Петър Дамиани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 34:
С порастването си той открива у себе си призвание за отшелничество и се оттегля през 1035 г. във Фонт Авелана, основан няколко години по-рано от последния от отците-пустинници - Свети Ромуалд (1042 г.). Той се отличава със строгостта на наказанията по време на покаяние, които си причинява. През 1043 г. става абат на манастира. С желание участва в движението за реформи в църквата, предвождано от [[Григорий VII]]. Той се прославя със строгостта на своите проповеди срещу симонията и николаима (похотта сред духовниците). През 1051 г. издава "Гоморска книга" (Liber Gomorrhianus), където разобличава пороците сред свещениците - най-вече хомосексуалните, за които призовава за изключване от църквата. Лъв IX отказва да последва това негово искане, в отговор на което Дамиани съставя протестно писмо, но заради някои прями пасажи в книгата тя е била потискана. Също така Свети Петър Дамиани яростно се противопоставя на разпространеното повторно посвещаване на свещеници - бивши еретици.
 
Взима участие в множество синоди, а през 1058 г. е издигнат за кардинал-епископ на Остия от [[Стефан IX]]. След смъртта на последния Петър взима страна срещу антипапата [[Бенедикт X]], за което е заточен обратно в отшелничество. През 1059 г. е изпратен като легат при Медиоланския епископ, където гъмжи от симония и женени свещеници. С помощта на Патарините, блюстители на безбрачието сред духовниците, той възстановява реда и спечелва признанието на архиепископа и местния клир. Той допринася за осъждането на Беренгар Турски (от град [[Тур (град)|Тур]]), оспорващ пресъществяването. На третия, Летрански, синод той налага декрет, чрез който се запрещава на миряните да присъствуват на литургия на женен свещеник или такъв, съгрешващсъгрешаващ плътски без брак.
 
[[File:Fonteavellana5.JPG|thumb|250px|Манастирът във Фонте Авелана]]
През 1069 г. той се изправя срещу Император [[Хенрих IV]] с толкова убедителни аргументи, че последният почти без да промълви възражение се отказва от намерението си за развод.
 
През 1072 г. той се разболява от треска при връщането си от пътуване до Равена. Умира в манастира Св. Мария Ангелска, където е незабавно погребан от монасите, боящи се от загубване на мощите. Почти загубени, тленните останки на Светисв. Петър Дамиани са пренасяни общо 6 пъти. От 1898 намира вечен покой в посветена нему капела на катедралата на Фаенца. Въпреки че не е канонизиран локално, съществува местен култ още от момента на кончината му във Фаенца, в Мон-Касен, Клюни и Фонте-Авелана. През 1823 г. папа [[Лъв XII]] разпростира почитането му над цялата църква, обявявайки го за '''Doctor Ecclesiae'''.
 
== Теологическо учение ==
В своето произведение ''De divina omnipotentia in reparatione corruptae et factis infectis reddendis'' (За всемогъществото божие в поправянето на покварата и превръщането на случилото се в никога не било) той защитава позицията, че за бог няма нищо невъзможно, включително да превърне веднъж случилото се в никога не съществувало. Тази позиция не е официално утвърдена в днешната Римокатолическа църква, но е застъпена в религиозния екзистенциализъм най-вече при [[Киркегор]] ("Бог означава всичко е възможно и всичко е възможно означава Бог") и [[Лев Шестов]], който многократно в своите произведения се позовава на тази позиция на кардинал Светисв. Петър Дамиани.
 
== Религиозна поезия ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Външни препратки ==
* {{икониикона|en}} Toivo J. Holopainen, [https://plato.stanford.edu/entries/peter-damian/ Peter Damian], В: ''The Stanford Encyclopedia of Philosophy''
 
{{раздел-мъниче}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Дамиани, Петър}}