'''Кристиан I''' е крал на [[Дания]] (1448-1481), на [[Норвегия]] (1450-1481) и на [[Швеция]] (1457-1464) г. Също херцог на [[Шлезвиг]] и [[Холщайн]] като тези херцогства наследява чрез майка си. Той е първият датски монарх от [[Олденбургска династия|Олденбургската династия]]. Син е на граф [[Дитрих фон Олденбург]] (потомък на Ерик IV Датски) и на графиня [[Хайлвиг фон Холщайн]].
След като [[Кристоф III]] (според [[Калмарска уния|Калмарската уния]] крал и на трите скандинавски кралства), умира през 1448 г. бездетен, държавните съвети на кралствата започват да търсят наследник, който трябвало да се ожени за 18-годишната му вдовица - [[Доротея Бранденбургска]]. Държавният съвет на Дания попада на кандидатурата на Кристиан I и го избира за крал на Дания, но не успява да го наложи веднага и на другите две държави, тъй като преди да се потвърди споразумението и да се положи клетва за вярност, в Швеция междувременно избрали за крал [[Карл I|Карл Кнутсон]] от аристократичния род Бонде. При това положение в Норвегия държавният съвет бил изправен пред няколко възможности - да предпочете съюз с Швеция, съюз с Дания или съответно да издигне собствен крал. Собствен кандидат въобще не бил издигнат. Едни срещу други в Норвегия се изправили поддръжниците на Дания, обединени около кандидатурата на Кристиан I, и тези на Швеция с техния фаворит [[Карл I|Карл Кнутсон Бонде]], който дори пристигнал с военно подкрепление в опит да превземе крепостта Акерсхюс при Осло. В крайна сметка бил предпочетен Карл Кнутсон и през 1449 г. избран за крал под името Карл I, но той така и не успял да се наложи в Норвегия, а и не му се удало да превземе крепостта Акерсхюс затова накрая Шведският държавен съвет се отказал да подкрепя амбициите му за норвежкия трон и през 1450 г. той бил свален и на негово място бил избран Кристиан I. На [[29 август]] [[1450]] г. в Берген е подписан съюзен договор между Дания и Норвегия, според който Норвегия става наследствено кралство и занапред Дания и Норвегия ще имат единен крал „завинаги“. Последиците от този договор към момента на подписването му били трудно предвидими, но в следващите години се оказало, че Норвегия все повече губела своята тежест в общия съюз. Политическите и административните въпроси оттук нататък се решавали вече в Канцеларията на Унията, а тя се намирала в Копенхаген (Дания). Норвегия не можела да решава вече самостоятелно въпроси свързани с външната политика или търговията.
Седем години след Норвегия, през 1457, Швеция също изгонва Карл Кнутсон и избира на негово място Кристиан I, с което се възстановява [[Калмарска уния|Калмарската уния]]. Но докато Унията в Норвегия както било формулирано в договора трябвало да важи „во веки веков“ (на практика останала в сила през следващите цели 350 г.), то за Швеция тя обхващала само определени периоди - 1457-1471, 1497-1501 и 1520-1523 г.
