Мексико (град): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 50:
|last=LaRosa|first=Michael J.(Editor)|year=2005|publisher=M. E. Sharpe, Inc.|location=Armonk, New York, USA|pages=118 – 125}}</ref> В периода 1910 – 1917 г. след 30-годишната диктатура на Порфирио Диас се разгръща кръвопролитна революционна борба, завършила с победата на демократичната революция. През 1929 г. в столицата се установява правителството на страната и е проведена национализация на крупни предприятия. След всичко това градът започва да расте основно на запад,<ref name="EncMex2000"/> след което през 1950-те започва да расте на височина, когато е построен първият [[небостъргач]] „Торе Латиноамерикана“ (''Латиноамериканската кула'').<ref name="ciudadmexico"/> [[Летни олимпийски игри 1968|Олимпийските игри от 1968 година]], които се провеждат в Мексико, способстват за построяването на много нови спортни съоръжения.<ref name="EncMex2000"/> През 1969 година е открито метрото.
[[Файл:Torre Latinoamericana 1.jpg|мини|180п|Торе Латиноамерикана, първият [[небостъргач]] в [[Латинска Америка]]]]
През 1960-те започва нов, още по-голям растеж на града, особено на север, северозапад и североизток. Между 1960 и 1980 година населението се удвоява и наброява 8 831 079 души.<ref name="EncMex2000"/> Поради невероятния растеж и поради това, че повече от половината от заетостта, свързана с различните индустрии в държавата, се намира в град Мексико, управлението на града едва смогва с услугите. Много от жителите на аграрните райони се преместват да живеят тук за да избягнат тежкия и беден живот. Това още повече увеличава проблемите на града. Поради липса на жилищна площ, те се заселват в покрайнините, където строят нелегални примитивни постройки.<ref name="citydata"/> Това създаваспособства сериозноза още по-силното замърсяване на водата и въздуха.<ref name="water">{{Cite book|title=Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.|coauthors=National Research Council Staff.|year=1995|publisher=National Academies Press|location=Washington, D.C., USA|page=4}}</ref>
 
[[Автокрация|Автократичното правителство]] на града, което управлява Мексико след Революцията, се задържа на власт основно поради икономическия растеж след [[Втора световна война|Втората световна война]] и въпреки неспособността му да се справи с проблемите на растежа и замърсяването. През 1960-те започват масови протести, основно на студенти, които ескалират през 1968 година и водят до масови убийства на площада в квартал [[Тлателолко]] 10 дни преди започване на [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]].<ref name="citydata"/>
 
Един от най-тежките удари за града обаче е [[Земетресение в Мексико (1985)|земетресението от 1985 година]]. То се случва на [[19 септември]] [[1985]] и нанася тежки поражения. [[Земетресение]]то е с [[магнитуд]] 8,1, а [[епицентър]]ът му е в щата [[Мичоакан]]. Жертвите са 10&nbsp;000 загинали и 30&nbsp;000 ранени, като 95&nbsp;000 души остават бездомни. Материалните щети се оценяват на 4 милиарда [[щатски долар|американски долара]].<ref>[http://www.statssheet.com/articles/article7082.html Earthquakes and Tsunamis]. Quote: „Felt as far as: Los Angeles in the south and Coos Bay, Oregon, to the north“</ref> Разрушени са 416 сгради, а над 3&nbsp;000 са сериозно увредени.<ref name="Campus">{{Cite news|first=Yunnven|last=Campus|title=A 20 años del sismo del 85|url=http://www.esmas.com/noticierostelevisa/terremoto/475688.html|publisher=Televisa|location=Mexico City|date=2005-09-19|accessdate=2008-10-04|language=Spanish}}</ref> Макар да не е толкова разрушително като други земестресения в Латинска Америка,<ref name="Moreno">{{Cite journal|last=Moreno Murillo|first=Juan Manuel|year=1995|title=The 1985 Mexico Earchquake|periodical=Geofisica Coumbia|publisher=Universidad Nacional de Colombia|issue=3|pages=5 – 19|issn=0121 – 2974|accessdate=2008-10-01}}</ref> то се оказва от решаващо значение за управлението на града, съставенсъставено от една-единствена партия. Това управлениеТо е парализирано от собствената си бюрокрация и корупция, което заставя гражданите сами да провеждат спасителните акции.<ref name="haber">{{cite encyclopedia|last=Haber|first=Paul Lawrence|encyclopedia=Concise Encyclopedia of Mexico|title=Earthquake of 1985|year=1995|publisher=Taylor & Frances Ltd.|pages=179 – 184}}</ref>
 
През 1997 година е избран нов кмет на града, [[:Куаутемос Карденас]], член на партията на Демократичната революция. Той провежда редица демократични реформи и успява да постигне известни успехи в борбата с престъпността, замърсяването и други проблеми. Той си подава оставката през 1999 година, за да се кандидатира за президент.
Ред 230:
Мексико е най-богатият град в цяло Мексико, а също така и в цяла Латинска Америка. Градът има индекс от 0.937, който е идентичен с този на Република [[Корея]]. Разходите на едно средно [[домакинство]] в града са сравними с тези на домакинствата в [[Германия]] и [[Япония]]. В столицата домакинствата имат по-малко членове, средно 3.7 в сравнение със средното за страната 4.0.
 
БВП на глава от населението е $25 258, което е сравнимо с БВП на относително богати страни като например Южна Корея. Горните 25% от населението имат доходи от порядъка на $98,517 през 2007 година. Поради високата покупателна способност на населението на града, Мексико е привлекателно място за компании, които произвеждат луксозни стоки. Броят на магазините, особено тези, които продават луксозни [[Автомобил|коли]], [[технология|технологии]], [[бижутерия]] и [[облекло]], нараства значително след 2003 година.
 
Общото лично богатство от частните доходи на гражданите на цялата федерална област се оценява на 536,95 милиарда щатски долара, 146 милиарда щатски долара по-голямо от БВП на града от 390 милиарда щатски долара, което се вземе предвид само чистата стойност на стоки, услуги и други активи. Икономическите реформи на президента Карлос Салинас де Гортари имат огромен ефект върху града. Много бизнеси и банки биват приватизирани. Той съща така подписва [[НАФТА]].