Джовани Пико дела Мирандола: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м допълване в шаблон и биография, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4x кавички, 4 интервала, 6lokavica, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име = Джовани Пико дела Мирандола
| име-оригинал = Giovanni Pico della Mirandola
| категория = философ
| описание = италиански философ
Ред 8:
| роден-място = [[Болоня]], [[Свещена Римска империя]]
| починал-място = [[Флоренция]], [[Свещена Римска империя]]
| националност = {{Италия}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
Line 15 ⟶ 16:
| идеи =
| текстове =
| образование = [[Болонски университет]]<br>[[Падуански университет]]
| повлиян = [[Марсилио Фичино]], [[Платон]], [[Аристотел]], [[Лоренцо Медичи]], [[Авероес]]
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
Line 22 ⟶ 23:
 
== Биография ==
Роден е на [[24 февруари]] [[1463]] година в [[Болоня]], тогава част от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Още от малък Пико делла Мирандола има изключителна памет и от най-ранна възраст изучава [[латински език|латински]], [[иврит]] и [[гръцки език|гръцки]]. На 14-годишна възраст постъпва в [[Болонски университет|Болонския университет]], където изкарва богословски курс. От 1479 г. живее във [[Флоренция]], където се сближава с членове от философския кръг на [[Марсилио Фичино]]. Интересът си към философията той развива във [[Флорентинска Платонова академия|Флорентинската Платонова академия]]. От 1480 до 1482 г. слуша лекции в [[Падуански университет|Падуанския университет]], където дълбоко усвоява [[Средновековна философия|средновековната философия]] и теологическите традиции. Освен с философия и богословие, той се занимава с изучаването на древни езици – [[древногръцки]], [[Арабски език|арабски]] и др. Увлича се и по мистичното учение на [[Кабала]].
Роден на 24 февруари 1463 г. в град Болоня, Италия.
 
През 1485 г. предприема пътуване до [[Париж]], където вероятно започва работа по своите „900 тезиса“ за [[религия]]та, [[философия]]та и [[мистика]]та, публикувани през следващата година, които е искал да защити на публичен диспут с най-учените и религиозни лица на [[Европа]], но папа [[Инокентий VIII]] не разрешилразрешава диспута и осъдилосъжда първо тринадесет от тезите, а след това всички 900. С помощта на крал [[Шарл VIII]] и на [[Лоренцо де Медичи]] се спасява от проблеми с Църквата. Въведението към тезите е прословутата му ''„Реч за достойнството на човека“'' (1486), която е щяла да бъде уводно слово към диспута.
Още от малък Пико делла Мирандола е имал изключителна памет и от най-ранна възраст изучава [[латински език|латински]], [[иврит]] и [[гръцки език|гръцки]]. Продължава обучението си с канонично право, а след това с философия в университета във [[Ферара]]. От 1480 до 1482 г. продължава следването си в университета в [[Падуа]], който е центърът на аристотелизма в Италия. Изучава [[арабски език]], увлича се по мистичното учение на [[Кабала]].
 
Бягайки от [[Инквизицията]] през 1488 г., Джовани отива във [[Франция]], но там е хванат и заточен в една от кулите на [[Венсенски замък|Венсенския замък]]. С помощта на крал [[Шарл VIII]] и на [[Лоренцо де Медичи]] се спасява от проблеми с Църквата.
През 1485 г. предприема пътуване до [[Париж]], където вероятно започва работа по своите „900 тезиса“ за [[религия]]та, [[философия]]та и [[мистика]]та, публикувани през следващата година, които е искал да защити на публичен диспут с най-учените и религиозни лица на Европа, но папа Инокентий VIII не разрешил диспута и осъдил първо тринадесет от тезите, а след това всички 900. С помощта на крал [[Шарл VIII]] и на [[Лоренцо де Медичи]] се спасява от проблеми с Църквата. Въведението към тезите е прословутата му ''„Реч за достойнството на човека“'' (1486), която е щяла да бъде уводно слово към диспута.
 
Малко преди смъртта си, Пико завършва съчинението си „ ''Разсъждения против астрологията''”, в която той отрича астралния [[детерминизъм]] в полза на свободната човешка воля. Главният патос в това произведение е призив за отказване от врачуването (гадаенето по небесните светила и природни явления). Според Мирандола задължително трябва да се изучават и изследват действителните природни закономерности. Той въвежда теорията за математическата структура на природата и природните явления. Според Пико, естествената магия изучава силите и действията в природата, техните отношения и взаимодействията между тях. Този трактат е оказва значително влияние на последващата натур-философия и в частност на Кеплер.
 
Преди смъртта си приема [[християнство]]то от [[Джироламо Савонарола]].
 
Умира на [[17 ноември]] [[1494]] година във Флоренция на 31-годишна възраст в резултат на хранително отравяне. Погребан е в Доминиканския манастир „Свети Марко“, чийто настоятел е Савонарола.
 
== Идеи ==
В своята философска [[антропология]], Джовани защитава достойнствата и свободата на човека като пълновластен творец на неговото [[Аз (психология)|Аз]]. Вглеждайки се в себе си, човек е способен да прави каквото му е удобно, всичко е в резултат на собствени усилия.
Сред идеите на Пико делла Мирандола са: ''Човекът заема особено място в света. Той не е фиксиран към определена степен в йерархията на света. Бог го е дарил със свободна воля и той може да избира. Достойнството на човека зависи от неговия избор. Човек може да се издигне до ангелите, но може и да пропадне до равнището на зверовете.''
 
Сред идеите на Пико делла Мирандола са:
Сред идеите на Пико делла Мирандола са: {{цитат|''Човекът заема особено място в света. Той не е фиксиран към определена степен в йерархията на света. Бог го е дарил със свободна воля и той може да избира. Достойнството на човека зависи от неговия избор. Човек може да се издигне до ангелите, но може и да пропадне до равнището на зверовете.''|}}
 
== Съчинения ==
Line 40 ⟶ 48:
* „За съществуващото и единното“ (1491)
 
=== Преводи на български ===
* „Реч за достойнството на човека“ (сп. ''Философски преглед'', кн. 1, 1991; ИК "Св„Св. Иван Рилски"Рилски“, С. 2004; Изд. "Изток„Изток-Запад"Запад“, С. 2015)
* „За съществуващото и единното“ (ИК "Св„Св. Иван Рилски"Рилски“, С. 2004)
 
== Външни препратки ==