Разлика между версии на „Подвис (област Бургас)“

редакция без резюме
м (интервал преди запетая)
 
== География ==
Стидоновската планина - – едно от южните разклонения на Източна Стара планина, която започва от връх Българка над Сливен, завършва на изток също с връх, който в някои географски изследвания е означен с името Подвиски. За жителите на селото това е Облеченото кале. Разбира се, то е "облечено"„облечено“ с габър и други дървета и храсти, за разлика от другото кале-Голото-върхът на което представлява гола, заоблена камениста чука. То е разположено на югозапад от Облеченото кале, от което го дели само ниска седловина. Между двете калета има и друга разлика. "Облеченото"„Облеченото“ наистина е било кале, крепост, основите на която са запазени и до днес. На Голото кале крепост не е съществувала.
 
От Голото кале на запад и малко на югозапад следват други по-малки и по-ниски възвишения. Заедно с двете "калета"„калета“, те всъщност представляват единно планинско възвишение, с което завършва Стидовската планина.
 
И точно тук, непосредствено под южното подножие на това възвишение, над 410 метра над морското равнище, е разположено с.Подвис. Така от своето местоположение то е взело и името си - – Подвис, което означава под височина. От неговата географска точка се разкрива широк простор. На североизток и изток линията на хоризонта се очертава от билата на планинските възвишения над с.Прилеп, Ришкия проход и планините около селата Съединение, Планиница, Дъскотна. На югоизток и юг тя се очертава от планинските възвишения над селата Скалак, Завет и Братовския масив.
 
В южната посока на линията на хоризонта се очертава още от възвишенията над Карнобат. На югозапад и запад тя завива по планинската верига Гребенец и се слива отново на север със Стидовската планина.
Географското местоположение на с.Подвис определя и неговия климат. По своя характер той е нископланински, с чист въздух и прохладно лято. Особен микроклимат на селото му придава възвишението под което е разположено. Сравнително високо, то пази завет от студените зимни северни студове.
 
В землеописателната характеристика е твърде интересна хидрографията. От всички водни източници само река Луда Камчия е отбелязана на географската карта на България. Тя протича на изток покрай северните склонове на Подвиските възвишения и служи за северна граница на землището на селото. Преди да стане част от чашата на язовир Камчия, тя имаше голямо икономическо значение за жителите на Подвис.
 
== История ==
Изключително трудно е да се даде точен отговор на въпроса кога е положено началото на с. Подвис, но землището му е сравнително богато на археологически находки, на материални следи, които показват, че в по-малка или по-голяма близост досегашното му местоположение са живеели хора, кипял е човешки живот, развивана е човешка дейност от древни времена.
 
Най-древната следа отвежда на околаоколо 3км3 км югозападно от селото, в местността, която жителите на Подвис и днес наричат Черковчето. Ако се съди от наименованието, тук би трябвало да е съществувала християнска култова сграда-църква или поне параклис. Предполага се, че са били малки подземни черквици, строени навярно в онова време, когато християнството е било гонено. Те са били естествено закривани от някогашната непроходима гора, остатъци от която има и днес, макар да е доста изсечена и унищожена.
 
Друга следа от античната епоха и в още по голяма близост до Подвис, ни отвежда в югоизточната посока, в местността Върбовец. Тук на около 700 метра от селото, вляво от шосето при обработка на земята, на повърхността са изизали керамични отломки. Предполага се, че те са фрагменти от битова и строителна керамика от античната епоха.
 
В землището на Подвис съществуват останки и на две тракийски надгробни могили-първата на 1800 метра западно от селото и вдясно от пътя за с.Есен; и втората на около 2км2 км от селото, на десния бряг на Стумбелската рекичка.
 
Немалко следи същуствуват и като късноантични и средновековни архиологически обекти. Една от тези следи ни отвежда на северозапад от селото, в местностите Златна страна и Златен кайряк.
 
От всички архиологически находки обаче е най-значителна крепостта Калето, по-точно Облеченото Кале. Разположено е на около 2,5км5 км североизточно от Подвис върху най-високия връх, с който завършват подвиските възвишения. Останките от керамика в района са от ранновизантийски (V-VI) и български произход-XII-XIV в. Това показва, че крепостта над селота е била използвана като важно военно съоръжение и от българската държава до падането ѝѝ под османска власт. С решение на Министерския съвет от [[1965]] г. е обявена за национален паметник на културата.
 
Големият български революционер, политик и писател Захари Стоянов ( Джендо Стоянов Джедев) е бил овчар в с. Подвис от 1866 до 1870 г.
 
== Културни и природни забележителности ==
* Чешма Вододел. Водата ѝѝ се влива в Бяло и [[Черно море]].
 
* [[Камчия (язовир )|Язовир Камчия]], осигуряващ питейно водоснабдяване на 73 населени места.
* Чешма Вододел. Водата ѝ се влива в Бяло и Черно море.
 
* Язовир Камчия, осигуряващ питейно водоснабдяване на 73 населени места.
[[File:Kamchia-reservoir.jpg|thumb|Гледка от Подвис към язовир Камчия]]
 
Подвиската народна носия е съхранена и пренесена по време на османската власт. В селото не е запомнено българин да е слагал на главата си фес, освен тези, които са били помохамеданчвани. Калпакът винаги е бил и си останал символ на българското.
 
Най-забележителна, разбира се е женската народна носия. Тя се дели на булченска и моминска. Булченската народна носия започвала от ризата. Тя била дълга до петити и се шиела от най-хубавото, кастарено платно. Ръкавите ѝ били широки и падали свободно до китките на ръцете.
 
Най-забележителен бил сукманът. Той се шиел от домашно изтъкан плат, от много тънко предена вълна и се боядисвал само в черен цвят.
 
Празничното моминско народно облекло било също богато на украса. Ръченикът бил от баро и се завързвала вала. Момата винаги излизала с голяма китка на главата.
 
В сравнение с женската, мъжката народна носия е по-строга и по-ограничена по отношение на цветовата си гама. [[Аба (плат)|Аба]]та, от която се шиели потурите, не се боядисвали. Почтено място заемала ризата. Тя се шиела от домашно, памучно платно. Абата се шиела с ръкави, без копчета. Носила се винаги разкопчана.
 
Красиво и вълнуващо било хорото на Подвис. Без него празник не ставал. На [[Коледа]] и [[Великден]] то се виело по три дни. Не минавали без хора и семейните празници и тържества. Самата сватба започвала в съботния следобед с „руменик“-голямо хоро на „Беглишки харман“.
 
== Редовни събития ==
В селото се спазват традициите. Всички, млади и стари се събират по празниците, като Великден и Коледа. Тогава те си припомнят всичко, което са преживели, колко безгрижно са израснали. Малките продължават традициите на техните прадеди, момците- – коледуват, а момите- – лазаруват.
 
В селото се спазват традициите. Всички, млади и стари се събират по празниците, като Великден и Коледа. Тогава те си припомнят всичко, което са преживели, колко безгрижно са израснали. Малките продължават традициите на техните прадеди, момците- коледуват, а момите- лазаруват.
 
== Други ==
Старото му име е Гьокче Еврен.
<!-- === Кухня === -->Името"ТОРЧЕТА"Е, КАТО нарицателно за жителите за село Подвис."Торчетата" се славят, като хора, които държат на думата си, така и на хора със силен нрав и воля. По предания това име произлиза от човек на име ТОДОР или Торчо.Мъж които е имал буен нрав и не обичал да спазва закона.
 
== Външни препратки ==
 
{{Община Сунгурларе}}
[[Категория:Села в област Бургас]]
{{Мъниче селища в България}}