Петър Дамиани: Разлика между версии

редакция без резюме
(кор., посиняване, форматиране: 3x тире, 2x кавички, запетая, интервал (ползвайки Advisor))
Редакция без резюме
С порастването си той открива у себе си призвание за отшелничество и се оттегля през 1035 г. в манастира Фонте Авелана (близо до [[Губио]]), основан няколко години по-рано от последния от отците-пустинници – Свети Ромуалд (1042 г.). Той се отличава със строгостта на наказанията по време на покаяние, които си причинява. През 1043 г. става абат на манастира. С желание участва в движението за реформи в църквата, предвождано от [[Григорий VII]]. Той се прославя със строгостта на своите проповеди срещу симонията и николаима (похотта сред духовниците). През 1051 г. издава „Гоморска книга“ (Liber Gomorrhianus), където разобличава пороците сред свещениците – най-вече хомосексуалните, за които призовава за изключване от църквата. Лъв IX отказва да последва това негово искане, в отговор на което Дамиани съставя протестно писмо, но заради някои прями пасажи в книгата тя е била потискана. Също така Свети Петър Дамиани яростно се противопоставя на разпространеното повторно посвещаване на свещеници – бивши еретици.
 
Взима участие в множество синоди, а през 1058 г. е издигнат за кардинал-епископ на Остия от [[Стефан IX]]. След смъртта на последния Петър взима страна срещу [[антипапа]]та [[Бенедикт X (антипапа)|Бенедикт X]], за което е заточен обратно в отшелничество. През 1059 г. е изпратен като легат при Медиоланския епископ, където гъмжи от симония и женени свещеници. С помощта на Патарините, блюстители на безбрачието сред духовниците, той възстановява реда и спечелва признанието на архиепископа и местния клир. Той допринася за осъждането на Беренгар Турски (от град [[Тур (град)|Тур]]), оспорващ пресъществяването. На третия, Летрански синод той налага декрет, чрез който се запрещава на миряните да присъстват на литургия на женен свещеник или такъв, съгрешаващ плътски без брак.
 
[[File:Fonteavellana5.JPG|thumb|250px|Манастирът във Фонте Авелана]]
През 1069 г. той се изправя срещу император [[ХенрихХайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] с толкова убедителни аргументи, че последният, почти без да промълви възражение, се отказва от намерението си за развод.
 
През 1072 г. той се разболява от треска при връщането си от пътуване до Равена. Умира в манастира Св. Мария Ангелска, където е незабавно погребан от монасите, боящи се от загубване на мощите. Почти загубени, тленните останки на св. Петър Дамиани са пренасяни общо 6 пъти. От 1898 г. намира вечен покой в посветена нему капела на катедралата на Фаенца. Въпреки че не е канонизиран локално, съществува местен култ още от момента на кончината му във Фаенца, в Мон-Касен, Клюни и Фонте Авелана. През 1823 г. папа [[Лъв XII]] разпростира почитането му над цялата църква, обявявайки го за '''Doctor Ecclesiae'''.