро пътува с кола от Карнобат за Котел и че край тогавашното село Исуплии се ражда доктор Петър Берон.По този повод по предложение на котленския учител Стоян Ноков през 1934 г. селото е преименувано на Бероново.

В османски документ от 1693-1694 година се съобщава, че с.Юсуфлии принадлежало към вакъфите на покойния султан Селим I (1512-1520) и на неговите наследници.

В османски регистър от 1861- – 1865 г. пише, че с.Юсуфлии се населявало само от мюсюлмани.

Край селото има минерален извор със съдържание на [[сероводород]] - – 9 мг/л, температура - – 13 градуса, дебит 1 л/сек и минерализация 0,58 гр/л. Подходящ е за лечение на опорно-двигателни заболявания (след загряване), гинекологични, кожни, неврологични, [[хипертония]] и др.